11.06.2018 14:28
Скай, зависи от сумата, която би отделила, къде живее детето и колко ти е близко. Хехе, ако искаш да изненадаш него, а не родителите, питай майката
/хареса ми приказката на Мимето
/. Аз казвам детски фотоапарат, поредица книги, ако играе с кукли - дрехи за тях, микрофон, ако е музикална, има "салон" за фризьорка с манекен с перука и разни инструменти, дъска за рисуване... Може и друго да ми дойде на ума, ако дадеш повече насоки.
Като казвам маникюр, нямам предвид лакирани в ярки цветове изкуственяци. На моята възраст ноктите стават чупливи и потъмняват, искат специална поддръжка за да са блестящи и хранителни добавки и мазила да не се напукват. Просто трябва да се помисли за тях и да се полагат грижи, не е задължително да се ходи и клечи по салони. Същата работа е и с косата, променя се с възрастта структурата и гъстотата и едно измиване не е вече достатъчно за да не изглежда като разплетена дамаджана. Аз виждам разлика между живеещи в София и провинцията и това си е.
Богориди е добре вече, но страничните улици са кошмар. До хотелчето, където бях, може да се стигне от три страни, но и трите имаха разкопани дупки, ограничено движение в една посока и разбутани тротоари. Това прах и шум от багери си е ежедневие.![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Много интересно чувство изпитах, докато се разхождах
. Хем ти е позната обстановката, хем изобщо не е. Една две сгради те ориентират, обаче и те вече са боядисани или надстроени или имат отворен магазин в приземния етаж. Движиш се по усет, като незрящ човек, разчиташ на емоционален спомен, като как духа вятърът, примерно. Първо откриваш старото и се радваш на него, чак тогава можеш да забележиш новото. Общежитието ни беше в Центъра /до бившия Битов комбинат/, дето се вика, уличките по пътя до гимназията, Морската и Пощата и Гарата ги знаех на крачки, това са пет години минавани по няколко пъти на ден разстояния. Сега е съвсем различно...
/хареса ми приказката на Мимето
/. Аз казвам детски фотоапарат, поредица книги, ако играе с кукли - дрехи за тях, микрофон, ако е музикална, има "салон" за фризьорка с манекен с перука и разни инструменти, дъска за рисуване... Може и друго да ми дойде на ума, ако дадеш повече насоки.Като казвам маникюр, нямам предвид лакирани в ярки цветове изкуственяци. На моята възраст ноктите стават чупливи и потъмняват, искат специална поддръжка за да са блестящи и хранителни добавки и мазила да не се напукват. Просто трябва да се помисли за тях и да се полагат грижи, не е задължително да се ходи и клечи по салони. Същата работа е и с косата, променя се с възрастта структурата и гъстотата и едно измиване не е вече достатъчно за да не изглежда като разплетена дамаджана. Аз виждам разлика между живеещи в София и провинцията и това си е.
Богориди е добре вече, но страничните улици са кошмар. До хотелчето, където бях, може да се стигне от три страни, но и трите имаха разкопани дупки, ограничено движение в една посока и разбутани тротоари. Това прах и шум от багери си е ежедневие.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Много интересно чувство изпитах, докато се разхождах
. Хем ти е позната обстановката, хем изобщо не е. Една две сгради те ориентират, обаче и те вече са боядисани или надстроени или имат отворен магазин в приземния етаж. Движиш се по усет, като незрящ човек, разчиташ на емоционален спомен, като как духа вятърът, примерно. Първо откриваш старото и се радваш на него, чак тогава можеш да забележиш новото. Общежитието ни беше в Центъра /до бившия Битов комбинат/, дето се вика, уличките по пътя до гимназията, Морската и Пощата и Гарата ги знаех на крачки, това са пет години минавани по няколко пъти на ден разстояния. Сега е съвсем различно...
Много ме дразни да се наврем вътре при наличие на двор.
) Разбира се, най-много се радвам, че се върна жив и здрав 
Имам и едно по-така ходене, за да действам за обувки на кокона. Като знам какви жеги са, хич не ми се тръгва. Днес трябва да пусна и пратки, че горките куриери не съм ги хранила скоро 
От нищо - нещо! Планирам и ходене до тях на свиждане.


