Добро утро!

Днес се прибира лагерника, вчера ми съобщи че е много щастлив да се прибере и да ми покаже снимките, демек втасал е вече за прибиране. Малко е сополив, ама госпожата ме отряза че му е сложила капки и нищо му няма. Събота ги беше водила на църква и им купила подаръци, вчера пък имаха карнавал и преди лягане бой с възглавници. Нямам търпение вече да се прибере, ечемик ми излезе от притеснения...

Ооо Свекс нямам никаква амбиция да го уча да чете и пише, там е бащатин му, аз не смея да го уча, кой знае каква глупост ще му вмъкна в главата, както казваш ти един път грешно научено и си до там.

Аз език в училище не съм научила, естествено ми идваше. Много беше интересно в университета, даже и преподавателите го бяха забелязали. Деляхме се на нашите и вашите, нашите бяхме 60, вашите 30. Нашите бяха учили английски като мен, от филми, музика и 3 пъти седмично в училище, вашите повечето от езикови гимназии. Имаше +/- в двете групи. Нашите почти нямаха акцент, богат фонд на думи и добри в превода и есетата,0 в граматика. Вашите, спецове в граматиката, добри на практическите упражнения, обаче със силен акцент, и трудно боравеха с научените думи в есета и преводи. В крайна сметка всички завършихме. Тези с добра граматика са преподаватели, тези като мен по чуждестранни фирми.  Аз лежа на стара кълка че имам и учителска диплома ако ми затрябва някой ден, ама дано не се налага, толкова ми е не естествено преподаването.

Хайде, настъпва астрономическото лято.
Кой отслабнал,отслабнал... 

Привет!Аз съм пред разпадане.На едната и мина сопола, почна я другата.До 4 часа съм се борила с нея да заспи, после е заспала и аз с нея и ни събудиха в 7.Аз съм като ударена от нещо голямо, тя не и личи че не е спала.От де взимат сили, нямам идея.

Булка, Звяр вече се е затъжил.

Ох, айде да идва това лято, че на планина искаме да отидем, а ако вали и е студено какво да ги правя тия три деца?

Булката, купи му пробиотичните капки, няма да съжаляваш. Препоръчвам ги с две ръце за дребни и едри сополЕ, независимо от цвета.
Ние сме в джаза, единият  е в командировка, другият на бойното поле- освежавам апартамента след наемателя.

Привет!

Аз започвам 3-дневна работна седмица и си чакам да дойде сряда. Купих си бански с долнище с висока талия, та ще прикрия липсата на beach body. Харесахме и матрак. От няколко дни ми се ядяха турски десерти, та вчера се почерпихме с кюнефе.

От личен опит връстниците са голям мотиватор. Моята най-добра приятелка в ДГ се беше научила да чете и аз се амбицирах да мога и аз. Класът ни беше с деца подбирани от началната учителка. Тя беше много амбициозна и беше обиколила кварталните градини и беше записала деца, които вижда, че са амбициозни. Е, имаше си и с по-скромни възможности, даже имахме дете с модерното сега СОП. Истината е, че се образува ядро и то увличаше и другите. Носеше например разни интересни сборници и дори децата, дето не бяха добри се увличаха да се състезаваме. Имаше и един сборник с граматика в стихотворна форма. Колко години са минали, а още помня: "З и д не се обичат, з и б не се привличат, (имаше и нещо за з и г, че също в началото на дума не седят една до друга).. Изключение са само здраве, здание и здрач- те са думички-трепач". Та интересът към учене се пали от учителката и от средата. Е, после, разбира се, следва пубертет, смяна на компании и те също дават ефект.
Булка, за езикови гимназии една от причините, които и аз съм изпитвала върху себе си е, че там ни поправяха за всичко и ми се е случвало дори в началото помня в Гърция как на 15 не исках да питам нещо за ферибота от срам, че ще го кажа грешно. Тя гъркинята на гише нали е учила в Кеймбридж, ама... Така че в стремежа да ни научат правилно, понякога ни и блокираха, но пак зависи от учителите. При нас се случи, че бяха млади учителки без подход и стабилната основа от 8ми клас остана, а нататък изобщо не мисля, че успяха да я ползват и надградят и пак смятам, че си личи, че съм била в езикова.

Добър ден!
Честито лято! Дано да е хубаво и да ни донесе много слънчеви дни, усмивки и незабравими мигове!

Булка, айде мина седмицата, после ще си гушнеш момчето!

Ние уикенда се занесох е в Банкя, че наще не бяха виждали Маги от изписването. Останахме 2та дни и беше доста приятно на двора. Маги почти не сме я прибирали. В събота се разходи хме само 3мата в парка (Ники не дойде, че го е страх да не го приберем у нас), заваля ни яко и се прибираме набързо с бебе в слинг и количка през една поляна. Неделя Р замина на риба. Милия Ники вчера се беше притеснил да не го приберем и чак не искаше да ни гушне, да не би да го отмъкна на бързо.
Днеска сме сами по женски, станахме в 6.

Честито ни лято Пожелавам на всички здраве и хубаво настроение!

Цитат на: svekarva в 19.06.2021 15:14

Отново по радиото вървят дебати дали е подходящ за седмокласници, защо е непознат, защо не се изучава точно този автор в училище, защо не е в оригиналния си вид, въздействащ ли е и още хиляди защо. Със зъби и нокти видни литературоведи защитават идеята, че текстът /събрани лично от автора няколко творби/ ще възпита децата в патриотизъм и ще ги накара да останат в родния си край, в страната си, вместо да отидат в чужбина.

На мен ето това ми е много интересно! От една страна, че всяка година има купища дебати какво и защо и все няма угодия на учители, родители и ученици. Отдруга - към самото произведение в частния случай. Аз не мога да разбера и защо някой очаква точно на изпит учениците да научат нещо. По принцип това е времето за проверка на знания. Научаването е следствие от чужди и собствени грешки, ако имаш желание да разбереш конкретните причини за оценката.
А за патриотизма - то коридорни знания да имаха, пак щяха да са от полза. Текстът си е като много други от гледна точка на развитие на героите. Такива текстове са дъвкани и предъвквани. Разликата е в съдържанието като фон на действие и богат език на автора.

По темата за видовете памет не ми е ясно едно. Как мога да помня стотици тестове на песни, заглавия, съдържание на книги, телефонни номера, ЕГН-та, лаладжийски приказки, народно творчество изказано на маса и изобщо завиден набор от глупости, но не и зорлем заучаването на нещо, което "трябва!" да се знае. Ама трябва с удивителна точно.
Писането на думи ми беше най-отвратителната част от ученето на език. На третата дума вече по водолейски се бях отнесла и можех не 10, а 110 реда да напиша и пак да не съм мисловно над тетрадката. Винаги много съм се чудела как се учи чужд език писмено по друг метод освен това демодирало повтаряне по Н реда.
Аз лично съм си намирала логиката и в точни, и в "неточни" науки, защото шанс иначе да запомня нещо нямам. Единствено по химия с жълт цвят, ковък, твърд, крехък и прочие изредени думички ги назубрях до следващия урок. Ефектът естествено е поразителен - бяло петно в дългосрочен план.

Цитат на: addicted_to_u в 21.06.2021 12:06

Булка, за езикови гимназии една от причините, които и аз съм изпитвала върху себе си е, че там ни поправяха за всичко и ми се е случвало дори в началото помня в Гърция как на 15 не исках да питам нещо за ферибота от срам, че ще го кажа грешно. Тя гъркинята на гише нали е учила в Кеймбридж, ама...

Особено пък гъркините какъвто английски праскат... Започват с Ееее, три думи на английски и тринадесет на гръколийски... И все си мисля, че това пречупване колко знаеш и можеш трябва да е или в детска възраст, или да си си тъп до късни години, за да не ти пука.

Хич да не, точно от гимназиалното си образование съм най-доволна и ми беше шлифовка. Всичко останало обаче някак беше без логика и последователност. Като науки са свързани, но не виждам обща практическа полза.
Едно от притесненията ми е свързано с объркването на децата. Познавам доста такива. И аз самата смятам, че в голяма степен съм насочена, не където природно ми е било заложено. Съответно излизайки извън рамката какво ще учи детето след едикой си клас, мисълта ми е в посока с какво ще се занимават децата ми след цялото това учене толкова години, кое би им било от полза и да го нарека гъвкавост в образованието.
Май истината е точно в това детето да има стабилно ядро от мислещи хора около себе си. Пък другото късмет, амбиции и остатъчни знания.
Отнесох се...

Аз съм си вкъщи с Дребния. Днес трябваше да има открит урок по народни танци, ма нали сме в серия да не се празнува нищо. Тази нощ към 4 ни продъни ушите от кашлица. Завиждам на Кокона как може толкова дълбоко да спи, че да не го чува.

Аз думите освен че ги пишех ги и изговарях на глас на всяко написване, понякога преминаваше и в конкретно изброяване на буквите на по-труднопишещите се. Караха ни да учим диалози в началото и така се забили изрази дето и до ся си спомням в какъв диалог в 8 клас е бил. Дойде ми тежко по биология на английски, защото там отначало ако не зазубриш термините не можеш и да си кажеш урока. Като натрупахме речник вече ми беше тъпо да е наизуст, но учителките така си караха по инерция, та загубих интерес към тая наука и пак помня изречения от уроци, де.
Навън е мор, показах си носа да ида до пощата и мирише на напечен асфалт, а е само първи ден от жеги.

Скоро ММ ми прати статия за професиите на бъдещето от някакъв много известен учен. Той обясняваше, че дори математики и т.н. неща ще отпаднат защото компютрите вече така или иначе ги правят и все по-назад ще сме в това отношение хората.Да учим децата на емпатия и въобще емоциална интелигентност, защото там още не са пробили алгоритмите на машините. Дали ще е така ще видим, че както се цъка по телефоните май ние ще се сведем до апатични компютри, а те ще ни надминат.

Здравейте!

Много интересна дискусия сте запомнили

Аз пък имам много добра памет. На хората с не чак толкова добра им се струва, че е фотографска, ама не е, уви. И въпреки това не обичам да виждам ЕГНта, защото ги запомням. Учих история, така че и там я тренирах. Тогава ми беше достатъчно да напиша някоя дата веднъж и я помнех. Много ме беше страх, че всъщност съм глупава, защото нали казват, колко е лошо да учиш наизуст. Обаче аз с два прочита научавах уроците наизуст. Миналата година на обучението се учудваха как преподавах уроци дума по дума, както съм ги написала. Сега на устния изпит по немски има една част, която презентация - подготовяш нещо да говориш 90 секунди, ама да не е наизуст. Е как да не науча наизуст нещо толкова кратко, то няма и 200 думи. На мен в училище ми беше лесно, вероятно защото толкова лесно помня.

Свекърва обаче помни повече от мен, признала съм я!
И един голям шок за мен - аз не помня първият път когато съм срещнала ММ. Помня че бившият ми ми представи момчето, в магазина, ама аз не съм го и погледнала тогава, казах си, уф, още един от Тополовградските му приятели, дето са все селяни. Ама ММ ме е запомнил и обича да ме дразни, че той помни, а аз не. Защото друг такъв случай няма.

Бамбук много помни и то с детайли, като мен. Обаче не мисля, че ще може да си налага да помни, както аз мога.

Булче, миналата година на обучението за учители по английски казаха, че граматика най-добре знаят в България и Украйна. Много обичам граматиката, много ми е интересна за всеки език.

Аз се отказах от граматиката, когато едната преподавателка по практически, написала няколко книги, включително и джобна граматика ни каза, ето тези 100стр, може да ги наизустите и това не означава че знаете и можете да говорите езика, без фонд на думи не става. Естествено толкова ми трябваше на мен. За държавния изпит назубрих всичко свързано с граматика и грам не помня. Ако трябва да преподавам английски сигурно ще заложа в частно/университет. По време на магистратурата имахме бизнес английски, повечето неща докато преподаваше преподавателката аз и давах реални примери как го правим и много се радваше.

Панде, да, имам силна памет, механична и логическа, бързо уча, но това не значи, че не съм полагала усилия, за да постигна това, което други знаеха по география и история. Имала съм и свястни и смотани учители по тези предмети, трябваше някои неща /примерно столиците и датите/, да се учат механично, други /физическата география и причините за възникване на войни/ искаха здрава логика и мислене, обаче не и не... Като манекенките по реалити предавания съм . Валентностите по химия и сега да ме бутнеш ги зная и съответно да изравнявам реакции мога, построителните задачи ми са стихията, есета пиша на всички езици, дори и с минимален запас думи, защото си нагласям съдържанието така, че да не ми създава проблеми, техническите ми преводи по немски са повече от качествени по мнение на специалисти и от двата езика, произношението ми е като на учителката ми от подготвашки клас и се е случвало белгийци и щвейцарци от немскоговорящи области да ме питат дали съм родена там, тоест да ме мислят за германка. Думи по немски не се е налагало да пиша и преписвам, защото каквото се пише, това се и изговаря и вероятно затова писмените работи по английски ми са пълни с правописни грешки, но не ми пука, щото ми е втори език . При четене разбирам холандски, без да мога да го схвана устно или да каже две думи на кръст, защото правя връзка с познати за мен езици, което значи, че ползвам механичната си памет за логически съждения и нови връзки и по тази причина нямам притеснения, че съм глупава по критерия, споменат и от Пандича.  От дете баба ми ме тренираше с песнички и стихчета, в гимназията също учехме много песни и много текстове наизуст, и макар да имам граматически познания по разните езици около и малко над средното ниво, готовите изрази ми вършат по- голяма работа. Ама то в немския с три рода и четири падежа, няма как иначе да мисля и премислям кое как ще стане.
Литературни анализи никога не ми е било проблем да чета, интересни ми са, защото показват и друга гледна точка и посочват неща, които съм пропуснала или не съм им обърнала внимание, карат ме да се замислям над съдържание, изказ и емоция, да затвърдя мнението си за дадена творба или да го променя. Съответно мога да напиша това, което се очаква да напиша като отговор на литературен въпрос и когато е за оценка да направя допустим компромис със себе си, щом е в името на нещо, което на никого няма да навреди.
Бе, различни сме хората и хубаво, че сме такива, иначе щеше да е скучно и да се изпотрепем
Али, точно това написах и аз още в първия си пост за пустите му череши и костилки .

Теми по литература не съм писала с мои думи никога. Сглобявах си там нещо от вестник гимназист и преписвах на всички класни по литература. Интересно ми беше какво е искал да каже авторът, ама отказах да си пълня главата с това.

И аз щях да пиша за механичната памет, че сме назубрили таблицата за умножение и не я мислим и измисляме всеки път.
Според мен обаче има пропаст в поколенията. Моите родители помнят стихове, формули и какво ли още не. Не знам на какво се дължи, но масово нашето поколение ги е учило и не ги помни. Предимството ни е, че ще се сетим къде да ги намерим и как да ги използваме. Предимство - пред сегашно завършващите, които ако го знаят - добре. Ако не го знаят - няма и да се напънат да го потърсят (в телефона в ръката си).
Много ми е интересно доколко превес трябва да има един тип обучение пред друг. И още нещо - доколко едното отнема повече време в обучението, но пък бързо реагира човек в дадена ситуация и може ли да се разчита, че ще има услужлива памет навреме, или пък не се набляга много на заучаването сега, защото така или иначе ще губи време в намирането на информацията в последствие.

Цитат на: Alichka в 21.06.2021 18:02

Много ми е интересно доколко превес трябва да има един тип обучение пред друг. И още нещо - доколко едното отнема повече време в обучението, но пък бързо реагира човек в дадена ситуация и може ли да се разчита, че ще има услужлива памет навреме, или пък не се набляга много на заучаването сега, защото така или иначе ще губи време в намирането на информацията в последствие.

И на мен това ми е интересно, но темата отива към изкуствения интелектт, където имам съвсем ограничено познание и не мога да го ползвам за основа, върху която даже да надграждам, какво остава да разсъждавам. Ако зная откъде да започна, може и да се опитам да понауча нещо.
Това, което мога да кажа обаче е, че докато хората имат желание да общуват, да говорят на разни теми, да се смеят на вицове, в главата си трябва да имат някаква съхранена информация. Иначе изобщо няма да има стимул за научаване на каквото и да е Аз самата страшно много страдам от дупките по география и история, интересно ми е, учила съм с желание, имам щестици, повтаряла съм всичко с децата ми, защото това им беше силата, обаче в разговор с приятели, без предварителна подготовка, най- много да изтърся някоя глупост....
Сега, по Монтесори също не учат таблицата наизуст. В началото слагат на три места по 3 точки, броят ги и записват в тетрадка 3х3=9. Предварително са научили, че 3 отговаря на три преброени точки, поставени по точно определен начин, както е на зарчето, могат да прочетат математическите знаци за равенство и умножение и знаят какво означава чрез многократни повторения, но затова друг път. Естествено знаят и че 3 е символ на всички неща, преброени до 3, но с точки е най- удобно, защото така са започнали да учат числата. Повтарят по подобен начин материала от предишни занимания 1х3=3  и  2х3=6, записват и започват проверка дали наистина 9=3х3, като отново подреждат и броят точките. Чрез многократни повторения на различни задачки и тяхното изписване, подреждане и изговаряне, без да искат децата запомнят механично, по начин, удобен за тях. В по- горните класове си правят и проверяват сами таблици с хоризонтално подредени в редица и вертикално подредени в колона числа на множимото и множителя, а произведението е записано в пресечната точка на редицата и колоната на множимото и множителя. Отново всичко се повтаря като записване, проследяване и изговаряне и в един момент детето разбира, че знае таблицата за умножение и не са му нужни таблици и точки. Запомнено е механично, но по пътя на логиката и всеки индивидуално решава кога ще спре да ползва таблица. Обикновено в четвърти клас всички са готови.
Преди време Албенчик обясняваше как учат смятане и изваждане в Англия, но така и не стигнахме до умножението, та сега ще чакаме Виви да каже
В почивните дни се срещахме с познати и имахме много интересни разговори за фалшивите новини, забавна работа

ДОбро утро.Интересно ми беше да ви прочета.На мен нали ми продстои първокласник и много ми е интересно всичко.Гледам, че нещата се променят, ученето, повтарянето, всичко е по нов тертип.Да видим и аз какво ще науча с нея

Добро утро!

И мен ми е много интересно, че аз никак не съм запозната с образователната система и попивам и от приятелки с по-големи деца как стават нещата. Най-голямото притеснение на всички е огромното количество информация което стига родителите, чрез "шоколо", направо ги заливат, детето се заблеяло по време на час, написало точка с химикал в учебника, не му било подвързано нещо правилно, направо е помия... Имаше случаи по време на дистанционното пускат се домашни посред нощ със срок 1 час... Абе лудница ...

Прибрах си лагерника, има на 4 места одраскано ( ама да не съм се била притеснявала той си бил сложил здравец), куп синини, вайбър групата заприлича на алъш вериш ( бюро за загубени/намерени вещи), изживяването въври и с букет нови забранени думи (бил е в стая с батковци). В неделя си мислил че никога няма да се прибере вкъщи, защото 7 дни било 7 седмици хахах.Нооо като цяло е навит пак да ходи. Беше много пребит та днес го оставих да почине вкъщи, остава му още седмица градина.

Свекс, за теб https://www.youtube.com/watch?v=xmKw8LZcZ_U