Добро утро!

И нашите събота и неделя минаха бързо. В събота ММ прави пици с тесто по на Джейми рецептата и беше най-хубавото домашно тесто до сега. Само не видяхме, че излизат 8 пици от това количество, та доволно презапасени сме. Вчера аз го ползвах и за мекици станаха идеални, надути и хрупкави, че иначе предния път с готово тесто бяха като хляб.

Тия дни ходихме да гледаме за пералня със сушилня, та май избрахме, по-скъпичка е, но поне има много добри отзиви и из интернет. Нещо Икеа ме изнервят на 20ти щяло да се реши дали ще продължават да внасят скрина за повиване, който си набелязахме, в кафяв цвят. Хич не ми се иска да взимам бяло при положение, че всички мебели са ни кафеви и така добре се връзва. От друга страна пък никой друг не прави поне имитация на тоя скрин, че да си купя и ако няма ще трябва да се примиря.

Маги много точно го е описала. Ама според мен като при всичко друго апетитът идва с яденето. От приятелите на ММ вече само 2-3 нямат деца, но той пак си развя трагичното знаме, че животът му свършил, пък не сме ходили още на 100 места. Това в никакъв случай не значи, че не иска деца и не се радва сега и не е всеки ден на корема още с влизането. Онзи ден обясняваше как тръгнал да си слага снимката от последната морфология на тапет на телефона и се сетил, че е леко неуместно и че не харесва такива неща като ги правят другите, та се спрял. Той, дето всичко гледа да му възможно най-класическото и изчистено, пък представям си след някой друг месец какво ще е. Просто някак са по-трагични при сблъсък с реалността всички мъже. Той и за сватбата се дърпа, че щял да е панаирджийска мечка, пък сега само обяснява как съм била права и това му бил най-хубавият ден в живота. Та при тях са по-фини настройките и отнемат повече време.

Аз нещо не съм в настроение за контакти щом вчера и свекърите ме изнервиха, та пак ще мина на по-свободен откъм виждания режим. Нещо напоследък взеха да си дават мнението (а и други хора) без да съм ги питала и да ми натрапват неща, та малко да подишаме едни без други, за да си станем мили пак.

И подарък за св. Валентин уж бях измислила нищо не открих от това дето мислех, та сега ще е нещо, което ме грабне, при оглед по магазините. Мислим и да си поръчаме нещо или да си приготвим нещо набързо и да изпием по чаша вино, не ми се ходи някъде с тълпата щото е задължително в тоя ден.

Подкрепям предположението на  Свекърва за закодираната дума.

Засега толкова влюбена седмица на тези, които са на тази вълна, пенлива и руйна и на тези дето са на другата

Има нови отговори, но после пак...

Рони, той и ММ мрази такива неща, а сега през ден гледам различна снимка за тапет на телефона му.. чак си беше извадил снимка на хартия от фотото!, това да го видя, не знам дали щях да повярвам.. и ми я снима, че си я е сложил в рамка! на работа на компютъра 

Цитат на: svekarva в 12.02.2018 10:06

Хубаво, че бях правила от моите сладки и че имах черешови костилки /лично изплюти/ и изтраках една възглавничка на бърза ръка.

Това като онзи виц - баби, вземи изяж тия лешници, че аз зъби нямам...ммм бабо, много хубави лешници, от къде ги взе?...ами баби, тука едни бонбони тофифи имаше, ма аз нали нямам зъби, та само ги осмуках

Скай, 

Добър ви ден и от мен!

На мен дните вече са ми едни и същи, от ноември не съм била нормално на работа. То бяха курсове за Първа помощ, отпуски да чистя, празници, болнични... Та сега си лежа в нас и не правя голяма разлика кога е уикенд и кога не. 
В събота събрахме приятели и ги поканихме на българската кръчма. В началото много се шашках тук като ни канят на РД и после всеки си плаща за себе си, но пък ми се видя супер идея. Та направихме така РД на моя мъж. На деня се събрахме 5 човека и се почерпихме, а в събота им казахме, че сме направили резервация за Българския ресторант, който иска да идва. 8 човека бяхме.
В началото всичко беше супер, после обаче удариха на бясна чалга. Дори едната песен на Тони Сторато толкова беше усилена, че гадния му глас гъгнеше до степен болка в мойте уши и тахикардия. Супер много се изнервих. Та ни секнаха пиенето и станахме и си тръгнахме.  Иначе беше добре.

Зарибила съм си по Олимпийските игри. Много ме кефи да гледам състезанията.

А за мъжете, моя е изключение от правилото. На 23 се ожени и беше първия от компанията му. Сега повечето имат деца вече,  но от мойта страна нямат. Съответно аз съм тази, която се страхува, че ще ми свърши живота, за това и бях решила, че няма да се женя и тн.... Но личните ми наблюдения, са че в провинцията се женят по-лесно отколкото в София.
При нас ролята с отговорността е разменена. Аз съм постоянно в шок, че вече съм в света на големите. Не мога да го приема. Преди него бях супер мобилизирана, адекватна, решителна, упорита и каквото се сетиш, сега съм лигла без подобна и мрънкало.

Тони, много готино звучи излизането ви.

Как завиждам на хората, които нямат време. Аз имам всичкото време на света и го пилея постоянно.  Нито го оценявам, нито му се наслаждавам. Напротив - досадно ми е. В няква жестока дупка съм и не знам къде е решението.

От нюансите съм гледала само първата част. И то мноооого след като изелезе. Гледах, гледах... опитвах се да вдяна и като свърши бях: Е това ли беше, нещо няма ли да се случи??? Направо ми се видя супер тъпо. Което и очаквах, заради масовата истерия.

Ние май трябва да си купуваме готварска печка. Като ви слушам за техника да говорите.
Свеки като беше тука преди две седмици беше оставила газта да тече, та чак на втория етаж усетих че мирише и слизам долу... какво да видя. Готви наш'та. А и за капак преди това ми обясняваше как, ако имаме дете, ще е най-лесно да и го дадем на нея да го гледа, ние да си работим тука на спокойствие.  Та ми дойде дюшеш ситуацията да и кажа, че тя няма вариант да ми припари детето. При това нямаше и право да се сърди 

Влизам само да ви плесна една снимка, малко смотана, ма това са ми възможностите 



ММ също винаги си прави сам тестото за пица, иначе аз харесвам и лидълското 
Хихих Тони, това чувство никога няма да те напусне вече Иначе супер  Нали знаеш, че все още трябва да внимаваш със сушито/суровата риба.

Чус!

Ооо и аз доста я отразах моята, забравих да ви кажа. Докато свеки беше тука се чудех къде да избягам. Та отидох за първи път в засукан салон  До сега си ходех при едни индийки, но сега реших малко глезотия. Мноооого готин салон, много яко си говорихме с момичето, прави ми маски, къдри ме. Доволна си тръгнах. Дължината ми е почти като на Фери. 

Здравейте!
Честита нова седмица и вино да се лее и лпбив в сърцата!
Чери, щом си отрязала косата, ако се и предадеш в ласките на любимия, ще има с какво да се похвалиш Нали щеше да разказваш за посещението на свеки? Айде, чакаме бисери.
Фери, честита коса!
Свекърва, ами то и аз бях като НИ1 когато разбрахме за първото бебе на по-близки птиятели/кумовете/, бях сигурна че това ще е края на излизанията и на живота им и ми беше много тъжно, после като се роди малката се оказа, че не било баш така както си го представях. Сигурно и за нас са си мислеши така някой от приятелите ни 
Тони, браво на вас!
Къде е Булката, че снощи сънувах едни нейни писаници из форума и сега я мисля.
Нашия уикенд мина също много бързо, ама март планираме малко да изчезнем от София и ще стискаме зъби до тогава.
Тази неделя пък с майка сме канени на погача на племеницата, ама не знам дали ше ходим, зависи дали съвпада с обедния сън на шефа, а и ми е странно да отида- то ние не се познаваме с тази жена, а това според мен е за много много близки хора.

И аз така се офъках като Ферито, само без бритона

Бубе, не е до почивка, мисля че нещо ми омръзна да работя точно това   ще го мисля.

Скай, много як виц  

Аз излизах малко и как мразя да направя 5 крачки и да ми се припикае.И на бегом по задачите  

Тук съм , тук съм!

От 1 седмица се опитвам да си сменя аватара ама нещо не се получава, аз го виждам ама виЙ не!

Ние уикенда като никога го изкарахме дейни, то сега само аз съм шофьор временнно в семейството и трябва само аз да карам, та джитках по Софето целия уикенд, ама доволен, ходихме на рд събота, позабавлявахме се. Звярски е на ясла днес след 2 месеца отсъствие та стикайте палци да мине по вода

Фери бая си я офъкала, дръпни една преса да легне малко 

Свекс Бързо да оздавява мама, че не си е работа на тея години наистина

Маги три тортииии? за кого бря?

Ние също бяхме почти първите оженили се, почти първите с дете, но това ни малко не ни попречи да сме си социални. Спомням си и аз като Тони първото излизане, малее ми то мира не ти дава, и сега като го изпратя на бабин дом си гледаме снимки че ни липсва, ама е друго.

Черешке, а за смяна на работа мислила ли си? Нещо малко по-ангажиращо, по смислено, просто тая работа според мен те дърпа надолу, нищо против това да работиш в супер, ама е доста еднолично и не носи никакво added value за теб.Я вземи и една почивка , уикенд организирай за двамата

Здравейте!
Минавам набързо, че имам много неща за правене из нас и нито едно не е спешно, ама все пак...
Довечера нашите ще идват на гости, че татко има рожден ден. ММ трябва да яхне прахосмукачката, че е ад вкъщи. Събота си бяхме добре всички вкъщи, но вчера бях сама с децата. Те слушаха, оплаквания нямам, обаче с тоя дъжд носовете не си подадохме вън.
Върнахме се от док. Продължаваме да се гледаме с кокона, макар да няма реално какво да й лекувам. По-скоро я наблюдавам Тя откачи! Тарзан, ако не го познавате...! Щуротии, глупости... Щом реши на връщане, докато товарех брат й, да се качи от моята врата на колата, да ми мине с калните ботуши през седалката ми до нейното столче отзад по диагонал. За капак нямаме асансьор и леко се поизплезих нагоре с покупки, деца... Онзи с царското име беше най-добре, че гледаше важно и от високо
Извадих душата на майка, че не може без подарък, и съм доволна. Екстремно пазаруване, но успешно
За деца и брак съм казвала - и двамата с ММ бяхме готови за по-сериозна крачка. Неговите приятели някак не вярваха. Едно от момчетата беше женено, никой друг. Това ни сближи със съответната двойка, а с другите ММ дори не се чува към момента. Някак му писна той само да ги търси, а те дори не го поканиха на гости при официалното им изнасяне от вкъщи, при подписване на брак и при очаквано бебе. Та така - във времето сменихме компанията, което в случая беше полезно, макар и малко болезнено.
Фери, Чери, честити ви прически. Днес и кумицата се похвали с нова глава - по-къса коса, леко напластена и с червени краища. Питах я кумецко как приема новата си жена, а тя каза, че той нищо не разбирал

Цитат на: магито в 12.02.2018 13:41

Аз излизах малко и как мразя да направя 5 крачки и да ми се припикае.И на бегом по задачите  

Много ме развесели!
Булче, вчера те видях (на аватара)

Отивам да се чекна, че сутринта нямах време за упражнения.

Булче, вчера те видях (на аватара) look

всявам ли повече страх?

Фери, честита прическа. И аз планирам след 8мо мартенско освежаване, хем и за евентуална фотосесия да ми е готова. На мен тази дължина ми е любима и  от дете знам, че чертата ми отива най-много и е най-подходяща за типа ми коса. Не мисля никога повече да си пускам по-дълга, както бях преди сватбата. Нямам нервите и уменията да се грижа за нея и реално не правя нищо с огромното количество, та не ми и трябва.

Тони, браво за сефтето И аз за суши и синьо сирене съм се наточила след някой друг месец, ей така колкото да ми мине мерака. Даже сега четох една блогърка канадка, дето е 36 седмица и си каза, че си е позволявала и от уж забранените храни, разбира се от проверени източници, та може би на запад сега идва друго разбиране в медицината. Хисаря е яко и ми е любимо даже само за разходка. Особено края на май началото на юни. Едно такова зелено и спокойно ми е на душата там. Имам чувството, че ММ се размекна откакто му казаха, че е момиче и съвсем се умили, въпреки че тръбеше как иска момче, ама се сля с редиците на женските бащи с извадени с памук души доста скоростно.

Чери, кефиш ме със свекърва ти  Аз сега май си патя от прекалена доброта и съобразяване, та обръщам палачинката, ще бъда важна и капризна и  нека с мен се съобразяват, че нещо съвсем тръгнаха по наклонената плоскост, лежейки на кълката, че съм добрата и предпочитана снаха, пък нещо не ми се доказва.

 

Цитат на: bulche91 в 12.02.2018 14:06

Черешке, а за смяна на работа мислила ли си? Нещо малко по-ангажиращо, по смислено, просто тая работа според мен те дърпа надолу, нищо против това да работиш в супер, ама е доста еднолично и не носи никакво added value за теб.Я вземи и една почивка , уикенд организирай за двамата

Аз не съм в Асда от мнооого време. Миналата седмица направих 2 години на новото място   В офис работя, диспечер на стока. Стокови разписки издавам и водя комуникацията с нашите клонове из Европа основно. Проверявам готовите за диспачване поръчки... такива неща.
Но иначе не мисля, защото съм в застой и всичко ми е безинтересно, и тъпо, и сдухано и имам чувството, че карам пубертет сега.  
А относно почивка или уикенд, нямам желание.... В смисъл тотално съм в дупка обаче лошото е, че имам усещането че се чувствам комфортно в нея. Не усещам желание нищо да направя, за да се промени ситуацията. Надявам се да е от времето, или временно... Даже и за отдушник не съм, защото всичко ми е наред. От години за първи път всичко ми е наред, а съм в пълна депресия. Как да е.... измрънках и тука.

А за свеки... Тя много ме кефи, защото е готова на супер компромиси за мен, за сина си и евентуалното внуче. Реди ги като пъзел нещата, почва да излиза с идеи всеки как трябва да си промени живота и тн. Понеже тя е готова на някакви екстремности, си мисли, че всички са. 
Та...на път от Шумен към Летище София минала през някаква местност покрай магистралата - Жерково.
И идвайки тук, ние обсъждаме имоти, цени, кредити и тн. Тя заявява: Аз сега видях една къщичка керпичена, покрива полу-съборен, в Жерково и си помислих: Оууу точно като за нашите англичани.
И аз: 
Тя: Ми да, ако я купим за 20 000лв ще я ремонтираме и готово. Къщичка с двор, точно до магистралата...
Аз: Ама... за какво ни е тая къща в Жерково. Нали идеята е, ако имаме дете да сме по-близо до някой, който може да помага. По градини, училища...
Тя: Ми в София ще ходиш.
Аз: Да но това означава аз да започна да шофирам пак, а аз не искам. Освен това нашите ще са много далеч, до там няма влак или автобус. Няма да има педиатър, няма да има работа. За всичко трябва да ходим в София. По-добре направо в София да живеем.
Тя: Така...мислим.... майка ти не може ли да идва да гледа детето?
Аз: Майка ми е на стабилна работа. Може да идва, ако сме на двайсет мин. от нея, а не на 80км.
Освен това, тя е зависима от тате за транспорт.
Тя: А ако майка ти започне да шофира? Дали ще се съгласи?
Аз: Май този идея за Жерково стана вече доста безумна.... 

После ми изръси:
Ооо аз имам една изненада за теб
Аз: Каква?
Тя: Купила съм ти обувки. По 1 лв. Страхотна италианска кожа, от втората употреба. Сестра му на Теодор каза, че много ще ги харесаш, сигурна е.

(а със сестра му се бяхме чували и се смяхме, защото тя ми каза за тия обувки и ми каза, как я бъзикала, че 100% ще съм очаровована...  , тя взела, че не разбрала иронията....)

Здравейте!

Няма да ви казвам на мен колко бързо ми минава уикенда, като ММ почива само в неделя.  Той от днес е на втори антибиотик, след като първият, изписан му по телефона, не му помогна, а напротив, влоши се. 

Днес времето беше супер приятно. Има сняг, но пече и не беше студено. Излязохме и направихме първия снежен човек на Бандитко. 

Уговорих ММ на 14-ти да си останем вкъщи. Ще правя вечеря и ще си празнуваме тук. 

Фери, Чери и Маги, честити прически. 

Тони, и до днес, като излизаме ни е супер гадно и притеснено. Всеки път все едно го правим по задължение. Не ни е спокойно и нямаме търпение да се приберем. Без значение при кого сме оставили Алекс. Последният път, когато излязохме (преди 2 седмици) Алекс като ни видя започна да повтаря "мама" и "тати". Е, никъде не ни се ходеше, но бяхме обещали и излязохме за малко. Може би, ако един ден сам ни каже "искам при баба", тогава може и да ни е по-спокойно.

Колкото и да ви чета отрицателните коментари за нюансите, не можете да ме откажете от него. И при първата част имаше такива, но на мен ми хареса. 

ММ си е сложим снимка на десктопа на компютъра на работа. Има си и рамки с наши снимки на бюрото. 
За пореден път се убедих, че докато нещо не ти дойде до главата, недей много да знаеш. Всичките ни приятели, които говореха едно преди децата, сега мислят съвсем друго. Отказала съм се да мисля вече дали някой ни разбира или не. 

Имам да правя малко декорации за 14-ти и не знам дали добре съм си направила плана тези дни.

Хайде лек ден и успешна, влюбена седмица!