Маги, не се притеснявай, все по- трудно става, но като завършат и вторите гимназия ше пееш и ще скучаеш

Много са хубави тези детски тържества за края на годината

Аз нали бях поканена на едно такова, голям смях падна. В най- сериозната част, когато декламираха стихчета за буквите, взе че се пукна един балон от украсата на арката и бабите от публиката подскокнаха. Едва успокоиха ситуацията и отново - пляк, пляк, няколко един след друг гръмнаха. Едно бебе ревна, изпълнителите на сцената си запушиха ушите и взеха да се хилят и настана веселба. И понеже беше в двора на детската градина, с микрофони да се чува по тази причина, такива думички излезнаха от детските устенца, че просто паднах от смях /ама щото не беше мое дете там/. Хаха, учителките се видяха в чудо и една дръпна кабела

После имаше сценка - първокласник се връща от училище и търси помощ за домашната си. Майката си пили ноктите и говори по телефона, бащата работи онлайн със слушалки и нищо не чува, по- голямата сестричка си прави селфи и заема разни пози и най- накрая бабата написа домашната, докато новоизлюпения ученик беше легнал да спи. Нямаше говор, само мимики, ама да видите какви....

Професионалните комици ряпа да ядат. Момиченцето майка, то беше на моята позната, като кръстоса крака, като взе да маниерничи по телефона и да си гледа ноктите...

Каката със селфито, позите и муцунките, таткото дето се ядосваше и тропаше по клавиатурата и буташе сина си да не влиза в обхвата на камерата, абе, позната картинка

Опасни дечица, ей

.
Попаднах там, защото майката е моя бивша колежка и заедно бяхме правили преди време кулинарно детско тържество, на което показвахме и помагахме за здравословни закуски, което пък се беше харесало да е и като почерпка. Както и преди, настъпи голяма мацаница с едни близалки от банани, но всичко се изяде и народът беше доволен.
Имаше и викторина за пътните знаци и правилата за движение, там също много се смях, ама не успях да чуя и запомня всичко. Започна се с невинното: "Представете си, че цялото семейство отиваме на почивка с колата..." и последваха въпроси като "какво трябва задължително да направи шофьорът в колата преди да потегли" И като заваляха отговори - да си пусне джипиеса, да включи програмата за пътни полицаи, да види дали е взел пари, да види какво има в жабката... и ей такива

По едно време подсказаха, че трябва да си сложи колана и децата бяха много разочаровани, защото бяха превключили от учене към забавление и лиготийка.

Да не си родител, де. Спомних си как НИ1 показваха някаква маршировка и той обърка коя ръка отговаря на крака при тръгване, ама имаше и по- зле от него, приятелчето му, сега изключително добър компютърен специалист в Щатите, размахваше едновременно двете ръце напре и назад

И сълзи на умиление се леят, естествено

Хубав ден на всички, да се радваме на слънцето, че ей го пак се чакат дъждове.
Али, добра ви е идеята за гравирани химикал и флашка

Не съм се сещала да питам как е в чужбина, ама тук наистина е голям зор докато се измисли нещо за благодаря към доктори и учители. Ами вършат си работата хората, на нас какво ни подаряват като я свършим

. Хаха, не помня дали съм ви казвала, как мой ученик беше станал контрольор по градския транспорт и в знак на благодарност на висок глас обяви, че няма да ме проверява.

Щях да умра от срам, всички в рейса ме изгледаха странно, а аз си имах билет
