Тази вечер споделих с майка ми, че съм решила да ме разбулят в ресторанта някъде в началото и да го хвърля булото после на девойките и тя

ми смачка ентусиазма. Не била чувала за такова нещо. "Булото се носело докрая. Един ден в живота си съм булка, да съм си го носела с радост." Спречкахме се, защото (може и да греша, че не се вълнувам силно от буквалността на традициите, които и без това са в безброй разновидности) аз искам да го направя така, че аз да се чувствам добре. Не искам това було да стои на мен след ритуала. А и става дума за юли месец, когато и жегите ще са големи. Освен това за самото було смятам, че функцията му се изчерпва с ритуалите. После вече официално може да се махне. В крайна сметка, ако трябва да сме буквални, то българката се е омъжвала в червена рокля и след това на другия ден свекървата изнася чаршафа

. Доста съм се изнервила

! До гуша ми дойде от това да ми тъпчат мозъка с "това трябва така, а това инак". Не разбират ли, че, както искам, така ще стане! Но пък в един момент успяват да ми вменят, че не съм права и аз наистина започвам да се съмнявам в себе си и ставам неспособна да живея самостоятелно! Не разбират ли, че не искам да ме тормозят така!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Аман от закостенели разбирания! Тя по-скоро го прави и от страх да не би някой да ми се изсмеел, защото не е чувал за това. Понеже е свикнала тъпите роднини на баща ми (вкл. и той), които са мега задръстени, цял живот да ни тормозят с това как трябва да живеем и защо сме такива, каквито сме. Повръща ми се от всички тях!

Тишо като я чу и й вика: "Нека само да посмее някой и ще види отблизо юмрука ми! Ще я уважават такава, каквато е, ако искат и тя да ги уважава и приема с недостатъците им!" Пу-пу-пу да не му е уроки на Слънцето

! Да бяха всички мъже такива

!