Библиотека: полезно да се знае за бебето/детето

[Дидето]

Ели то ако беше верно това с драйфабето и косата ми тя бебатрябва да е с плитки вече

[Luv4e]

Еми ние чакаме момиченце , но досега не съм повръщала! Инъче киселините ме побъркват

[Женя Иванова]

Аз като бях бременна с дъщеря ми, която вече е на 4 год и 7 месеца, нямах нито гадене, нито съм повръщала, нищо всеедно не бях бременна, а тя се роди с доста дълга коса.Повръщала съм 2 пъти и то като ядох мазна храна.Не ми се вярва заради окосмението да се повръща

[kleo_20]

хехехех Женя не знам дали е заради окосмението,но моята мома се роди като маймунче 8PНямаше сантиметър от тялото без косъмче *ROFL*Добре че порасна и "окапа"само,че щяхме да се разорим от фото епилации

[сиска]

Нека и аз развенчая митовете Даниел се роди с много коса,но аз нито веднъж не съм повръщала за цялата бременност и все още незнам какво е това киселини

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Психичното развитие при деца 0-3 г.

Стълбица за психичното развитие при кърмачетата:
До 4-та седмица след раждането на детето: Детето изправя глава за кратко време. Трепва и се вслушва в силен звук. Вглежда се в надвесен над него човек. Издава неопределени звуци.
8 седмици: Задържа главата си изправена, когато е взето на ръце. Следи с поглед движещи се предмети. Усмихва се, когато му се говори. Издава тихи гласни и гърлени звуци.
12 седмици: Държи главата си изправена, има опора на краката. Следи с глава движещи се предмети. Реагира оживено при говор. Гука често и продължително.
16седмици: Обръща глава по посока на звук. Посяга и хваща висящи играчки. Смее се с глас при закачки. Произнася разнообразни звуци.
20 седмици: Обръща се от гръб по корем. Хваща подадена играчка и я задържа. Различава познати и непознати хора. Различава гласа и тона при говорене.
24седмици: Опитва се да пълзи. Само взема играчка и се заиграва. Вглежда се в образа си в огледало. Произнася случайни звукосъчетания.
28седмици: Опитва се да сяда самостоятелно. Заиграва се продължително с играчка. Радва се на приятен човек. Произнася продължителни звукосъчетания.
32седмици: Изправя се хванато за опора. Настойчиво се добира до играчка. Радва се при игра на "криеница". Търси с поглед предмет при запитване.
36седмици: Пристъпва в страни. Чука две кубчета едно в друго. Прави "довиждане" с ръка. Произнася по подражание срички.
40седмици: Ходи водено за ръце. Различно играе с различни играчки. Радва се при похвала "Браво". Изпълнява поръчки по словесни указания.
44седмици: Ходи след подвижна опора. Поставя предмет в кутия. Радва се при име на приятен човек. Звукоподражава.
48седмици: Застоява се изправено без опора. Пие самостоятелно от чашка. Реагира с неудоволствие при забрана. Прави опити за произнасяне на първа дума.
52седмици (1г.) Пристъпва самостоятелно или с опора. Поставя две кубчета едно над друго. Радва се, когато изпълни задача. Произнася 4-5 осмислени думи.
Забележка: До 1 г. възрастта на детето се изчислява в седмици. Показателите са моторика, сензорика, емоционално и социално развитие и говор. Т. нар. квотиент на псих. развитие се изчислява със специална формула. Ако детето изостава в някои от показателите, място за тревога няма, всеки е различен и индивидуален. При проблем се консултирайте със специалист.

Психичното развитие от 1 до 3 г.

Показатели:
15 месеца: Детето си служи с 10 и повече думи. Изпълнява добре поръчки. Държи молив и оставя следи. Държи лъжичка при хранене. Поставя 5 кубчета едно над друго. Ходи само, но често пада.
18 мес. Опитва се да свързва две думи в изречение. Иска всичко да свърши само. Драска спонтанно и с усърдие. Опитва се да се храни самостоятелно. Изобразява наблюдавани действия и играчки. Ходи стабилно, рядко пада.
21мес: Назовава 5 изображения по картина. Търси помощ от възрастен. Драска в границите на листа. Храни се самостоятелно. Хвърля топка в кутия. Опитва се да тича.
24мес. Задава първи въпроси. Влиза във взаимодействие с деца. Чертае хоризонтални и вертикални линии. Регулира физиологичните си нужди. Прегъва лист хартия. Качва се и слиза по стълба с опора.
30мес. Задава разнообразни въпроси. Може да се убеди с думи. Чертае крива затворена линия. Съобщава редовно за физиологичните си нужди. Откопчава копчета. Тича значително добре.
36мес. Може да разказва свързано. В играта се вживява в роля. Рисува балон и др. Само се съблича и събува. Вгнездява 5 кубчета. Качва се и слиза по стълба без опора.

Забележка: От 1 до 3 г. календарната възраст се изчислява в месеци. Показателите са: говор, емоционално и социално развитие, изобразителна дейност, навици, умения на ръката и моторика.

Не забравяйте, за цялостното развитие на вашето дете основното е то да получава от родителите си преди всичко ЛЮБОВ.

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Общуването в ранна детска възраст
Общуването в ранна детска възраст и психическа депривация при децата

Всеки човек има нужда от общуване още от първите дни след раждането си, от там започва и възпитанието, а според Аристотел “Възпитанието на детето започва преди раждането му.” Общуването между детето и родителите започва още от раждането и има голямо значение за детското развитие, като основните форми на общуване са: ситуативно-личностно (усмивка, ласка, което е първата форма на общуване на детето с възрастния) и ситуативно-делово (възниква през второто полугодие от живота на детето и обслужва предметно-манипулативната дейност). Общуването с връстници възниква по-късно. А от най-ранна възраст детето изпитва нужда от общуване с възрастния, като първоначално общуването е емоционално. Липсата му може да доведе до сериозни отклонения в емоционалното и умствено развитие на детето. Именно със своите адекватни грижи и положително отношение родителите задоволяват много от основните потребности на детето, а те са: афективни (потребност от обич, емоционална привързаност и защитеност), социални (потребност от общуване и сътрудничество с възрастния) и сензорна (потребност от достатъчно разнообразие и изменчиви ситуации). Тук е мястото да посочим и основните цели на родителите:

Да помагат на детето да разбере, че е обичано и че за него се грижат.
Да му помогнат да развие способностите си.
Да насърчат интересите на детето към света. Именно от оценките на родителите започва осъзнаването у детето на собственото му “Аз” и неговата самооценка.
Да създадат нормални битови и емоционални условия на живот на своето дете.

Първият възрастен, с когото детето общува, е майката. А първите средства на това общуване са експресивно-мимически (усмивка), след които се развиват предметно-действените и накрая – речевите. Развитието на детето през първите месеци и години след раждането има неизмерима важност за бъдещото физическо и психично оформяне на човека. Това е период на неговото първо приспособяване към живота, на първо запознаване с околната среда и на придобиване и овладяване на основните човешки прояви. Ако грижите на възрастните се ограничат само с хигиенни мероприятия и хранене, психичното му развитие ще изостане. От напълно безпомощно същество, каквото е детето при своето раждане, в продължение на първите 3 години то придобива ред способности и умения. А на всичко това детето трябва да се научи от възрастния, който се грижи за него. Кои са основните белези за нормално развиващото се дете в емоционален план? Характерно за нормално развиващото се дете, получаващо адекватни родителски грижи, е: Поява на усмивка (3-я месец след раждането на детето), тревога от непознат, т.е. детето плаче или се разтревожва от появата на непознато лице (8-и месец), поява на “Не”, т.е. детето казва “не” на всичко, което не иска (през 3-та година). Тези феномени отсъстват при депривираното дете. Съзнанието за собственото “Аз” се появява през 3-та година, тогава детето се идентифицира и полово. В процеса на общуване с възрастния и предметната дейност детето започва да отделя себе си от другия, близките от чуждите, да познава своите вещи, да се разпознава в огледалото, както и своето собствено Аз. Адекватните грижи за правилното развитие на детето са основата не само за цялостното му личностно формиране, но и за подготовката му за училище. Предпоставки за нормалното развитие на детето са: Атмосфера на топлина, обич и доверие. Чувство на сигурност и защитеност. Емоционална подкрепа и устойчивост на създадените връзки. Признаване на индивидуалността на всяко дете.

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Поддържането на познавателната активност и интереси към околния свят у детето.

Дете лишено от емоционална привързаност към своята майка не изгражда дълбока връзка с един възрастен и жадно се стреми към физически контакт с всеки познат и непознат, поведението му е наивно и прилепчиво. Нормалният тип поведение е, ако детето е привързано и страда за майка си при нейното отсъствие и ако не се прилепва към непознат. Ако родителските грижи са некачествени или ако детето е отделено от майката веднага след раждането му, или след като е установена емоционална връзка дете-възрастен, детето може да изпадне в особено състояние – психическа депривация. Психическата депривация е психическо състояние, което възниква в резултат на кризисни ситуации, при които на субекта не се предоставя възможност за удовлетворение на някои негови основни психически потребности в достатъчна степен и в течение на достатъчно дълго време. Последствията от психическата депривация се изразяват най-често в нарушения в психическото развитие на детето, соматични нарушения (нарушение на храненето, на съня, забавяне на растежа) и др. Продължителното въздействие на психическата депривация най-често води до: изоставане на интелектуалното развитие под вродените възможности, обедняване на емоционалния живот и междуличностните връзки, трудности в социалната адаптация на личността. Когато детето се роди и се отглежда в семейството с обич, то налага много промени и всички се съобразяват с него. Ако детето попадне в социално заведение, то получава своите грижи, но когато му дойде времето, защото е едно от многото. Признаците са: причудливо поведение (стереотипни движения, изблици на гняв), двупосочност в емоционалния контакт с възрастния (наивност или безразличие), формиране на беземоционален тип личност, свръхинтерес към предметите и дълго манипулиране с тях без осъзнаване на социалната им значимост. Типове депривирана личност:

Социално хиперактивен: Детето се стреми към непрекъснат контакт с познати и непознати възрастни. Страхът от непознати, като специфична реакция липсва. За детето е от значение вниманието, а не личността на възрастния. Общуването е повърхностно.
Социално провокиращ: Детето настойчиво привлича вниманието на възрастния чрез викове, плач, провокации, ревност, самонараняване.
Подтиснат тип: Детето е пасивно и статично, а отношението към другите е безразлично.
Адаптиран тип: Тези деца са изградили здрава връзка с отделен възрастен. Отношението към непознати е сдържано. При преместване от едно в друго социално заведение детето дълбоко страда.
Тип на заместващо удовлетворение: Детето проявява прекомерно хранене, стереотипни действия, поклащащи движения, люлеене. При деца, отглеждани в социални заведения, липсващата биологична майка не е заменена от един личностно мотивиран възрастен, а от много често сменящи се професионално ангажирани лица, поради което потребността от емоционална привързаност остава нереализирана в много отношения.

Психическата депривация и последствията в психическото развитие на дадено дете се причиняват или от ранна раздяла с майката или от лишаване на детето от адекватна майчина грижа, дори и да живее в семейството си. Това се получава при наличието на скука, еднообразие, липсата на индивидуално внимание. Често срещано явление е при деца отглеждани в социални домове. Проблемът може да се предотврати или преодолее, ако детето бъде обградено от любов, сигурност и качествена емоционална връзка с друг възрастен.