Еми, не го мисли от сега. "Наслаждавай се" докато са малки и още дават да ги пипнем поне. Аз си мисля, че скоро ще дойде момента, в който не иска да го гушна.
Не мисля, че всички мъже не могат да общуват с родителите се, просто не са толкова обстоятелствени като жените. А и нямат нужда да се чуват с възрастните всеки ден. Като се замисля аз съм на периоди- има моменти, в които всеки ден се чувам с наще /понякога и с двамата, понякога само с единия/. Ама има периоди и по седмица забравям да им се обадя и ако и те не се сетят не са чуваме. Тогава тате ми звъни и пита жива ли съм  

Рат, аз съм се примирила отсега.
Лично аз, знаете, ако не се налага и не размятаме детето насам натам, не се обаждам на нашите. Майка ми е тази която е за блокиране, Свекърва в сравнение с нея съм сигурна че е изключително деликатна и недосадна. Опитвам се да игнорирам или ако прекали - да споделя. Така че отчасти разбирам момчетата, но в конкретика често не ги схващам. Брат ми когато си има приятелка, става още по- нетърпим към майка. Това не го уважавам също.

Цитат на: emmmmmy в 16.09.2020 10:51

Гледам и брат ми, слушам и за брата на Булката, нас с мъжките чада, това ли ни чака?
Защо не могат да общуват с майките си?

Предният ми пост съдържаше и виц и беше позитивен, но ми се сви сърцето като ви чета толкова време разделени, а и сложни теми повдигате. Този разрив в общуването дали не е заложен някъде в ранните години? Ето наблюдавам ги двата змея... ми различни са, единия е гушкав и търси контакт, другия ще дойде да се гушне само, ако е имал тежък ден.  Обаче и аз съм била различен родител  с различен опит, служебна натовареност... и каквото такова, нали го знаете този лаф, че колкото и всеотдайни майки да сме, децата ще намерят какво да кажат за нас на психолозите си На тема детска психология съм, сега чета нещо Мадлен Алгафари.
За училището на 31 ремонтирахме ние, няколко майки с усет за цветовете се събрахме и стана чудесно въпреки старите доста цветни мебели Разни мнения чух, ми не сме длъжни, то е отговорност на държавата... но не мога така. Имам възможност да променя средата към добро, а нищо да не пипна, не е в мой стил. Змеят е средна работа емоционално... тук е щастлив,ту го е страх... Каза си стихчето перфектно, но колко се противи на моите съвети... не е за описване. Организацията с термометрите беше ужас... много ме изнервиха.

Много тежки теми, но наистина момчетата са просто по-обрани от към комуникация.Аз и друг път съм писала, че аз поддържам по-голям контакт със свекърва ми от моя мъж.Той може да не се сети един месец да не и се обади, а жената живее на две пресечки от тук.Аз и звъня, викам я в къщи, пращам снимки на децата и т.н.Майка му е, и се притеснява както за него, така и за внучките си.

Киви , страхотно ви се е получило, браво  . Аз съм на твоето мнение, не мога да кажа с лека ръка "ами държавата", единствено не бих се наела да оправям аз, не съм сръчна, но за подкрепа съм винаги за. Чудя се единствено как като толкова години родителите инвестират и оправят, винаги стаите ги заварваме в окаяно състояние.

Маги, същата работа... чак понякога ми става мъчно за свека, че си няма дъщеря която да е по-мила с нея, аз съм и чужда и никога няма да заместя това, но се опитвам. Просто мм и братята му толкова прекаляват на моменти с думи и отношение... никога не бих говорила и да се отнасям така с майка ми.Ама то и си го позволява тя.Не че ако не им позволяваш ще е различно, майка ми не позволява и се карат.

Булче, колкото и да не е различно, аз съм на страната на майка ти и нейния подход. В кр сметка си избушваш душицата за малкото дете, после за големия младеж- заслужаваме елементарно уважение.
И аз се чудя как след ежегодишно искане и събиране на пари ( уж не е законно ама се прави ), винаги заварвам стаите в училището в което гласувам, в едно и също състояние.
А за това че детето винаги ще намери какво да ти кажа от типа на - Ти си виновна, ясно ми е.
Ето аз съм супер доволна че бях на село лятото, брат ми и сега им опява че са го " изоставяли" там.

Те нашите бяха решили, че ще си правят тест, ще минат обиколно през Хърватска, защото транзитът през Унгария не е ок в момента и явно като им казах, като дойдат да се разхождаме сред природата и баща ми да пазарува от един, а не от всички налични хранителни магазини, на него му дойде в повече. Аз този път не можех директно да им кажа не идвайте.

Булче, и при нас е така - книжки, играчки по Вайбър. Не сме единствените, за много хора е така, че и по трудно, ама е кофти. Срещнах днес една позната българка тук. Те също не се прибраха това лято. И тя казва така - нищо не се знае, как да тръгнеш да пътуваш.

Моят мъж е голям темерут с техните. То и на тях им се идва, ама там е още по сложно, та той ги е отрязал напълно.
Бамбук вече постоянно иска да си говори с бабите и дядовците си, та мм му се налага да им звъни по-често. А и откакто го "хванах" и нахоках, вече поне едно "ок сме" пише.
Не всички са като него. Мъжът на най-добрата ми приятелка всеки ден се чува с техните, а тя с нейните родители веднъж в месеца най-много.
Девер също повече се чува с техните.

То всичко се променя с часове. Нас сърбите не ни пуснаха, обикаляхме през Румъния, там загубихме осем часа, но се нагледахме на разкошната река и планина. През Унгария беше ок и бързо, но и те гледам са се затворили. Когато се прибирахме, сърбите се бяха отворили наново .

Да, там е работата, различни са децата и после различни хора стават. При нас малкият беше по- гушлив, по- засмян, по- загрижен за другите, по- предвидим /за мен/, по- кекав, по- чувствителен, но и винаги по- свободолюбив и с твърдо заявено собствено мнение. Няма как да го убедя, че не го контролирам като търся връзка и това си е . "Не искай да знаеш какво правя, ще те блокирам" - така разсъждава явно, докато големият е "Казвам ти какво правя, но мнението ти по въпроса няма да промени нищо" и това в сегашната ситуация ме устройва.
Освен тестовете и затварянето на граници трябва да се има предвид и какво ще се случи, ако все пак някой от друга държава се разболее - как ще бъде лекуван, поема ли се от съответната здравна система, какви са договореностите между държавите, могат ли да бъдат покрити направените разходи, дълга ли е процедурата и  изобщо хиляди неща, които не си струват риска.
Булка, сега разбирам и защо НИ2 предпочита да ходи в офиса, вместо да работи от диванчето Ама го казваш както трябва, а не "защото така искам", както той отговаря. Бе хубаво, че се имаме поне тук и си сверяваме часовника
Киви, кажи какво имаше във фуниите на децата, много ми е интересно. Все си мисля, че е твоя идея, нали си мома германка

Здравейте!

Честит втори учебен ден Започва се отново, като гледам как на брат ми "му се ходи", не знам как ще е, а той сега е 12 клас, би трябвало поне от сантименталност, знам ли   Майка ми и баща ми тръгнаха с малко по-голямо желание, то се видя, че онлайн не може да се преподава (поне в нашата сегашна действителност). Всички обаче се притесняваме как ще е положението с вируса сега. Препоръчаха ни близки лекари, поне да си сложим противогрипни ваксини тази година.

Аз в края на септември също започвам преподаване, ще видим как ще се справям с първокурсниците в ТУ.

Четох ви малко назад, но много сте писали тези дни, запомних само, че Пандето и Булаката не могат да се видят с техните. Много гадно наистина, стискайте зъби, момичета! Да се надяваме скоро на по-добри дни и лошото (или поне неизвестността) да остане зад гърба ни!

И нещо хубаво все пак - утре имаме с любимия годишнина от подписването (за мен това май е по-сантименталната дата) и ми е щастливо Ще ходя да си направя косата (през цялата карантина, че чак досега не съм ходила на фризьор), ще си поръчаме някаква по-фенси вечеря, ще вземем торта червено кадифе и с бутилка розе ще празнуваме оттъркалването на 4 години семеен живот   Нали се води ленено-плодова годишнината, купих на милото две ризи (едната ленена, мисля страхотно попадение е) и съм взела едни много готини прахосъбирачки - кристални плодчета.

Правя си едни to do листове, ама като гледам колко неща имам да отмятам, направо ми се иска да превъртя направо до октомври...

П.П. По повод мъжете и майките, любимият е същият... не се сеща да звъни или да се виждаме с техните редовно. Аз от своя страна, разказвала съм ви, също не се намесвам много там, странни са им малко взаимоотношенията. Но ето ви един пресен пример, обажда се той, сигурно поне две седмици не са се чували въобще, за да даде отчет от един преглед (майка му е мед. сестра) и тя започва да му се кара и да говори всякакви неща как не е в ред да ходи по прегледи. А той има някакъв вид алергия (изключихме вече всичко друго, включително и короната) и е много трудно да се открие от какво, но според нея нищо такова няма (разбирайте - не съществуват алергии), всичко е защото не се облича достатъчно и не сме си били лягали навреме. И се започва - как не разбираме нищо и двамата и как водим много неправилен начин на живот, как явно правим всичко от инат. Ами, как после да искаш да се чуваш с такива хора, като ти се иска да споделиш, а отсреща получваш само упреци и отношение на разочарование.

Цитат на: svekarva в 16.09.2020 13:32

Булка, сега разбирам и защо НИ2 предпочита да ходи в офиса, вместо да работи от диванчето Ама го казваш както трябва, а не "защото така искам", както той отговаря. Бе хубаво, че се имаме поне тук и си сверяваме часовника

Най-вече е че хоум офиса повлия много негативно върху много хора. Той НИ2 нали беше изолиран много време и сигурно му е глътка въздух да се социализира. Ежедневно получаваме молби за доброволно връщане в офиса, за последните две седмици 20 молби сме получили, хората не издържат, молят ни да ги връщаме, хич не ми се иска, но психически не издържат и ще върнем най-критичните, момента не е подходящ но поне за малко може да ги върнем.

Бубе стискаме палци и за твоя старт в ТУ! Много вълнуващо

Бубе, тамън докато си писала поста, постригах себе си и детето
В кр на месеца е хубаво да ида на балеаж, но да видим дали ще се осмеля. Дразнят ме че маските им висят на гушите, работят и на затворена врата масово, ще видя при моите как е и ще реша.
Само тук сме големи отворковци, как не видях ни в Унгария ни в Румъния ни в Германия някви да ми обясняват как маските ги душали... 

Здравейте!
Много сте изписали, но училищните теми винаги са с много емоции
Тръгна ученичката, тръгна и градинарчето. Засега нещата са спокойни, има трепет, вълнение и леко притеснение. Всичко в рамките на нормалното.
Бяхме на сватба в неделя вечерта. Добре си изкарахме. Много бяха надули музиката, та едва се чувахме през масата. Понеделник ми беше нещо по инерция, пак оправях неща за учебната година, ходихме на фризьор, гладих тоалети, стягах раници... Изобщо тези дни ми се сляха с липсата на сън.

Не съм проучвала при вас как са ПГ в училищата, но това в на Кокона и без това няма такива групи. Точки си имах предостатъчно и за нея не се притеснявах. При нас "фейс контролът" за сополи е много стабилен и си харесвах и госпожите. Мисля, че направиха не малко като подготовка за първи клас.
Да ви кажа впечатления на едната ни госпожа в градината. Била е и учител в училище. Казва, че децата знаят букви, цифри, някои четат. Лошото е, че с дигиталните технологии са много зле с фината моторика. Затова те наблягаха на това. Това е основата на писането. И в случая не става дума за краснопис, а за принципи в писането, подреждането на текст, концентрацията и тн. Нещо подобно каза и госпожата в училище - две букви да се напишат, но са както трябва. Имайте го предвид
За мерките тепърва ще видим какво и как ще е на практика. Тук мислиха да се разминават междучасията. Няма как да стане! Няма такъв ресурс от учители, защото всеки учител преподава на няколко класа. В едно училище има един-двама учители по музика, физическо, рисуване... Няма как да ги клонират тия хора. При Кокона са отворили двата входа на училището и всеки клас влиза от посочения. Тоалетните и столът си остават общи естествено. Хубаво е, че в стола на първи клас им сервират и предварително си знаят масите.

Свекс, имаше май празник по това време на месеца? Не помня с точност. Пожелавам ти здраве най-вече

Отивам да сложа една пъстърва да се готви и ще ви дочета.

За букетите - има една мацка с небукети. Нейните са асъл за душата Като човек отричащ съществуването на чесън, лук и праз, много ме кефи идеята да са в аранжировка.

Привет!

За синове и майки съм казвала ММ постоянно ги чува, жали,прегръща, обича и това ме радва, но така остава място за налагане на другия брат да ги мачка, тормози и в крайна сметка всички се съобразяват с етървата и за това не обичам да си правя план с тях. Иначе аз гледам да се държа колкото мога добре със свекърите, но понякога просто хаотичността им ме побърква и за това онзи ден на няколко пъти трябваше да си слагам спирачки при общуването. На майка и татко мога да кажа всичко и знам че след 5 мин нищо не е било. Тук знам, че няма да е така, ще има сръдни, ревове и се въздържам, но то почва да избива.

ММ в петък ги искат да се пренасят в новия офис. Само майките с деца имали право вече на хоум, което не мога да му схвана логиката. Отделно няма паркинг и ще ги извозват с маршрутка от метрото до офиса и направо не знам тия техните човешки ресурси от къде са изкопани.Предният път като така се юрнаха имаше болен сега да видим колко ще им изтраят гениалните идеи...

Да, и мен ме кефи за маските как всеки се изказва. Днес някой сви/прибра на Ж. лопатката от пясъчника. Минах през местния нещо като левче и слагам и нейната маска и жената ама то не е задължително до 12 год. Казах й че тя ако се разболее ще ми е по-тежко от колкото аз и не мога да схвана какво дават акъл, може пък да е имунокомпрометирано детето тя от къде знае...

Много нахейтих нещо. Аз няма да забравя 98 как подарих нещо като гербер със зелено цвете. Беше си цъфнал, но беше голяма гъзария. Жената, от която купувахме цветя тогава имаше сергийка на Четвъртък пазар, сега е доста известна пловдивска флористка и още от нея си пазаруваме.

Хайде хубав следобед, че овенът днес нещо го сърбят рогата и аз едвам издържам.

Али, всичко може, просто трябваше да помислят малко. Всеки учител до 4 клас /начална педагогика/ е учил рисуване, спорт и пеене, полагал е изпит и има съответната подготовка и правоспособност. Е, голяма работа, че не е завършил консерватория или художествена или спортна академия, базовото ниво може да го даде на собствения си клас, когато се касае за специални мерки. И в по- горните класове никой учител не е тясно специализиран, могат да преподават няколко предмета и така да не сменят много класове и да има различни междучасия. В Канада, примерно, до 8 клас учителят е един за почти всички предмети по точните науки и друг по хуманитарните.
В едно от близките училища са опнали няколко шатри и са събрали пейки под тях в двора. Май обядваха децата навън, всички държаха пластмасови опаковки.