Свекс, в Бургас има доста бабаити.  В моят блок поне има митничар, общински съветник, няколко 'бизнесмена' с поръчкови коли за няколко стотин хиляди и хич не е лесно за обикновените хора от блока, които са останалите.

Цитат на: Cerise в 28.06.2018 11:28

Свекс, абсолютно съм съгласна за пътищата. Наистина бях в шок, защото и това съм го забравила като усещане. Бракстън Хикс контракциите ми се активизираха на паветата на път за вкъщи. Тъпото е, че няма друг начин да се прибера от центъра до нас. А да не говорим как никой не спазва никакви правила за движение. Ни пешеходци, ни шофьори... всичко правят в тия коли, освен на карат... И като сложиш дупките, дето се чудиш дали да ги заобиколиш или прелетиш, та става чудно.
Но като цяло това ми е най-лошото впечатление.

ааа има има, питай ме как съм прекосява цяла София бременна само и само да не мина по паветата За правила за движение, с извинение, ама в Париж е като джунгла сравнено със София. Никой не спира на пешеходна, хората също не спазват светофарите, направо бях в шок.


Аз обичам да си ходя при нашите, ама там е като курорт и ми е екстра, на ол инклусив съм, но перфектно разбирам свекърва, при баба ми на село беше същото, ама аз като градско чедо, обичах най-много да нижа тютон

Свекс чакам ти коментрите на прислужницата, за мен беше много тежък епизод отново, без думи е почти целия епизод

ММ откакто беше в Индия май не му прави впечатление как карат тук. И много е взел да бибитка

Булче, ти къде го дебнеш сериала, нали днес излиза?
Маги, това с общинска администрацуя да се занимаваш е някакво наказание.
Нашите муслеха да ходят на море в Гърцуя тия дни, до ре че не отидоха. В Смолян се спука да вали, даже майка ми показваше как все едно с кофи се излива вода. Тук поне не е така, та малко излезнахме в двора, колкото да се намокрим.
Аз село не съм имала, баба ми има градина до Смолян, ама не са ме карали да копам/а имах желание/, даже си бях отделила моя си градинка /ама баба ми я ооравяше/, то ходехме тм 1 оът седмично за няколко часа де. Обаче мм са точно както Свекърва казва- децата са работна ръка и това е. Та покрай него карах трактор, доих кози и други подобни селскостопански дейности. Е имала съм желание де, беше ми интересно. Особено при животните първо ходех, а като се родяха козленца се обаждаха да ида да ги видя. На мен и сега ми харсва да си гледаме градинка. Искам и кокошки да гледам, ама никой не и се навива на акъла все още.

Рат, пуснат е вече
Булче, какво да ти кажа, цял епизод едно раждане Пардон, две, че имаше и връщане във времето  Поне открито стана ясно, че се знае кой е бащата и оттам пък какви са мотивите за действие на Началника и Серена. Все още е тяхната лична борба за надмощие, слугинската работа е в задънена улица, няма Мейдей, няма осъзната съпротива... хаха, звезди и ленти завинаги

Вече си изпратих компанията и се гледаме с младежа. Баба остана снощи да спи в апартамента на нашите, че да е наблизо, да не се разкарва по дъжда. Сутринта едва прицапа през локвите
В най-големия дъжд ходих да запиша кухнята за другия месец. Не чадър, ами гумена лодка и свирка против акули не можеше да ми помогне! Придвидливо тръгнах със сандали, за да не ми гвачат обувките още от вратата на входа. Не знам как, но се бяха организирали от по-рано да записват. Нямаше опашка до улицата. И храната беше готова, та много бързо се оправих там. Направих и бърз Лидл и квартален магазин. Прибрах се мокра до кости!
Пишем си с майка, тя не вярва чак какво чудо е тук. Днес се прибират, та ще усети удоволствието!
Понеже сутринта си мих косата и сега с тази влага съм от рошава и бухнала по- по- та най- Много ми е смешно да се гледам в огледалото като развълнуван диригент. 

За обществените поръчки мен много ме е яд, защото облякоха в закон шуробаджинащината. То няма лошо да наредиш твои си хора, но да са кадърни и да могат. Това е огромната разлика между връзкарщината и препоръките. По администрациите е страхотия! С конкурс събират куцо, кьораво и сакато, а после се чудят как вечно има прът между колелата и работата не може да е свършена качествено и навреме Там пък съм толкова навътре с конкурсите, че не ми се подхваща темата.
Промяна обаче има в положителна посока Много хора започнаха да търсят правата си, да изискват от администрацията какво и как да се свърши. Може да става бавно, е е важно и самото население да промени мирогледа, че не е стадо.

Селото е хубаво място за игра на децата. Ходят, забавляват се, може и да помогнат... Но да не става "почивка по задължение". Нормално е като градски хора да изискваме да имаме условия. То си си наредил уреди, удобства, хайде върви и се радвай кокошки да ти кълват д-то, докато пикаеш по двора. Няма шанс! Пък ако ще и био и еко да е точно този начин на живот.
На мен ми е много смешна една съседка от град от селски тип. Тя много се засяга на тема село, без някой да говори за нея конкретно. Малко гузен негонен бяга. Тя иначе само Патриция Пепе носи, ако я слушаш. Обаче в Пловдив детето й не го гледали хубаво в градината, тук нямало хубава храна и ред такива. Само от нейното място хора растат и човеци стават

Цитат на: Alichka в 28.06.2018 14:50

Нормално е като градски хора да изискваме да имаме условия. То си си наредил уреди, удобства, хайде върви и се радвай кокошки да ти кълват д-то, докато пикаеш по двора. Няма шанс!

Попиках се от смях. 

Ама е точно така, преди няколко седмици ходихме на гости в малко по-полеви условия ... ами чаках с голямо нетърпение да се прибера. Навремето помня тръгвахме на почивка в 5 сутринта, за да стигнем по хладно, за лятото говоря, нямаше климатици и ала бала ... сега е друго вече. малката влиза  в колата и започва да вика - пусни вентилатора!!! :Д

Али, тия дъждове дано спрат скоро. Майка ми е в Родопите, не знам как я кара, ама едва ли е по-разходки значи.

Не си представяйте, че хората в 21 век още имат външни тоалетни, моля ви се хахаха. Баба ми и дядо ми от годиниии имат вътрешна нормална тоалетна и баня, а са на по 90 години. Кокошките не ти щъкат по двора с цветята, а в отделен. Както и другите животни. Въпреки че отдавна не гледат.
За работната ръка е така и до днес у Митко. Ниви, завещани от дядовци, на които не му се работи дори на баща му, но не може да остави. Вика Митко да му помага, а той винаги отказва и се сърдят. Ама Митко работи до 18:30 всеки ден, понякога и до по-късно. Събота и неделя са за почивка, а не за поливане, пръскане и косене. Да не говорим пък преди/след работа в делничен ден!
Моите родители никога не заработиха на завещаните ниви.
Манталитет, а и допълнителни пари е. Но все пак досадно нещо, което не искам да правя. Преди редовно сама висях у Миткови, докато всички са на някоя нива. Сега нали сме отделно вече, Митко им отказва и съвсем далеч избягах от тия работи.

Наде, като живеят хора, е друго. Къщата на баба е вече тотално занемарена. Откакто починаха прабаба и прадядо, нещата не са същите и както свекърва казва - натоварва се човек и емоционално. Там вреше и кипеше живот, а сега е само скелет. На нас ни е далеч. Къде е Киро на кирия да пътуваме по 80 км в едната посока, че два дни да се въртим и един казан лютеница да извадим. Всичко си иска ръчичка. Единствено на този етап есенно време се минава да се обере гроздето от двора за вино и ракия плюс малко плодове. Нивите са по кооперации, та да не пустеят поне те грозно.

Гледах репортажи от смолянско

Цитат на: svekarva в 28.06.2018 14:34

Рат, пуснат е вече
Булче, какво да ти кажа, цял епизод едно раждане Пардон, две, че имаше и връщане във времето  Поне открито стана ясно, че се знае кой е бащата и оттам пък какви са мотивите за действие на Началника и Серена. Все още е тяхната лична борба за надмощие, слугинската работа е в задънена улица, няма Мейдей, няма осъзната съпротива... хаха, звезди и ленти завинаги

E това беше Опра със звездите и лентите завинаги. Мен много ми хареса, имаше извадки от книгата които бяха много умело вмъкнати вътре в този епизод.Следващия ще е екзекуцията на Идън и ще е доста гадно

Рат, свалям го пиратски, в мамата сме една групичка дето си пишем по нощите какво и как се е случило


Малее в Смолянско наистина е ад...

И да ми е съвсем забавно за 1 ден организирах заснемане на видео от разтояние, дано не стане манджа с грозде, ей сега да видя дали са направили сценарий ....

Булче, ти си яко във филма  а аз с дни чакам мм да ходи да рита и да гледам епизод. Сега поне като знам от тук от там какво става и ми е по-лесно да чакам.
Ооо после пак ще се обадя н нашите да видя ще трябва ли лодка, за да си дойдат неделя.
Ндето ме е изпреварила, че не е задължителното село да сначи да се върнем в 18в с дупка на двора за тоалетна и петела лично да идва да ме събуди в леглото

Цитат на: ratatui в 28.06.2018 15:36

...и петела лично да идва да ме събуди в леглото

Вуйчото на ММ нали живеят в село много близо до града. Та вуйна му (градско чадо) е леко в потрес (вече 30 години) как се гори всичко, което може да влезе в печката, как звънци се не ползват, а се крещи от пътната врата, как дворното куче или коте се награбва и вкарва на прясно изчистена къща и ей такива Тя много умее да ги разказва от веселата страна.
Аз като чуя вила и баш си представям как някой култучи домати сред природата. За моя изненада още когато купиха вилата, свекърва ми каза, че там отива за почивка, а не да прави консервен комбинат От едната страна съседите им са с две малки деца и наистина ходят за почивка. От другата обаче си е ТКЗС, та леко с насмешка гледаме как собствениците се качват в събота да поливат и привечер слизат към града. Дори не остават да спят на чист въздух.

Е, те въпросните млади ще имат битови удобства и никой няма да ги кара да копаят или дори да готвят, но самият факт, че ще са на територията на свекър и свекърва, вместо да са волни птици някъде из Алпите за същите пари, предполагам ги изнервя. След време, ако могат да оставят детето за през лятото тук, докато те работят, може и да идват с желание за ден- два.
Хаха, моите приятелки започнаха да се чувстват добре в България и да си идват с удоволствие чак след пенсия.
Наде, и в село сигурно е имало по- оправни, дето са ходили и са видели разни неща и после са направили в домовете си, но свекърите си падаха задни колела. Какво казали хората, що да се пишат по- богати от тях, що така, що онака... Нищо ново не искаха, нищо старо не забравяха, никога не сложиха на първо място децата си, съседите и животните бяха по- важни. Имаше възможност да дойдат по- близко до нас или до девер ми, обаче не пожелаха.   То минало вече и връщане няма, ама дано ни помогне да разбираме нашите деца

Цитат на: svekarva в 28.06.2018 15:51

То минало вече и връщане няма, ама дано ни помогне да разбираме нашите деца

Здравейте!

Тъкмо се наканихме да излезем и заваля. Спре, пак завали. Ужас!
Пристигна ми една поръчка и се ядосах, защото обувките на Алекс са големи, а по-малкият номер се е изчерпал. Казвах му аз на ММ, че трябва по-малкия номер, той "Не, поръчвай по-големия". Сега го държа отговорен.     Като се събуди пак ще пробваме дали ще може да ходи с тях, защото ги мери в леглото, преди да заспи. Дано аз да се филмирам повече и да станат работите, защото са ми спешни.
Занимавам се и с част от подаръка за кръстниците, ако някой реши да ми отговори.

ММ заминава тази нощ и имам да гладя и подреждам багаж. Ние ще отидем при майка ми и трябва да си направя един списък, за да не забравя нещо.

В това време няма какво да се прави. Вчера си намерихме едни приятелчета, та потичаха. Аз умрях от студ. Много не го обичам такова време.  

Това с работата на село и ние сме го минали. Когато бяхме по-малки всяка събота и неделя караха ММ да си ходи на село да помага. И аз, като искам да сме си двамата, ходех с него.  И в градината сме работили, и зимнина сме правили. Чистехме, подреждахме. Сега вече, когато почива само в неделя, а и след като се роди Алекс не ходим. С този един почивен ден кое по-напред да направиш? Семейството ли да си видиш или да ходиш на село? И гледам колко хубаво се справят без нас. Преди така ги бяхме научили, че сме там. Свекървата не стъпваше. Много ме дразнеше това, че искаш не искаш, ходиш.
Селото ни е на 60 км, не е близо. Иначе свекър ми беше стегнал къщата, прави ремонт, гледаше майка си като писано яйце. Имаше си и вътрешна тоалетна, но тя си ходеше във външната, защото така била свикнала. След като почина той остана там, защото ако остави къщата без надзор, ще я разбият и разграбят. Сега свекървата ходи и помага.