Привет, лейдис
Бубе, една голяма част ще минем през това, не е нещо, върху което можеш да въздействаш на 100%. Пазенето и намалянето на риска е личен приоритет на всеки, но случили ти се, трябва да минеш през чудото наречено Covid-19. Дано брат ти се справи възможно най-бързо, а на семейството ти да не се заразят. Или поне не сега, че брат ти ще се чувства виновен най-вероятно.
Честно казано аз си пазя психиката. Гледам да не се събирам с хора, намалила съм контактите повече от необходимото. Не защото ми е приятно да съм Гринч, а защото знам, че предишният начин на живот е неприложим към тази ситуация. Не мога да влияя на това дали ще се заразя или не. Мога само да намалям риска. Ако ми се случи, ще се боря, докато не ми се случи, не го мисля
В този ред на мисли миналата седмица ходих по работа в Торино. На летищата всички са с маски, има точки за спазване на дистанция, правят се забележки при неспазване. Където и да влезеш има дезинфектант и те карат да си минеш ръцете. Представете си какво е да ходиш на шопинг

Мисия невъзможна

Навсякъде се ходи с маски - по улиците, в хотела, в ресторантите... Да, и в ресторантите. Маската се сваля само на масата, станеш ли за тоалетна я слагаш. При влизане и излизане от ресторанта също си с маска, само когато си седнал на собствената си маса - не. Попълват се форми кой си и с кой си бил на една маса, ден, час, контактно инфо. Защото ако е имало заразен по същото време в ресторанта, трябва да те информират, за да се самоизолираш. Хората търсят начин. Няма правилна формула, кой я знае, че да я даде. По улиците, който пуши е без маска. Върви и си издъхва

Даже накрая се базикахме, че ще си купим по една цигара, за да се разхождаме и ние така. Имаше спортуващи без маски, тичат и издишат на десетки метри. Някой ще каже, че това се недомислици, че за едни може, за други - не. Пак казвам няма правилна формула, но дори малко да успееш да намалиш индекса на разпространение си е голяма победа. Та ако всеки има желание, може и да стане. Обаче не и в нашата мила нация от мрънкачи, тук всичко е хейт, оплюване, недоволство и пазене на икономиката ни, която за моя огромна изненада се крепи на ресторанти, барове и хотели.

Общо взето не искам да съм скептична за светлото бъдеще, но ужасно много браншове за засегнати. Видях с очите си сумати ликвидиран малък бизнес - магазинчета, кафетерии, ресторантчета, в сектора на услугите и т.н. А дори не мога да си представя какво е в тежката индустрия, съкратени стотици хора поради намалено потребление. Картинката е жалка, има хора на ръба, които не са работили с месеци и не знаят ще работят ли и този сезон. Положението не е розаво, а в милата ни татковина си живеем в балон. Най-вероятно и нас ще ни удари, може би не толкова силно и жестоко, но ще е грозно.
Мисля да си сипя едно вино, докато светът не се е променил нацяло. Преди да сме се върнали всички към обработката на земя
