Наистина интересно, откъде идва това Шапшандър Да, само хора с валута можеха да пазаруват там. Специално в морските градове, освен работещите в чужбина българи, идваха и западни туристи, та всеки с роднински връзки в Балкантурист можеше да се възползва от подаръци/услуги и да има нещо по- така. Корекоми имаше и в големите хотели по Слънчев бряг, продаваха алкохол, цигари, дрехи, чорапогащи, обувки, златни изделия и...Тублерон  . Така беше в Ранния социализъм, докъм 73- 75-та, после, в Развития социализъм, леко се поотпуснаха нещата .
Както и да е, интересни времена бяха
Вече съм в нормален вид, остана само леко кафенеещо петно на мястото на херпеса. . Обаче сега пък ме болят колената и пак не става да тръгна по любов. Хаха, намазала съм се с една тигрова мас и  улавям лека миризма на камфор от мене си, като се понаведа, но се утешавам, че доста мъжки парфюми имат подобна нотка аромат, та все едно мъж ме е налазил. 
Като казах налазил, та се сетих за кърлежите из тревата... Те навсякъде из чужбина полягат на припек  по парковете, май изобщо не се страхуват от паразити
Хайде, хубав ден от мен, вече е четвъртък

Добро утро. При нас бяха кордкоми. Пазаруваше се сами с долари. Имах роднини във Варна, мъжете пътуваха с кораби и винаги имаха по-големи възможности от нас. Имаха хубави дънки и маратонки, шоколадови яйца и дъвки. Ние обаче редовно лятото им ходехме на гости и им изяждаме шоколадите 

Свекърва по наше време беше пак весело. Нали ни водят деца на прехода. Родителите масово нямаха пари, децата на борчетата и далаверата коте се носеха модерно облечени и ни сплашваха с известни бабаити, че ще но бият. Беше странно време. Оцеляхме де. По наше време започна масово изселване на родители в чужбина и оставяме на децата да ги гледат баба и дядо. Доста пропаднали елементи познавам от този тип отглеждане.

Тук е мрачно и май ще вали. Но аз ви изпращам усмивки!

Аз пък сега си спомних, че дълго време казвахме на шоколадовите яйца корекомски яйца после изведнъж станаха киндер сюрприз

Добро утро!
Тук е облачно, но не го дават да вали. Ще видим...

У нас още не можем да свикнем със смяната на времето. Не си спомням досега да ми е влияло по някакъв начин. Сутрин се успивам и едва ставам, Алекс беснее до късно вечер.
ММ снощи ми съобщи, че в неделя сме на детски РД и сега трябва да мисля подарък. Не обичам да съм притисната от времето.
Хайде хубав ден!

Цитат на: pandapanda в 04.04.2019 08:35

Аз пък сега си спомних, че дълго време казвахме на шоколадовите яйца корекомски яйца после изведнъж станаха киндер сюрприз

То и до ден днешен го чувам...

В Пловдив пък има един ориентир - циганският Кореком Преди е имало Кореком (даже не съм сигурна в коя точно сграда е бил). Понеже има циганска махала наблизо и народното творчество е измислило този оксиморон. Не е изключение да чуеш: В Билла на циганския Кореком.... или На 6-ти септември (булевардът е много дълъг, та следва уточнението) - до циганския Кореком

Дядо имаше възможност да пазарува с валута. Майка имаше сешоар от Корекома. Беше страшен лукс като за годините си, че имаше четки вътре, а целият комплект беше в найлонов несесер с цип. И всичко беше в тюркоазено зелен цвят Аз пък най- се радвах на Тоблерона, който много дълги години ми беше в съзнанието като скъп шоколад. Смешното е, че сега е почти на цена на гадната Милка.

Маги, познавам деца, които са израснали сами, заради родители в чужбина. Необяснимо ми е как са станали хора, а не ги е повлякъл животът на улицата. Имам чувството, че те са огромно изключение от правилото.

Добро утро!

Днес ще заспивам сигурно на бюрото, че онова малкото ни разказа играта снощи... Като го питах що сам не става да пие вода, страх му било  

Много ми е интересно да чета за "вашия" комунизъм, че моят опит е много различен, някак на обратното. Много пари, всичко цветно, големи пазари по "чужбинско у вас", в Гърция на море и големи пазари там. Абе, няма как нашите да не го наричат това най-хубавото им време, не са смогвали заплатите да си изхарчат.Имахме Рено 4, купувано чааак от Загреб, още си спомням как се прибираха от пазар от Петрич, цялото пълно, няма къде да се седне, любими ми бяха лукчетата и едни сокове в бирени бутилки зелени от праскова.
След това 90-те дойде голямата криза, ей това чувство дето и Свекс и Еми описват и мен не ме подмина, децата в училище бяха на лекари и бизнесмени, а нашите започнаха да изнемогват.Все още ходихме на пазари в Петричко, обаче беше като "Игрите на глада", ходихме рано сутринта по тъмно на границата, нареждаха ни и ни казваха старт и тичахме като луди да стигнем на гишето. На връщане ни ровиха яко, тук имаше режим, проверяват ни за сирене, кашкавал, олио, захар...

Чак след 2000-та започнаха да се оправят нещата, хванахме златните години, въртяхме магазина и се изкарваха пари, не беше много на печалба, ама поне имаше кеш винаги вкъщи, та нашите успяха мен да ми платят първите 2 години на таксата в университета както и за наемите.После аз ходих 2 лета в САЩ, изкарвах си достатъчно пари да си плащам университета и наема, даже останаха ми за още една година след като завърших пари, докато си намеря работа. Абе, късмет сме имали.

Привет!
Беше ми много полезно да видя “комунизма” тук във време на капитализъм. Все са ни учили колко лошо нещо е комунизма и у нас всячески се опитваше да се унищожи всякакъв спомен от онова време, докато тук са си запазили старото, което работи. Не че няма и тук МОЛове, не че не карат хубави коли, просто няма никакъв проблем да си стоят паметниците на Ленин, улиците “Комунистическая”,“Комсомолская”, “Коминтерна”. Такситата и автобусите са евтини, реални помощи за многодетни семейства.
Спомените ми са много противоречиви от онова време. Баща ми беше партиен секретар, а дядо милиционер така че беше хубаво. Обаче дойде онзи черен период, за който не искам да си спомням. Операцията на дядо ни “спаси” от голямата екскурзия. Всъщност не съм сигурна, че щеше да бъде лошо да отидем. Може би щяхме да живеем по-добре. Да избегнем гладните години... Помня как мама месеше хляб у дома. Много трудни години бяха. Все още чувствам вина, че си с детския си акъл си харесвах българското име. Недоумявах защо всички са тъжни... Просто бях приела, че имам две имена и даже ми беше забавно. Спомням си как баба бог да я прости казваше: Плакахме като ни сменяха имената, а сега сами си им даваме български имена” по повод на новите интернационални имена. За нея всичко непознато беше български или руско. Как не ми сеща за тия времена....
Дайте да продължа с малко снимки:
Аз и Инж. на ресторана:

Кари в детский природо-научний музей "Кварки"


На канатката:



Утре отиваме в Москвееееее 
пак ще пускам снимки явно!!!

Аз комунизма го свързвам с 'партията', аз много малко години съм живяла под тоя строй, но от разкази на роднини, това ми се е набило в главата. Понеже имахме роднини на директорски позиции, знам че идеята с доносниците беше много силна. Понеже имам много силно чувство за честност и това просто не ми го побираше главата - как ще има хора, които те шпионират и после снасят на партията и може яката да я загазиш. Знам, че се е знаело кои са доносниците и хората са внимавали какво говорят около тях. Шоколадовите яйца и колата са ми най-силния спомен, каква радост беше като имаше от тях...

Имаше една книга, на една жена заминала за чужбина, която е писала за детството си през комунизма, ама на мен ми дойде адски депресираща и черногледа, както казах пропуснала съм доста от тия емоции, но нейния опит наистина шокиращо негативен. Сега не се сещам името й за съжаление.

Междудругото и на смяната на времето не ни се отрази добре, нон стоп се успиваме и вечер заспиваме късно, нещо тоя път не се адаптирахме добре.

Здрасти!
И у нас още се адаптира е към новото време, с мм се будим по нощите и будуваме. После той едва крета на работа, аз се успивам.
Аз нищо не си спомням от комунизъм, ама нашите (особено баща ми) много го е яд, че е свършил и иска пак да се върне тоя строй. Знам само, че са се редяли 3 семейства да ме изхранват с кисело мляко, понеже само това съм ядяла.
Изобщо не ми харесва времето така, ще по пари дръвчетата пак  

Добър вечер!
Изобщо хал хабер си нямам от комунизъм, мама е била в болницата точно след като съм се родила и тати ѝ е съобщил новината, че ТЖ е паднал и тя е казала, слава Богу, че децата ни ще живеят в демокрация. Е, бабите още си обясняват колко е било хубаво,  но нашите никога не са страдали по комунизма. Имам спомени обаче от Виденовата зима, добре че сме били при баба и дядо, че мама каза, че заплатата ѝ е стоигала колкото да купи половин бучка сирене и да плати сметките, тати беше в чужбина. Не ни е било розАво детството, ама гладни не сме останали, нито голи и боси, и бяхме щастливи, щото търчахме до 100 часа навън и ядяхме само домашни млечни продукти от кравата на баба.
Мразя го това лятно време, още повече като е такова мрачно и студено навън. Искам вече да е топло 
Миме, до неделя има три дни бе Ние почти винаги в последния момент преди рд взимаме подарък.
Панде, супер креативна си 
У баба още има такъв сешоар, дядо беше шофьор и е пътувал много, мама каза, че винаги са имали всичко в изобилие. Ама и тя е учила в клас само с деца на партийни кадри на високо ниво и няма хубави спомени. Тати пък не е дал да го обръснат нула номер като всички и са викали баба и дядо и дядо е казал, че щом не иска момчето, няма кво да го викат
По мое време подобно директорката беше погнала едно момче от съседния клас, че е с дълга коса, видиш ли прекалено елитно училище, трябвало да е по приличен, едвам завърши завалията щото и той се беше запънал. И те така, 20 години демокрация, пак соц порядки в централно софийско училище 

Ехооо, къде сте?

Нещо вече съвсем замряхме, вижда му се края  пишете или ще спре тока на форума, ще хване паяажини сървъра хахах

Привет!

Тези дни ми е доста заето, защото искам хем да работя, хем да уча, хем да се разхождам, хем да ходя по магазините, хем да спортувам, да наваксам и с гледането на един сериал, а на всичкото отгоре да намеря време да спя.

Еми, черните дупки не са моята област в момента, та проучих новината малко "научно-популярно", но според мен, ето това дава добра представа с какво се занимават учените, изучаващи сингулярността време-пространство и какво да очакваме: http://nauka.offnews.bg/news/Kosmologiia_13/4-neshta-koito-shte-nauchim-ot-parvata-snimka-otblizo-na-cherna-dupka_125375.html?fbclid=IwAR2MzxIAceB0F8nx0OmsyyttDmPKpvo99lbvCpaMgtH7Z8LTb8icC8rXh6Y

След няколко дни се прибирам за малко до България  и най-после ще си видя кучето! Да ви кажа, то най-много ми лиспва, защото с всички останали мога да се чуя, да ги видя и те знаят къде съм, какво правя, а Бояна може да си мисли, че съм я изоставила завинаги...

Като се прибера ми предстоят и две важни неща - подписването на трудов договор, ще работя на 4 часа като "излседовател - първо ниво" по един научен проект и другото - покупката на мястото за бъдещата ни къща. Стискайте палци да няма изненади и по двата фронта.

Времето последните два дни и тук се развали, но аз намирам чар и в това, особено като се излезе на разходка в гората е съвсем като приказките на братя Грим.

Гледам сега сериала "Добрата битка" по HBO GO и просто недоумявам как може хората да са толкова превъртели... Вярно, филм е, някои неща сигурно са творчески пресилени, ама пък как може в името на парите да се правят такива безумия... Гледах и документалните филми за Тръмп, много от манипулациите, лъжите и инсинуациите се препокриват. Чак страх да те хване какво се случва по върховете
Без връзка с всичко по- горе, някаква Калина 88 трупа точки с кратки неутрални коментари из форума Дали не е стар потребител? Гони ме конспирация в най- чист вид
Булка, нещо бели и добри сме станали, не плюем по снахи и свекърви, та затова няма много кандидати за писане
Бубе, аз защо разбрах, че тази работа ще е в Германия, на втори трудов договор?

Верно много бели и добри, май е време да ви спретна един скандал, ама после спират да пишат а и това не е оферта... Мен днес ми е по лежерен ден, сега ще ида с колегите на обяд малко да разтоваря. Тази седмица направо ме засипаха с подаръци, ама все хубави, днес май май получих последния, палитра на Too faced, направо нямам търпение да се наклепам с нея, много е яка, на праскови мирише.

Бубе, благоприятно е сега за подписване

Свекърва, не, в България си е, даже е под надслов "да задържим младите учени у нас". Като докторант се водя на 4 часа и затова имам право и на един допълнителен трудов договор, който е до 4 часа. Та така. Но искам да се оплача, че бюрокрацията е убийствена! Забелязвам, че в Германия много сериозно гледат на тяхната, но има и ред в нея. А при нас - чакаш, редиш се, говориш с 100 човека, препращат те за всякакви видове документи от всякакви инстанции... просто липсва реда и системата е усложнена заради това.