Привет

Не съм се "погубила" (все още

), бях в странство + сериозни здравословни проблеми

Първо започвам с рождениците, които изпуснах.
Маги, Скай, Фери, Алексия, Змей 2 на Киви и законната снаха на Свекърва, ако не е късно и още приемате поздрави, ЧЕСТИТИ да сте! Да не се отървете от здраве и положителни емоции
Али, Честит Рожден Ден! Бъди щастлива и усмихната

Ти си ми пример за организиран човек по отношение на време

Сега ще опъна един чаршаф

В неделя на 21-ви прискрипах (сецнах се) нерв на врата, от там ме удари в кръста, а докато стигна да го освободят в понеделник ми се беше възпалил нерва на десния крак до коляното. Та няколко дни бях тотален инвалид, не можех да ходя, защото не можех да си преместя тежестта на тялото от левия на десния крак, не можех да се завъртя. Болеше ме във всяка поза, денонощно, не можех да спя от болка. Вадила съм камъни от бъбреците, при това не малки, но това си беше най-болезненото нещо, което съм преживявала. На втория ден мозъкът ми вече се беше разпихтосал от болката, не помагаха никакви обезболяващи и се молех за морфин, но уви не ми дадоха

За моя огромна радост се сдобих с прекрасна лечителка, която през ден ми прави масажи и вендузи и ме вдигна на крака. На 25-ти излетях за Мюнхен на изложение. Осем дена си изкарахме супер на панаира, видяхме конкуренцията, те видяха нас, ъпдейтнахме се, вечер си пийвахме винце и всички нерви ми се отпуснаха

Едната вечер откарахме до 3:30, а всяка сутрин се ставаше в 7:00. Общо взето беше работа и весела част, така че съм доволна. На 1-ви полета ни беше късен и решихме, че ще ходим на шопинг в едно аутлет село. Грабнахме се от Кирхдорф (до Мюнхен) и отидохме до Мецинген (до Щутгард), а после от там на обратно до летището

Какво ли не правят три жени жадни за шопинг без мъже. Същия ден за малко да не излетя, защото личната ми карта беше в пухенката, която връщах с основния ми багаж по буса ни с нещата от щанда. Хубаво, че сутринта пазарувах разни сладки от Мюлер и видях, че я няма. Беше късмет свише иначе още щях да съм си в Мюнхен.

От шопинга съм мега доволна намазах хубави неща. Препоръчвам Мецинген като шопинг дестинация, има всички хубави марки накуп. Цените са добри, няма парцали или дрехи от преди 10 колекции.

Прибрах се на 1-ви към 9 вечерта и директно изпаднах в кома

На 2-ри отидох до офиса по обяд да си прибера багажа. След 8 дни в странство работата скочи върху мен от вратата. На 3-ти (рожденият ми ден) заминахме по обяд за вилата, събрахме се братовчедите, имаше песни и танци на народите до 4 сутринта. На другия ден екстремно си слезнахме от вилата, че заваля сняг на парцали. Вчера се черпихме в офиса, в момента живея в мини оранжерия, пълно е с цветя около мен, жалко, че не мога да ги гледам, мъча се и все ги убивам

Днес пак съм в работен режим и триста задачи скачат по бюрото ми. Не знам за вас, но на мен от Ноември до сега целият ми живот е една секунда, едно мигване, кога мина това време не знам

За лятното часово време предпочитам да не го сменят, да си остане, както е. Много трудно преживявам смените, особено предстоящата

Още нещо щях да пиша, ама като гледам как този пост го пиша 40 мин., забравих какво
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Хубав ден от мен и като се сетя ще си допиша...