Честита Баба Марта на всички! Бъдете здрави!
Четях ви от време на време, но не исках да ви развалям настроението с моите драми.
Няма и с какво да се похваля. Не се чувствам по-добре след станалото, но поне не плача непрестанно. От части ми помага и това, че не живея при нашите, защото ако трябваше постоянно да се сблъсквам с реалността, щях да се побъркам. И разбира се малкото човече, което ми връща усмивката.

Отделно всички се изредихме да сме болни, като никой не се е излекувал напълно. Това също ми отвлича вниманието в друга посока, пак не хубава, но поне поправима.
Да ви споделя как ми започна и този месец. ММ днес донесе едно птиче, намерил го пред входа. Не можело да лети. Оставих го на терасата, да го напича слънцето и му дадохме храна, но то дори не я погледна. След половин час вече беше умряло.

Само това ми трябваше сега. Докато осъзная, че наистина е умряло, започнах да се филмирам, че това може да е Баба ми, която ни навестява за последно, преди завинаги да си отиде.

Знам, че може да не е така, но защо по дяволите вярвам в това?!

Офф ударих го на отдушник, съжалявам!
Мартенички и ние забравихме да купим. Вчера след работа изпратих ММ да купи поне за нас. Гузно ми е, че и неговата трябваше да си избере, но така се получи. На малката ни мартеничка взехме една за ръката, но той иска да я маха, затова гледам да го заплесвам да я забрави. Има и за якето и количката, макар че сме блокирани и няма излизане. Направо се побъркахме в нас.
Искам вече пролет и разходки. Искам слънце, цветя... Имам нужда от това!