Лоли, много емоционално! Ще се помни цял живот!

Гушкай си бебчето, колкото искаш. То има нужда от теб.

И при нас педиатърката не ни посети вкъщи.

Аз пия чая на ДМ. Взех си и един друг лактогенен, но две вечери ми се вие ужасно  свят и си мисля, че е от него.

Ей наистина хубаво че сама си е избрала датата, но на бас се хващам че проверката за разкритието е раздвижило нещата. За секциото при Велев ли беше? То това не рязане на мускулите си играе голяма полза, сигурно болката е доста по-поносима и коремчето по-бързо ще се прибере.

За кърменето и гушкането няма какво да добавя, а хелем па за целувките, целувай та скъсвай, аз моето го целувам по 1000 пъти на ден 

Мари наистина не човешка е практиката в Бг да отделят детето от майката....За съжаление още дълги години няма  да се променят нещата.Много сме назад в доста отношения.Направи ми впечатление,че докато бях в болницата никой  (от персонала) не се поинтересува кърмя ли,не кърмя ли???? Как се храни детето? Нито веднъж не ме попитаха...Идва акушерката дава ти направено мляко без никакви обяснения.И ако си млада майка ( не като мен на възраст ) със сигурност ще си под голям стрес.Ако не бяха моите приятелки да ме подготвят как стоят нещата, не виждам как щях да се справя.Представям си една напълно неподготвена млада майка на 20 години,сама в стаята с бебе в ръце и да не знае какво да прави,,,,,това си е истински шок...Но такава ни е действителността.
  От днес пия чай  от копър и анасон,много ми харесва
Днес се кърмихме на час,час и половина...и бебка се изнерви много.Не знам дали не ми е достатъчно хранителна кърмата.Направо полудя малката,скъса се от  рев,спа само 3-4 часа.Почти прекарахме деня на гърдите Много се умори детето,а аз се видях в чудо.Дано сега вечерта са по-спокойни нещата
  Тони  ,  Наде   Миме
Булче  при Велев да,златни са му ръцете на човека,жив и здрав да е и да помага все така на хората.Той по принцип е от Петрич,та голям смях с него,като си говорехме на петрички сестрите нищо не ни разбираха.Оказва си влияние рязането и самата процедура.Хиляда пъти  да му благодаря,малко ще са
.Иначе за прегледа за разкритие,той ускори нещата със сигурност.Поне някаква полза от него,след всичката тази болка и срам

Лоли, спокойно, такова чудо като нехранителна кърма няма

И аз съм чувала, че няма нехранителна кърма. Успокой се!
Те първа ще има за какво да се терзаеш, най-вече около кърменето. Всеки ден е предизвикателство. 

Може заради коремчето да е неспокойна Карина.

Хранене на час и половина е напълно нормално да се случи в определени периоди и особено в началото 

Няма нехранителна кърма,  най-много да се случва така,  че да изяжда само т.нар предно мляко (което по-лесно получава бебето и което служи за хидратиране на бебето ).

Твоето мляко е най-доброто и специално произведено за твоето бебе.
Няма друго,  което да отговоря по-добре на нуждите му.
То(млякото) се променя заедно с промените при бебето.


За болниците не ми се коментира направо.

За болницата съм потресена не за първи път и хем се радвам, че раждах в частна болница и пропуснах тази част, хем избеснявам, защото това отношение към мен трябва да е стандартно за всяко място из страната. Защо в малка частна болница могат да те питат и да ти обясняват всяко нещо по 100 пъти без да им е досадно? Защо могат да носят бебето в реанимация и да е до майката? Защо могат да те питат ще кърмиш ли, можеш ли, как се справяш, вода ще даваш ли, можеш ли да сменяш памперса или още нямаш смелост.... И само не ми казвайте, че е от липса на достатъчно персонал! Част от работата им и да са до родилките и след раждането, о не само по време на него.
Лоли, ти пък срам! Още като разбереш, че си бременна и срамът бива изгонен. Моя приятелка ходеше само при жени гинеколози от срам. Така се случи, че трудно забременя и й се наложи да си отходи по доктори. На края се смееше, че вече хич не им се впечатлява ни от пол, ни от брой!

Ние и сега понякога се храним на час и половина, пък какво остава за новородено?  Има бебета, които постоянно си сменят режима - сън, храна и т.н.

И при мен не е имало кой знае какво обгрижване в болницата, но поне съм благодарна, че ми дадоха малкия веднага след като се върнах в стаята си и веднага ми показаха как да го сложа на гърда. Не очаквах, че ще ме насърчат да кърмя и ми стана странно, но хубаво. Всеки ден ни питаха как сме, което не е кой знае какво.
До колкото си спомням тези в реанимацията ги питаха дали  искат и могат да се грижат за бебетата си.

Срам никакъв нямах вече. Докторът ми беше мъж. Малко ли прегледи за разкритие имах в болницата?! Иначе и аз си мислех, че ще умра от срам да се чекна пред толкова хора, но в такъв момент ми беше все тая.

Спомням си, че и когато отидох за първи път на гинеколог, пак при него ходех. 

Лоли, напълно те разбирам. И на моето първо раждане присъстваха стажанти, почти на моя възраст. И едни хубави момчета имаше, направо си умирах от срам После и стажант ме ши, но вече ми беше все тая и го бяхме ударили на вицове. Та ме пита момъкът колко да ме зашие и аз посочих едно момиче от групата и казах да е като нейната ширина. Пък той "ами тогава хич да не те шия, ставай и тръгвай". Естествено, това са реплики от известен виц по онова време. Като ме изписваха, пак имаха часове в родилното и специално дойдоха да ме изпратят и да ми опитат тортата.
Дори с едно време не мога да правя сравнение Вярно, бебетата не бяха при нас постоянно и не се грижехме ние за тях, но винаги, когато ни ги носеха, гледаха и показваха как да ги кърмим. Помагаха ни да се цедим, казваха кое бебе колко изсуква /теглеха ги преди и след ядене/ и водеха много точен отчет как ни е лактацията. Даже правехме гимнастика всеки ден в съпровод на една радиоточка в стаята
Сега явно разчитат на това, че майките са информирани предварително кое как се прави.
Бе чак ви завиждам, като слушам що рев се реве. Сигурно заради тежката бременност и после избива напрежението под формата на щастие

Аз вярно, че раждах в частна болница, но за грижите за бебетата съм много доволна. Всичко ми показаха, помогнаха ми с кърменето, проверяваха дали е слязла кърмата, с цедене помагаха. Док не ми е чак толкова незаменима, но заради грижите за бебетата пак бих родила на същото място.

Лоли, как е принцесата Вече от 10 дни се познавате

Свекърва наистина е било много по-добре едно време.Това с гимнастиката също много ми хареса.Трябва да се обръща повече внимание на родилките.Особено първите дни.Това е работа на акушерките,но за съжаление....времената вече са други.Аз не си го представях така,даже ме беше страх,ако нямам кърма ,да не ми се карат в болницата...А те даже не ме попитаха...Но добре,че младите се информират от нета,да знаят поне елементарни неща.
  Не знам дали съм пропуснала да разкажа.На третич ден в болницата рано ,рано сутринта  (тъкмо се бяхме накърмили) и дойде една акушерка ( на не повече от 24 год) ,слабичка  ,,,,метър и петдесет...като ученичка.И носи един огромен мечок.Попита аз ли съм Тини и каза,,ето това е за теб ,От брат ти и снахата.
Ей много ме изненадаха,оказа се,че това момиче е съученичка на снахата.И след като разбраха къде ще раждам се свързали с нея,изпратили и парички да ме изненада.Толкова мило ми стана.В тази студена болница,,,този мечок ми дойде точно на място.Следващите дни момичето беше плътно до мен,носеше ми бебка.Каза,че основно тя се грижи за нея,като са в сектора и даже ме вкара в интензивното  да ми покаже как да я къпя и всичко останало...Та от страна на внимание не се оплаквам,,,но ако не беше това момиче......не,че нямаше да се справя,но щеше да ми е много по-трудно.И сега и пиша,ако имам въпроси,че вече ми е неудобно да притеснявам лекарката за всяко нещо 
    Панди,ние сме добре,още се напасваме.Бебка е толкова сладичка.като едно малко патенце е,,,много е беззащитна милата ми.Не знам как са другите новородени,но тя е толкова плашлива....направо ми къса сърцето.Постоянно се стряска на сън.Спи и ръчичките и са разперени и все едно се пази и пак цялата подскача.А ако случайно я докоснеш ,докато спи,веднага се буди.   не знам защо е толкова стресната,все едно има травма,започнах да си мисля да не е стреса от първия ден,когато ми я взеха и направосе стопявам от мъка.Дори и докато спи,не ми е спокойно и постоянно съм нащрек,ако се стресне ,да и говоря,че не е самичка.Докато и сменям памперса е страшен рев,ако не ч държи някой за ръцете,да е сигурна,че няма да и се случи нещо.Не знам какъв е този инстинкт,но при нея страхът доста надделява за момента.Дано се успокои.
  Иначе е много активна,вдига си главата,като е гладна и издава звук за цокане,после започва да си цока ръцете и  ако и тогава не я сложа на гърда,започва силен мощен рев.Слагам я всеки път на различна страна,но за секунди си завърта главата,както иска тя.изритва завивката и сега поръчахме чувалче.Мислих,че поне месец няма да ни потрябва,,,,но явно не. Забелязах,че много обича като и говоря и леко да и докосвам бузката с целувка,успокоява я и веднага си променя погледа.Обожава и гласът на баба си,,,леле умира си за нея.Най-любимото време на майка ми е сутрин,като я нахраня да я вземе да я приспи,докато аз се къпя.Много се разбират двете,,,то са песни,,,то е веселба страшна.Добре,че си е в къщи да ми помага с домакинската работа,че не знам как щях да се справя.Особено с този  вечен ремонт.
    Мм вече си е на работа
  ,но за негов голям кеф,малката се оказа нощна птица и вечер,като се прибере той,тя е в стихията си.То е рев,хранене,разнасяне на ръце,акане,малко спане,пак хранене,,,,и т.н.
    Вчера забелязах ,че едната и гърдичка е подута веднага изпаднах в шок,четох в нета,че е нормално,но звъннах на докторката.Жената вече ме е запомнила и веднага се сети ....а да,за бебе Карина ли става въпрос  чак ми стана неудобно,но пък ме успокои.Каза,само да не я пипаме и сега ще я къпем във ваната вече,не на ръце,както досега.
  Вчера направихме и първата разходка,мина добре но бече кратка,че стана време за кърмене,а хич не ми е удобно да размятам 5 кила цици по кафетата.Та за спестих този шок  на околните.За по нататък,,,не се знае

Лоли, подпирайте я с кърпи, всички бебета се "стряскат" и размятат крака и ръце. В месечната разказвах, че в Германия ги къпят завити в пелена, за да се избегне стреса.
Много мил жест на брат ти и снахата

Свекърва взела съм един ограничител за спане,,,много е хубав и е притисната и от двете страни да не се върти.Но не и помага....Сега ще пробваме и с пелената,не се бях сетила,,,а четох,като разказва за бебчето

Лоли, това с размятане на ръце и крака е нормално синдром на Моро, мисля че се казваше.Отшумява след 4-тия месец, но може и малко по-натам.

Прекрасно е да имаш бебенце

Лоли, гърдичките ѝ са подути от хормоните, няма страшно, ще мине 
Много мило това с мечето и акушерката 
Почивай си повече, не ѝ се стряскай толкова, тя само изглежда беззащитна, всъщност са доста адаптивни и жилави 
Хубаво е, че има кой да ти помага, и на мен ми беше добре докато бабите ни обикаляха