Мели,завъртяла те е треската.Дай малко инфо,че те мисля.

Момичета, мъничката ми дъщеричка е болна и сме в болница. Не могат да разберат какво и е вече 1 седмица. Стискайте палци моля поболяла съм се от притеснение.

Цитат на: Mellie в 14.06.2017 00:15

Момичета, мъничката ми дъщеричка е болна и сме в болница. Не могат да разберат какво и е вече 1 седмица. Стискайте палци моля поболяла съм се от притеснение.

С теб сме!

Кураж, дано скоро открият, както й е  

Много неприятно Мелие, кураж дано разберат по-скоро и да оздравява малката.

Мели, кураж и сили. Детенце е най-важно, искрено ти съчувствам за емоциите, които преживяваш в момента Бъди силна, колкото и да ти е трудно. Във форума има момичета, които сме преживели тежки моменти преди сватбите си. Пращам ти много положителни мисли и се надявам слънцето да изгрее скоро на вашата улица 

Ето ме! Днес най-сетне падна температурата. 7 дни 40 градуса и нито парацетамол нито ибупрофен, нищо не я смъкваше. Антибиотик- убиец,  3 дена на системи. 4 пъти и взимаха кръв. Надупчиха го горкото. Чакаме последните изследвания утре дали ще покажат от какво е причинено това състояние. Но така или иначе щом температурата падна, сме към подобрение!

Сега вече мога да почна пак да мисля за сватбата, време не остана, а нищо не е свършено!

Най-важното е, че дъщеричката ти се подобрява, другото не го мисли! Сватбата задължително ще е хубава, защото това е събитие свързващо в съюз двама влюбени, украсата и всичката суета е от второстепенно значение 

Това са добри новини Само да сте здрави всички, останалото ще се подреди

Mellie,Дано се установи точната причина и детенце бързо да се възстановява .Ще се справиш с всичко ти си храбра и организирана.Ще имате най-страхотната сватба.

Вкъщи сме! Така и не се разбра кой беше ноя вирус... на ний важнота е, че душичката ми е добре сега! Благодаря на всички за подкрепата!

Преди малко писах на Тео, дано ми премести темичката. В момента съм мялко още в шок още от неприятната случка и ми е трудно да мисля..... От къде да започна с разказите?

Започни от началото  Как се запознахте, как дойде идеята за брак, предложението?

Големи багодарности на Тео! Много е бърз!

Сега ще се опитам да разкажа доколкото ми е възможно нашата история. Има неща, подробности, които ще трябва да спестя, но те и без това не са важни!

Ние и двамата сме в средата на 30те, така че сме изкарали по половин живот дето се казва без дори да се познаваме. И двамата сме преминали през много тежки моменти, такива, от които човек си мисли, че няма да излезне. Аз от повече от 15 години не живея в България. Завърших в чужбина и от 10 години работя в Германия. Един ден си седя в офиса, който делях с една колежка, но тя не беше там в момента. На бюрото на колежката – сладкиш. Не знам за какво черпеше, може би рожден ден... И идва един симпатичен млад мьж, такъв спретнат, с един хубав костюм, да я търси и казва - "А, няма ли я г-жа XYZ?" Аз понеже работя в тази фирма вече много години и се зачудих, кой пък е този дето не го познавам. Има я, казах, някъде наоколо е. А той гледа сладкиша и вика - ами щом сладкишът е тук, едва ще е някъде далече. На мен това ми се видя много забавно. Той ми се представи, щял да работи по моя проект и се заговорихме... И в тоя момент си викам - да му се не види, баш ли днеска трябваше да се запознаем, беше ми един такъв "bad hair day". Оказа се, че той изобщо не е забелязал шантавата ми прическа, но пък много съм го била заинтригувала. И така, започнахме да работим заедно съвсем професионално. Аз се занимавам с мениджмънт на договори по международни проекти. И специално този проект беше в началото и знаехме, че по-късно ще ни релокират. И един ден той идва и ме пита дали не искам да идем на кафе след работа да обсъдим релокацията. Тогава аз му казах, че не мога, защото имам малка дъщеричка и след работа нямам време за друго освен нея. Очаквах това да го отблъсне, и да избяга в дън гори, но не - вместо на кафе след работам предложи да идем на обяд! И така в рамките на може би 6 месеца доста се сближихме... След като ни релокираха, нещата много бързо станаха много сериозни. Аз бях сама с малко дете в нова държава, а той беше страхотен с малката, която го прие като баща и го обожава. Преместихме се да живеем заедно,  и след година се върнахме от там като семейство в очакване на ново бебче! Никога не съм била толкова щастлива. За 1 година животът ми се промени по начин, който не си бях представяла и в мечтите си! Някак си се бях примирила с мисълта, че единственото щастие, което мога да очаквам от бъдещето е обичта на малкото ми слънчице и че ще си живеем двете самички за винаги. А сега къщата ни е пълна с радост и любов, вече две сладки дечица и прекрасни планове за бъдещето. Наистина, човек никога не може да предвиди, какво го чака зад ъгъла. И това се отнася не само за лошото (както аз бях почнала да си мисля), но също и за доброто, невероятното и прекрасното. 
 

Сега за предложението... Ние от самото начало говорихме за това как искаме да сме заедно завинаги и винаги сме знаели, че в един момент ще се оженим. Миналото лято (бяхме заедно вече почти 3 години) ММ съвсем небрежно спомена, че му се струва че е време да помислим за „промяна в статута си“. Аз веднага разбрах какво има предвид и се ухилих и казах и аз така мисля.  Така че знаех, че замисля предложение и се опитва да проучи аз какво мисля по въпроса. След няколко месеца, на рождения ми ден, след всичките други подаръци, падна на едно коляно и каза, че последният подарък идва с допълнително условие, отвори кутийката с пръстена и каза, че условието е да се съглася да бъда негова съпруга. Разбира се казах Да!  Мисля останалото съм споделяла във форума. Планирахме сватбата за юли тази година, но някак си веднъж като беше взето решението ни се струваше безмислено да чакаме. Така по предложение на ММ решихме да сключим гражданския брак още през декември миналата година, и да оставим църковната сватба за това лято. Всъщност и организационно така ни се стори по лесно. Сега всичко ни е уредено, документите са подменени, ваканцията ни е закупена и заплатена, изобщо само партито така да се каже остава да бъде доорганизирано и отпразнувано.

Първоначално се чудехме дали да организираме моите хора да дойдат от БГ тук, после мислихме да планираме 2 празненства – едно в Германия, едно в България, но и това отпадна. Накрая решихме да направим сватбата тук. Тъй като почти никой няма да дойде от БГ, пасторката ни предложи моите хора да присъстват на церемонията по скайп! Така че сега ще трябва да обмислим как да стане този вариант. Церемонията ще е в нашата местна протестантска църква. И пасторката е невероятен човек, много ни допада. Написала е специален текст за нас, който да включи и децата, а не стандартното взимаш ли еди кой си за съпруг/съпруга докато смъртта ви раздели и тн. Също според нея тези обещания са неактуални в нашия модерен свят, така че няма да говорим за смърт в обетите си! Ако на някой му е инетерсно, мога да преведа текста. Все още не сме ибрали точния списък на песните (те тука много пеят в църквите), но сме подбрали няколко и трябва да се упражнявам, защото хич не ме бива в пеенето. Много се чудихме за ресторанта и накрая избрахме един хотел-ресторант, който ни се стори много child-friendly. На сватбата ще има около 50 човека и около 10 ще са деца, някои много малки, включително и нащо 2 годишно, така че за нас е много важно да е безопасно и уютно за децата.

Историята ви е прекрасна и трогателна, история на двама осъзнати хора, които знаят какво търсят!