Липсата от вкъщи е най- малкият проблем, при положение, че има достатъчно финанси да се намерят битови заместители като ресторанти, гувернатки, честачки, вибратори и др.

Ами по личен опит, мъжете трудно сменят състояние работа/дом. Хехе, при положение, че в по- голямата част от активното си време са на работен режим, много ясно е, че вкъщи започват да се държат по същия шефски начин - делегират задачи, смятат, че винаги те трябват да вземат крайното решение, бягат от семейна отговорност /щото служебната им е достатъчно обсебваща/. Видимо започват да действат по- рисково в много ситуации, едно да се измъкнат от досадни и “маловажни” анализи на факти, второ, че така ги обучават и свикват да мислят професионално. Да, но ако се гътне фирмата, можеш да почнеш отначало някъде другаде, а в семеен план е коренно различно и още, и още

Каквото и да предприемат, винаги фирмата е на първо място, под претекст, че така се грижат за семейството. Дори и на думи да казват, че се притесняват, как ще се гледате сами с децата, докато те са в командировка, просто не е вярно – изключват на мига, щото гонят къде- къде по важни дела.

Както в онова осмомартенското на Булче "искам да си красива и да се фукам с теб, ама да си само моя" те смятат сякаш за красиво оперение на опашката си пред хора

. Някои жени го понасят и нямат против, но аз така и не свикнах. Случвало се е моят РД да съвпада с негов имен ден и естествено, звъни се само за поздрави към шефа, да бъдат предадени, че телефонът му давал заето, а после пристигат и букети и подмазвачески подаръци, а аз чакам секретарката му да се сети да го подсети, че трябва да отдели време и да ми купи и на мен цветя.
В първите години трудно се хващат промените, но с течение на времето даже и погледът им става друг. Не дай си пък да "паднат от високо", почти умират и цялата кислоч и жлъч на земята се изсипват върху домашните.
Дори и по- голямата заплата носи негативи, защото те са си един вид негови и ще си прави каквото иска с тях. В началото аз взимах повече пари, но като не бяха по карти, оставях ги в общия куп. По- късно той даваше значителни суми на родителите си, без да смята, че това е семеен бюджет и че трябва да има и моето съгласие. Хехе, да не говорим, че колкото и шеговито да казва НИ2 "гледай да умреш преди баща ми, че той винаги ще има повече доходи от теб и ще ни е по- лесно", това си е чиста истина и няма как да не ми става криво.
Жените по- можем да носим две дини под една мишница и хем да сме на ръководен пост, хем и да мислим и планираме домашни задачи

Естествено, при това положение няма как да си отдаден 100% едновременно на двете и оттам си имаме леки залитания да дразним подчинени, пък и да не ни издигат равноправно на мъжете. Все още живеем в мъжки свят, не виждам и как бихме могли да го променим, освен ако и физиологично и хормонално не станем като тях. Няма да е весело обаче, ако те станат като нас, та хайде без толкова джендър равенства, макар шефските жени да страдаме.
Зависи, понякога всички тези неща са плюсове за съпругата и и дават допълнителна свобода, сигурност и спокойствие, но само понякога

Пък и зависи от съпругата, де
Машка, какво учиш и какви изпити полагаш?
Рат, а сега да те питам, ти какво ще кажеш за приобщаващото обучение на деца със СОП?
