По повод това, че в България нямало такива неща, не съм напълно съгласна, защото в Ритуалната зала в Красно село например има подобни слова - присъстват в част от ритуала и са нещо половинчато между клетви и повторение на думите на служителката, която води ритуала - в тях присъстват думи като "Ще те почитам и уважавам", 2-3 изречения, не повече, но се доближават до идеята за вричане, извън обичайното повтаряне само на имената и на съгласието за брак. Разбира се, не съм присъствала на сто сватби, за да имам впечатления от много места, но действително ритуалите навсякъде са различни и въпреки това не допускат въведения от страна на младоженците, както каза Пачоран. Тоест, за оригиналност трудно можем да говорим. Поради тая причина съм мислила и аз за сватбата си изнесен ритуал, с който да можем да си направим церемонията такава, каквато ни харесва на нас. В крайна сметка, ако законът е спазен и бракът е сключен както си му е реда, наше право е да измислим как да протече тържеството и до колко да вложим собствени идеи в ритуалите. Ако целта ни е да бъдем по-искрени и сантиментални, мисля, че изнесеният ритуал с клетви е добра идея, за която така или иначе се изисква смелост.
Относно темата за ритуалите, които в България ги няма, когато някой дава идея за нещо ново, мисля, че това по-скоро трябва да предизвиква интерес, отколкото негативен отзвук. Тук не говоря за някакви извънземни и ексцентрични идеи, а просто за разчупване на познатите ритуали. Самият ритуал в залите обикновено не е особено атрактивен, освен ако служителката наистина не вложи душа и сърце в него. Наши приятели се жениха преди 4 години като студенти, в Благоевград, само с 16 човека гости и служителката беше променила дори част от речта си, за да е подходяща - липсваха напъствията към родителите, които отсъстваха, както и други неприложими към оня момент думи, но пък имаше голямо чувство в думите й да си помагат един на друг, да си бъдат не само опора, ами и добри приятели. Разплака всички и на колкото и сватби да съм била след това, не изпитах чувството, което тази служителка успя да внуши у нас тогава. Ясно ми е, че при 15 сватби в залите на ден, няма как да има различни ритуали, но точно тези неща успява да постигне изнесеният ритуал, който да кажем не се води от длъжностно лице, а от агенция, водещ или актьор.
Мисля, че някои чуждестранни идеи могат да са много интересни и полезни, при положение, че те не пречат на традиционните. Аз съм влюбена например в сватбите на открито, с гости, които седят спокойно острани и наблюдават церемония, която не включва 5 минути реч и общи приказки, а е по-лична. Освен това не ми допада бързината, с която се сключва брак в ритуалните зали и бягането от други булки. Така че всеки си има своите аргументи и всичко е въпрос на собствен вкус. Не мисля, че пристрастията към ритуална зала или изнесен ритуал трябва да са повод за война, в крайна сметка не делим нито длъжностните лица, нито сватбите си.
Веси, предизвикваш умишлено кавги, освен това си офф-топик. България не е запазено място само за хората с традиционен уклон към сватбите.
Важните неща ние насаме си ги казваме, не държим да е пред всички. А и за нас истинският брак е в църквата. 
vows 