много и отива, като я взех беше толкова мръсна, че нямаше какво друга да изберем 

Прекрасна е твоята Мърла skrubol . Много е красивичка. Аз съм чувала това име за котка както и Мърлечка. Котката на малката ми братовчетка се казва Жабчо  Защото когато я намерили била в реката и не мяукала, а издавала звук близък до квакане 
Аз имах коте което се казваше Мазньо, като малък падна в съпата която му бях дала и се омазни целия.

Невероятни истории за имената

Моята писанка пък я кръстихме Кити Гонзалес, защото е токова дивичка - само скача, тича, гони се, с една дума е пълна лудетина

Ние,пък имаме 2 кучета!Досега търсих снимка да ви пусна на малкото,но тук в офиса нямам!!!Довечера като се прибера ще ви пусна снимчици да видите нашата Берта!!!Кръстена е така,защото е много дебела!!!
Да не забравя....толкова са ви сладички животинките  

аз си нямам дома6ен любимец понеже преди няколко години имах хамстер4ета оба4е моят любимец казвашесе Хърби го настъпаха и той по4ина и от тогава си казах 4е пове4е няма да си имам животинка в къщи понеже много тежко го преживах 

не знам дали съм споменала , но ние имаме и пекинез и пинчер /при родителите/ за съжаление пинчерката умря миналата вечер !!! беше болна готката , казваше се Джиджи и щеше да направи 10 г. ще пусна скоро снимки и на двете !!!

Ели:

не знам дали съм споменала , но ние имаме и пекинез и пинчер /при родителите/ за съжаление пинчерката умря миналата вечер !!! беше болна готката , казваше се Джиджи и щеше да направи 10 г. ще пусна скоро снимки и на двете !!!

о милата

Оу, Ели, съжалявам 
Аз също загубих едно животинче, с което пораснах 
Една пекинезка ... почина на 30 декември 2006 .... сутринта милата....
Адски много я обичах.... беше на 14 години .... обаче вече се изпускаше, припадаше ... вкоченяваше се...
Адски трудно е да гледаш едно толкова обичано животинче как се мъчи ... мислихме дори да я приспим, защото на 29 декември се вкочени, изпусна се и аз се ошашках ... и мислихме на 30.12 да извикаме ветеринаря ни колкото и трудно да ни беше ... но на сутринта тя вече си беше отишла...
А и понеже бях в първите месеци на бременността и нашите се притесниха да не ми стане нещо (щото аз и без това си му дръпнах един як рев включително и на нова година в 24.00 часа, когато всички започват да се прегръщат, наздравици, усмивки... тогава си се сетих за нея и пак сълзите рукнаха  ) и баща ми рано сутринта я зарови до в къщи някъде за да ми го спести ... така си я помня здавичка и живичка ...
Като малка много се занимавах с нея, беше научена да се вдига на задните крачета и да се моли като иска нещо, за всяко нещо ме разбираше, слушаше ме, като й кажехме "Разходка" и така се кефеше, бягаше щастлива, щото ше се разхождаме ... въобще ... беше ми голямото съкровище ...
Ще й пусна снимка да ми я видите каква ми е сладуранка миличката 

Diva , аз поне не съм гледала как се мъчи, тъй като от 4 години не живея при родителите ми, но майка ми разказвала и знаеш ли по-доообре , че си е отишла милата, тъй като и ние мислехме да я приспим - много се мъчеше горката и мама я гледаше като бебе - гушкаше я , люляше я и ме беше страх като че ли ...... винаги съм я виждала жива постоянно да лае, беше много лакома и дебеличка за пинчер !!!!!!! и беше единствената която се разбираше с другата "гадинка" пекинезката , която се казва "тара" но е много- по светла от твоята , тя е много лоша и хапе всички под ред, ако види пък коте направо става неконтролеруема !!! пак забравих да пусна снимки, но обещавам тази седмица ще го напрявя !!!

Ели, тя и нашата си стана лошичка, ама след 7-8 година някъде 
Явно си е от възрастта, знам ли.
На колко крачола вися това диваненце, колко изпоохапани крака имаше на наши гости ....
Ама си беше моето съкровище
А и тя беше кръстоска между пекинез и японски хин. Майка й беше пекинезка, а баща й японски хин и затова е с такава разцветка 
Но определено са ми любима порода ... едни такива тумбести, със сладки физиономийки, едни голееееееми очи толкова изразителни и любвеобвилни (като всяко животинче де )
Но и мен като теб ме крепеше тази мисъл, че е било по-добре така ... поне не се мъчи повече животинчето 

Цитат на: DIVA в 02.04.2007 16:32

Ели, тя и нашата си стана лошичка, ама след 7-8 година някъде 
Явно си е от възрастта, знам ли.
На колко крачола вися това диваненце, колко изпоохапани крака имаше на наши гости ....
Ама си беше моето съкровище
А и тя беше кръстоска между пекинез и японски хин. Майка й беше пекинезка, а баща й японски хин и затова е с такава разцветка 
Но определено са ми любима порода ... едни такива тумбести, със сладки физиономийки, едни голееееееми очи толкова изразителни и любвеобвилни (като всяко животинче де )
Но и мен като теб ме крепеше тази мисъл, че е било по-добре така ... поне не се мъчи повече животинчето 

хи хи хи какво съвпадени и нашата е смеска между хин и пекинез !!! тя всъщност е на Румен /бъдещия мъж/ и аз като отидох в тях преди 3 години тя много ревнуваше и само да го прегъсрна и тя ме хапеше, ама с тези обратни захапки да знаеш много ме болеше !!!! само да и настъпя голяматааааааааааааа опашка без да искам и пак ме дъвкаше, колко пъти ми увисваше на ръкава да ти кажааааааа !!!!!!!!! но сега вече си е свикнала с мене и даже иска да спи при мен вместо батко й !!!! хи хи хи ляга на неговата възглавница !!! и как няма да ме обича като аз я разхжодам най-много !!!!!!

Хихи .... ех сладурче мъничко 

Нека и аз да споделя нещо в тази темичка--миналата седмица отидох сутринта преди работа да заведа кокера на бъдещата половинка в салон за кучета за подстрижка. Милата Buffy първо така учудено ме гледаше че я сложих в моята кола, а след това като наближихме салона започна да се тресе и ме гледаше с едни тъжни очи, че на мен чак ми се доплака и не ми се искаше да я оставя там целия ден. Вечерта се обадих на бъдещата ми свекърва и споделих реакцията на Buffy и как ми беше мъчно да я оставя сама, а свекърва ми го сравни точно с оставянето на детето ти за първи път в детската градина. Как да зная, че ще се привържа толкова много към едно кученце, което дори не е мое.

Да, didibaby, големи душички са 
Толкова изразителни 
Моята пекинезка, лека й пръст.... беше много дребна, а кученцата й бяха доста големички 3 броя и като започна да ражда не можа да ги изкара  че трябваше да я водим в клиниката на ветеринаря ни да ги извадят със секцио 
И милата сложиха й упойка и тя започна да се унася .... но до последно се беше сгушила в мен и се буташе все повече в мен.... сякаш усещаше нещо .... че и докато я вързваха на масата да я подготвят за операцията вече съвсем унесена ... не спираше да ме гледа и някакси ми се струваше, че се успокояваше щом ме видеше там  направо .... такива моменти изживях и аз да я гледам така  Толкова благодарни и любвеобвилни животинки са 
После си я взехме с 3 броя топчици, които като ги видяхме и забравихме всякакви притеснения. Тя си се възстанови и бяха едни луди гонитби и игри в къщи 
Но ... има една приказка и съм съгласна с нея, че едно дете трябва да се възпитава с животинчета ... така става по-любвеобвилно и уважава околните !!!

Цитат на: DIVA в 06.04.2007 16:35

Но ... има една приказка и съм съгласна с нея, че едно дете трябва да се възпитава с животинчета ... така става по-любвеобвилно и уважава околните !!!

И аз споделям това мнение, Дивичка! Ние много искаме да си вземем едно малко сладко кученце още сега, защото кокерката ще остане при родителите на половинката, но ни е страх че като дойде време за бебе ще има една ревност от страна на кучето. Затова мислим да изчакаме малко и да вземем едно кученце, което да расте заедно с детето.