Оо, букетът е разкош! Обожавам божури   Гривничките и бутониерата също са много хубави, успяха ли да се задържат свежи до края на вечерта?

Дори от малкото, което се вижда, мога да кажа, че роклята е страхотна и ти седи перфектно  

(и аз не бих отказала клипче   )

Разпратих линк към клипчето на който поиска!

Значи роклята се получи добре. Макар и в последния момент успях да я завърша. Всички много и се възхищаваха, макар че предполагам това се.случва с всяка булка и всяка рокля.

Всички цветя оцеляха и останаха свежи. Само гривничките мойте разбойнички ги разпердушиниха, но какво да се прави - детска им работа.

А тортата беше божествена. Всички етажи много се харесаха и се изядоха! Много хора коментираха, че обикновено тортата или е вкусна или добре изглежда, а нашата била и двете. Този сладкар е направо невероятен. И от подаръците за гостите нищо не остана (нали бяха ръчно направени бомбони от същия сладкар - един бял шоколад с кокосов пълнеж, един бял шоколад с мангов мус и един нуга... даже нашите някой ги взе, та ние не си хапнахме!). Явно от тук на сетне всичките ни торти от там ще се купуват!  

Приядоха ми се бонбоните   

Браво, за всичко. Роклята ти стои прекрасно.. Обувките си пасват идеално 

alexandrova_90 благодаря!

Утре се прибираме от Майорка и се надявам да успея да седна и напиша как точно мина сватбата... макар че то си беше един миг и ми мина малко като насън! Нямам търпение да видя снимките, но няма да е преди 21ви юли...

Здравейте момичета! Вчера пристигнаха снимките и реших, че е време да разкажа как мина нашата сватба и да покажа малко снимки...



Както се опасявахме времето не беше на наша страна и развали плановете, но мисля че в крайна сметка се справихме и празненството се получи добре! 3 седмици преди сватбата нашата 2 годишна сладурана се разболя и постъпихме с нея в болница... Когато излезнахме от болницата трябваше да си остане вкъщи, да се взъстановява, така че аз си бях в къщи с нея. И добре че беше това време, да тичаме по задачи, че иначе нямаше да се справим изобщо. През тази седмица успчхме да организираме подаръчетата за гостите, топинга за тортата, цветята, и всякакви други дреболии по декора. Само дето до последния момент се надявахме да можем да празнуваме навън, и най-накрая като се примирихме, че няма да се получи, беше голям стрес всичко да преосмислим и преместим вътре. Декора ни не беше предназначен за вътре, помещенията бяха малки, навън разчитахме на прекрасната градина и многоцветните цветя и цъфналите храсти, на басейна, който щяхме да украсим с плуващи балони, пълни с конфети и малки лампички... както и да е. Когато избирахме ресторанта, държахме да е ресторант – хотел, защото повечето от гостите ни идват от далеч. Поне половината останаха да спят в хотела, както и самите ние. Вечерта преди сватбата кумовете ни дойдоха (заедно с 1 годишното си бебе!) да помогат. Кумата остана да спи с бебето в хотела а кумът до ранни зори беше в къщи да правят с ММ помпони и да режат ленти от тюлове и органца! Аз пък в последния момент правих свещници от буркани увити в дантела. Всъщност беше доста забавно! Само дето спахме примерно само 2-3 часа тая нощ... Кумът закара всичко приготвено за ресторанта, за да може кумата да почва да работи в ресторанта рано сутринта, а ние си легнахме. Много ми беше трудно да заспя. Най-вече се притеснявах дали не съм забравила нещо, дали всичко ще е наред. Дали на децата ще им е студено... За самото събитие, за венчавката не съм се пртеснявала, признавам си!

На сутринта отидохме в църквата да украсяваме и там ни чакаше не много приятна изненада. Не бях обърнала внимание, че облегалките на столовете са извити... Нямаше начин да сложим тюлът, дантелите и цветята, както го бях планирала, защото гостите, които седят на украсените столове нямаше да могат да се облегнат. Паника! Трябваше да измисля нещо....

Следва продължение...

И така отказах се от помпозната украса, тюлът и дантелите отпаднаха, завързах лентите от органца на столовете от страни, сложих им по един божур и реших, да не се ядосвам. Беше ясно, че не всичко ще мине по план така или иначе. Децата сложиха на всеки стол по една програма на церемонията и текста на песните, които ще се пеят. ММ беше направил дизайна и ги беше отпечатал буквално 2 дена преди това... твърде много оставихме за последния момент, но това до голяма степен се получи заради разболяването на щерката. Тия неща човек не може да ги предвиди... все си мислиш ще има време, а то...

Ето и няколко снимки от църквата. Последната е на поставката за пръстените ни, която в бъдеще ще окачим на стената заедно със снимките и едно пано с поздравителните картички от гостите.

Много красива поставка за пръстени Идеята после да се закачи и пази за спомен е прекрасна, поздравления!

Цитат на: svekarva в 25.07.2017 11:10

Много красива поставка за пръстени Идеята после да се закачи и пази за спомен е прекрасна, поздравления!

На същото мнение съм
Също поздравления, че така бързо и без нерви сте реорганизирали всичко 
И най-добрата организация нищо не струва, ако е с цената на негативни емоции.

Благодаря за коментарите за поставката! Когато почнахме да търсим възглавничка за пръстените, всички възглавнички ни се сториха прекалено някак си... еднодневни. Решихме, че ще е по-добре да ползваме нещо, което после до ни остане за спомен. Поставката е от Етси, направена по поръчка от един украенец. Много красиви неща прави чавекът, има много модели, ако на някой му трябват координати, да ми пише на лични!

А за нервите и нигативните емоции - много точно си го казала! Всичко е въпрос на настройка е как възприемаш нещата. Фактите и реалността са много субективни. Колкото и добра да е организацията, човек винаги може да намери нещо, за което да си скапе настроението. По-важно е, да се гледа позитивно на нещата и да се вижда хубавото!

След малко продължавам с разказа и снимките...

От църквата отидохме в ресторанта. Флористката вече беше доставила цветята, букета и бутониерите, както и гривничките на децата. Всичко беше много много красиво и точно както си го представях. Кумата, като генерал на бойното поле, беше спретнала роднини и персонал да приготвят и държеше всичко под контрол. В крайна сметка ние нямахме много време да помагаме, защото трябваше да се прибираме и да почваме да се приготвяме. Даже закъснях за грим и прическа, още бях в банята като дойде момичето, и трябваше да ме чака. На пробния грим, не бях много доволна от наситеността и тъмнината на грима, но се разбрахме за самия ден да го направи малко по-светъл и останах много доволна! То с моята къса коса, прическата не беше нещо сложно, но и това ми хареса. Като цяло останах много доволна и най-хубавото е, че не се чувствах некомфортно и прекомерно натруфено. По-скоро като една подобрена версия на самата себе си, а не съвсем различна. Това беше и желанието ми – един ден като гледам снимките да виждам себе си, такава каквато съм била, а не напълно различна. След като приключихме с мойто разкрасяване, приготвихме децата. Най-прекрасния подарък, получихм от кумовете. Дадоха ни „на заем“ (и съответно платиха за) тяхната детегледачка – прекрасно момиче, което наще щерки обожават. Тя дойде в 14:00 и от там насетне пое децата / помогна да ги облечем и нагласим, игра си с тях и ги занимава. И така до ранните зори. Тя забавлява малката по време на церемонията, търча и се грижи за нея цяла вечер и накрая я приспа и стоя с нея докато ние се качихме да си легнем. Това свали такава тревога и товар от раменете ни че просто нямам думи. Сватбата изобщо нямаше да се получи без тази помощ, защото малката разбойничка е едно много живо дете, което не се спира и за миг и винаги намира най-опасните занимания! Щяхме цяла вечер, на смени, да търчим след нея и да не можем нито да се забавляваме, нито да се насладим на това прекрасно събитие.


От там на сетне всичко протече наистина много бързо и ми е малко като в мъгла... Тръгнахме от вкъщи с малко закъснение, но все пак се вместихме в рамките на очакването... Първото нещо, което се случи беше, че на път към колата си настъпих роклята и раздрах тюла отзад!!! Слава Богу, не си личеше, защото дупката се криеше в диплите на роклята, ноооо признавам си поизпотих се докато се установи вижда ли се или не! Втория сега забавен, но тогава стресиращ момент беше, че като излизах от колата пред църквата половината от копчетата на гърба ми се разкопчаха!!!! ММ ги закопча, а фотографът направи една-друга хубави снимки, така че и тази криза не се оказа чак толкова голяма!

Сигурно вече ви е доскучало да четете, така че ито малко снимки






t_iPvB9Uee1PEQPP1FIDv7QZZZDIFK3o1sTPZEpupW8LmjnF00wR1BrS0hMYz9MIlE-SlRICjLcWLcJWungynTr5YTYrcLMFyLsbPprBF6zIVhpRFYHf" style="max-width:100%;" />



Още снимки след малко...

Момичетата са уникални!  

А вие имате невероятно излъчване като двойка

Много хубаво,  че така са се подредили нещата с детегледачката,  определено е трябвало да бъде предвиден този момент.

Много хубави думи Marri, благодаря!

Уморена съм и ми е трудно да се съсредоточа да пиша в момента, но ето още малко снимки

Страхотен разказ,снимките са просто божествени.Да сте много щастливи.

Аз от самото начало останах силно впечатлена от вашата история,толкова истинска, на зрели хора преминали сериозни изпитания... И сега като ви гледам снимките през тази призма.... някак всичко си е точно на мястото си