Булка, бая ти се е било събрало покрай мъж и хормони... Дишай дълбоко сега, явно част от притесненията ти са отпаднали
Еми, Тетрадката съм го гледала няколко пъти и се чудя защо си го причинявам. Много е тежък и някак без изход, поне аз не мога да преценя кой е крив, кой прав, кой какво иска и кой как да си преследва чувствата и целите. Малко като гьотевото "...греши човек, додето се стреми" В случая, стреми се към щастието си, към личната си свобода, а то май няма стигане - иска повече и повече и все повече и повече греши, защото винаги е свързано с другите около нас. Вероятно в очите на младостта изглежда по друг начин и би могло да има развитие и промяна във възприемането с времето, но при мен, като човек на възраст и минал много преди това в бурята на чувствата, си е все същото.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Родният засили присъствено работа, налага му се ходене по инстанции, уреждане на разни документации и ред още неща свързани с директен контакт с хора, за които не ми казва, уж да не ме притеснява. Пусто хич не му се получава да крие /да лъже/ и като го изловя в крачка, побеснява. На всичко отгоре и все нещо го боли и от седмици е по доктори и изследвания. Сърцето ми е свито и без да искам, нещо пак започнах да гледам твърде тревожно на всичко. Пустият му Ретрограден, край няма... Ни масла, ни дифузери ми помагат... Дано днес- утре, като минат прегледите и резултатите да са добри, та да мога да дишам мааалко по- спокойно.
За капак, микровълновата печка сдаде багажа, а ми е дясна ръка в домакинството. Беше голяма, с грил и вършеше чудесна работа повече от 15 години. Ще трябва да купуваме в най- скоро време, а нещо не мога да си харесам

.
Вчера не се престраших да ида в парка, всичко беше подгизнало от вода и кал и много се пързаляше, дори по улицата. Имаме и друга екстра - повечето сгради /строени са след 95- та/ имат остри покриви и тераси, изнесени навън, над тротоара, та последните етажи са с някакви допълнително приспособени от собствениците навеси. Като започне да се топи, снегът се сурка като лавина и пада в големи количества по тротоара и може да пребие някого. При последния голям сняг едно такова чудо събори климатика на съседа

. Някой може и да ми се смее, ама вървя по средата на платното, уж за по- безопасно.

Движението е еднопосочно, но местните хич и не го спазват, та се налага да си отварям очите и ушите във всички посоки. Идва ми да си остана на терасата и да крача по 6 крачки и да завъртам в двата края, ама докато направя нужните за деня, ще ми се завие свят

Рони, ще тръгва ли госпожицата на градина в крайна сметка?
Хубав ден на всички, да сме здрави и спокойни, другото ще се нареди само и все някак

П.П. Много ми е мъчно за д- р К, да почива в мир и сили и кураж на семейството и. Толкова млада, кадърна и социално ангажирана...