Цитат на: kleo_20 в 03.04.2008 20:58
мило Писенце...мноо съжалявам за това което сте преживели...на мен ми се случи януари месец..моято кученце сладко мъничко за няколко дни угасна
както си беше добре и изведнъж се влоши и го заведохме в клиниката..беше ис на крака когато го оставих на системи и на следващия ден драстично се влоши...за 3 дни стана по малко от килограм милото ми и докторите ме караха да решавам да го приспя..аз отказах и категорично им казах че то само ще реши колко може да живее и дали ще се пребори!не можех аз да взема това ужасно решение!на следващия ден самичък беше починал!
и ние го гледахме 11 години и го обожавахме бях на 10 когато го донесе майка ми!много е несправедлив живота и никога не зависи от нас колко и как ще продължи!сега малките ни животинки са на по-добро място убедена съм!!на топло и нахранени и оплезили щастливо езичета!!прегръщам те силно 
Kleo_20,миличка от все сърце ти благодаря за подкрепата

В този живот ме е страх само и единственно от смъртта,къса ми сърцето

,аз си имам и котка и куче и толкова ме е страх за тях-ужас

.Колкото до това,че я приспахме-аз не бях съгласна,но мама и тати прецениха,че така ще е по-добре.Може би стана по-добре така,защото Лорчето можеше да стои в кома и месеци и след това да почине.Още веднъж ти благодаря-съжелявам,че и ти си загубила твоето животинче

Да се надяваме,че са на по-добро място

Извинявай,ако съм те натъжила в това ти положение,но просто имах нужда да го споделя.Целувки