А някой да е правил или присъствал на сватба със някакъв сърдечен - благодарствен жест към родителите - обмислям нещо като кратко стихче даже може да е с чувство за хумор към родителите - аз да благодаря на родителите на мъжът ми, че са отгледали такъв прекрасен мъж и той съответно да благодари на моите , че са отгледали невероятно съкровище с някакви символични награди  - или нещо такова. Може те ли да помогнете ???

Аз отначало си мислех да има такова нещо, но прекалено емоционално става, затова впоследствие реших да изложа мислите и чувствата си на хартия и така в една страхотна картичка с нашата снимка на фон и на паус беше написано нещо много красиво, родителите ми се разплакаха, невероятно беше. Но това беше преди сватбата, нещо като благодарствено писмо и сега го показват на всички с гордост

Ние в самите покани на родителите вмъкнахме следното стихче:

Мили родители,
На вас от сърце благодарим, че сте ни създали,
а на Бог , че двама нас събра ни,
в едно сърцата си да слеем, един без друг да не може да живеем!
След вашата благословия избрахме си прекрасен ден ,
в който с радост семейство ще се наречем!
На този ден редом с нас бъдете най-специални,
че с вас сме горди и  безкрайно благодарни!
Усмивките ви топли подарък са незаменим ,
бъдете здрави , а ний с любов ще ви дарим!

вместо текста, ние и нашите родители Ви каним........
И мойта мама също се разплака...

Да, и аз мисля като Van4ii, че ако е твърде прочувствен текста на самия сватбен ден, ще се получи по-скоро леко тъжно и ще има сълзи.

Но все пак, ето ние какво написахме като благодарност към нашите майки, в поканите обаче:

Мила майко,
Казват времето било като запалена цигара –
Ето ме сега пред теб – твоя порастнал син/ дъщеря.
Готов/а съм да поема по пътя си, заедно с жената/ мъжа, която/ когото съм избрал/а.
Благодаря ти, че винаги си била така всеотдайна и любяща,
Благодаря ти, че ми показа какъв/ каква да бъда,
Но и че ми даде все пак свободата да съм единствено себе си.


Обаче и двете се разплакаха веднага, много трогателен момент, който е добре да се избегне на сватбата. Твърде интимен бих казала дори

Искам да ви питам за някоя танцова група. Искам един кукерски танц и един, от който видях малък откъс, но не знам как се казва. Играят с глави на Магаре . Видях малка част, в която магарето ляга на земята и започва да вдига крак или нещо подобно. Голям смях Ако някои е чувал или виждал нещо подобно, моля да сподели. Дайте идея коя група прави такива неща. Народни танци не искам, това не е по моята част, но тези двата са доста забавни. Мерси.

Цитат на: elica_arteks в 28.04.2010 17:28

Искам да ви питам за някоя танцова група. Искам един кукерски танц и един, от който видях малък откъс, но не знам как се казва. Играят с глави на Магаре . Видях малка част, в която магарето ляга на земята и започва да вдига крак или нещо подобно. Голям смях Ако някои е чувал или виждал нещо подобно, моля да сподели. Дайте идея коя група прави такива неща

хахаха, толкова смешно звучи! 

Цитат на: velvet в 21.04.2010 10:08

Мила майко,
Казват времето било като запалена цигара –
Ето ме сега пред теб – твоя порастнал син/ дъщеря.
Готов/а съм да поема по пътя си, заедно с жената/ мъжа, която/ когото съм избрал/а.
Благодаря ти, че винаги си била така всеотдайна и любяща,
Благодаря ти, че ми показа какъв/ каква да бъда,
Но и че ми даде все пак свободата да съм единствено себе си.

Много е красиво и ми хареса.
Иначе запалената цигара със свободата ли се връзва?

lunno:

хахаха, толкова смешно звучи! 

Всъщност намерих танца с магарето. Наех фолклорна формация, която ще го изпълни. Те не го предлагат като оферта, но ги питах лично и казаха, че имат костюмите и могат да го изиграят. Доста рядко го поръчват и затова няма много информация за него. Много е кумичен , но хората поръчват по- традиционните танци. Но не и ние Много съм довола, че го намерих.

Дони, според мен интерпретацията е друга. Запалената цигара бързо свършва, времето бързо лети. Затова и надолу се описва как детето вече е порастнало.
Радвам се, че ти хареса. Аз си го съчинявах, по-точно метафората с цигарата е заимствана от един стих, който много ми хареса, а останалото го писах сама. От много търсене стигнах до извода, че е далеч по-искрено и емоционално сама да съчиниш нещичко. И отнема по-малко време

Аз като изненада за гостите съм приготвила едни народни танци, коита ще играем аз, кумата, и моите братовчеди, пенеже сме от танцов състав и смятам, че ще бъде много весело, даже мисля за тази част отделно от оркестъра с който имам уговорка, да поканя Берковската духова музика да ми изсвира няколко бързи, ритмични хора, за което естествено гостите няма да знаят. Харесаха ми много игри и закачки от тук предложените, но смятам да включа нещо по-нетрадиционно.Кумовете ми са танцьори и ще ги накараме да играят различни танци те двамата за да си получат подаръците и след всеки танц, който ще е от по две минутки ние с младоженеца все ще се цупим и ще казваме, че могат още по-добре, докато накрая не изпълнят най-бързите и ритмични танци.По този начин смятам, че ще вдигнат настроението на всички гости, пък и най-важно е гостите да танцуват и да се веселят, защото от прекалено много игри заедно с другите ритуали /разчупване на питата, тортата, обикалянето за даровете, букета/ не остава време, а пък и отегчава присъстващите.Дори първия ни танц с младоженеца ще бъде на някаква ритмична песен, още овече, че неговите движения са малко некоординирани и ще има смях и емоции от самото начало. Лично за себе си искам танци и купон на макс без емоционални моменти и сълзи  .

Адриана, точно в тази връзка беше започнала тук дискусията с текстовете, малко по-назад То е ясно, че няма как да се получи весела сватба, ако има сълзи
Идеята ви с танците е много добра, сигурно ще имаш обаче друго облекло за тази част?

Цитат на: velvet в 05.05.2010 12:59

Адриана, точно в тази връзка беше започнала тук дискусията с текстовете, малко по-назад То е ясно, че няма как да се получи весела сватба, ако има сълзи
Идеята ви с танците е много добра, сигурно ще имаш обаче друго облекло за тази част?

Не ме разбирай погрешно, аз видях заглавието на темата-весела сватба и писах за себе си какво значи това, не съм чела мненията на другите мацки, изобщо не знам за каква дискусия става въпрос,  и ако неволно съм обидила някого, моля да бъда извинена. Относно облеклата-не няма да има други, моя модел рокля позволява всякакви движения и краката ми се виждат, както и на кумата, така че танците нямат да останат незабелязани от дългите рокли.Естетически по-красиво щеше да бъде да сме с носии, но ще отнеме много време два пъти да се преоблечем, така че с каквото сме в момента.

adrianaaleks, с това надиграване определено ще развеселите обстановката. 
Много добре сте го решили

Цитат на: lionelsa в 05.05.2010 13:34

adrianaaleks, с това надиграване определено ще развеселите обстановката. 
Много добре сте го решили

Благодаря, и аз на това се надявам да хвърлям погледите към себе си за да прикрия дръвцето /мъж ми/ , горкия много е бос в танцово отношение.Най-ме е яд, че аз мога да го науча на всичко, но се е запъпал като някоя свекърва.

Цитат на: bubu_123 в 21.04.2010 10:00

Ние в самите покани на родителите вмъкнахме следното стихче:

Мили родители,
На вас от сърце благодарим, че сте ни създали,
а на Бог , че двама нас събра ни,
в едно сърцата си да слеем, един без друг да не може да живеем!
След вашата благословия избрахме си прекрасен ден ,
в който с радост семейство ще се наречем!
На този ден редом с нас бъдете най-специални,
че с вас сме горди и  безкрайно благодарни!
Усмивките ви топли подарък са незаменим ,
бъдете здрави , а ний с любов ще ви дарим!

вместо текста, ние и нашите родители Ви каним........
И мойта мама също се разплака...

Благодаря за идеите и предложенията, но идеята ми е аз да благодаря на родителите на мъжът ми , че са отгледали страхотен мъж, а той на моите - така че стихчето малко не се връзва.
Не знам защо решиха всички че родителите ще плачат - ами и да се пролее някоя сълза, тя ще е от гордост а не от мъка - това не пречи на веселата сватба. Напротив даже смятам, че ще им стане приятно като видят , че аз ценя синът им и го признавам и им благодаря, че са били такива невероятни родители. Поне аз ще се пръсна от гордост ако някой каже че съм отгледала и възпитала най- невероятното момиченце на света - тоест дъщеря ми.