Лоли, страхотно е, че сте вкъщи!
Пиша от телефона и ми е зор, но пък чета с удоволствие!
Аз бих ти препоръчала български чай за кърмачки. Имаме прекрасни билки тук и чаят ще ти е по-ефективен. Ако не го намериш, ще ти изпратя. Ще помогне и против колики. За този говоря: http://www.marvi.bg/balgarska-bilka-chaj-za-karmachki-povishava-laktaciqta-20-filtar-paketcheta-h-1-5-gr-5112.html
Странно е, че не посещават вкъщи лекарите. Длъжни са по закон. Така могат да видят социално-битовите условия и на нас ни даде практически съвети за много неща вкъщи.

Тук нашите явно са доверчиви, социално-битовите условия са на 6. хахахах

Опитите да се успокоиш дават обратен резултат, понеже ти причиняват стрес и напрежение като постоянно го мислиш. Гушкай си бебчето и й се наслаждавай!

Значи на Веледа търсих чая-никъде го няма тук,ще пробвам този на Али да намеря.Сетих се,че имаме билкова аптека,ще взема ако има копър и анасонче.Докторката и мен много ме изненада с това "не гушкане"  ма гадното е,че Стани като чу и започна,,,,ето видя ли,аз ти казах,че я обсебваш.Постоянно ми се кара,че много съм я целувала  а На мен ми е супер кеф да си я миришкам,дишкам,целувкам...и тя ,като отвори устичка (понеже мисли,че ще папка) и примирам,,,, Варен макарон ме прави
  Не съм вярвала,че мога толкова да обичам нещо.Постоянно вечер ставам да видя дали диша,събуждам се дори от завъртане на главичката само или ако протегне ръце.
  А от раждането си е свалила 250 грамчета.Сега ще си ги наваксваме  За Хип наистина голяма реклама,,,не знам колко им плащат дистрибуторите.голяма пропаганда е.В болницата всичко беше на Хип,мляко,кърпи,олио,лосион,,,,всичко.И като попиташ ти казват-Хип найййй-доброто е
  Наде  даже не ме попита как я отглеждаме,каза ми,,,виждам ,че си спокойна ,добресе справяш ...Е как разбра? Може би по дрехите
    Аз като попитах моите приятелки кога идва педиатъра ми се изсмяха  Но явно тук майките са супер майки и нямат нужда от съвети,всичко си знаят

Ооооох с това кърмене, няма оправия  Може би си видяла в мойта темичка, че и на нас все още ни е филм, ама бутаме вече 3 месеца на кърма, пък колкото яла-толкова. Ще те посъветвам и аз да пиеш български чай, на мен даже пед ми го препоръча...изрично каза да не взимам Хип, щото българските билки били по-добри  Също и слагай често на гърда...хаовай супички и така, ще се оправите 
Остави го  ТМ - гушкай си я колкото ти иска сърцето  Те понякога взимат много насериозно думите на лекарите, но майката си усеща най-добре. Няма да ѝ навреди с нищо гушкането 

Това за педиатъра е много странно 
Как пък видя в болницата какви са продуктите, на мен даже АМ не пожелаха да ми кажат каква марка е да не правят реклама 

                          РАЖДАНЕТО

   На 10.10.2016 тръгнахме за София,доктора искаше да сме му близо ,да ни следи по-добре.Ходихме сутринта на тонове,всичко в норма,без изгледи за раждане.На следващия ден пак същото,,пак всичко в норма и пак няма никакви признаци.Обаче на доктора му се запълни графика с планирани операции и останаха датите 13,14,17 и 18  Каза ми да си избираме ние или да изтеглим  от написаните на бюрото листчета.Ей спря ми сърцето,хич не исках ние да избираме датата,но ММ много искаше да е на 13 (тогава се запознахме и след това и оженихме)  нашата си дата.Съгласих се,но мира не ми даваше,че ние им определяме нещата.Не спах цяла вечер.Тайничко се надявах бебето да си тръгне самичко и да не се чувствам  цял живот виновна  Междувременно се изнервихме на макс от постоянните обаждания и въпроси: Няма ли да раждам вече??? Кога е датата? Няма ли да стане много късно до термин    И всякакви други идиотски и безумни въпроси.Спрях да си вдигам и да отговарям на тел,но това хич не ги спря.Звъняха на нашите , на ММ....просто съм изумена от хорската простотия.Даже получавах съобщения с въпросителен знак?????????????????  Е след това ги  наредих всички  едно хубаво,,,но в тези последни дни ми идваше да ги избия всички.
   На 12.10 ме приеха в Шейново,доктора искаше да ми направят нужните изследвания,както и да съм под наблюдение.Отидохме  в приемния блок ,вътре имаше около 6-7 стажанти,които се обучаваха.И въпреки,че имам планово секцио ме прегледаха за разкритие   е няма такъв шок......Дойде ми ,като гръм от ясно небе.Каза ми,че имам малко разкритие,но не знае точно колко ,понеже не искал да ми причинява повече болка ( а и тази хич не беше малко).Точно  в тази стая целият ми срам отиде по дяволите.Всички стажанти ми видяха всичко буквално,,,,,,даже не искам да си спомням този момент-автоматично съм си го изтрила от съзнанието.Не се е случило,,,,,не не не
  Докато бях вътре и ме "преглеждаха" хубаво  ММ отвън беше полудял.Прегледа се забави доста,докато всички ме огледат и мен и бебето.Два пъти чука на вратата да пита имали проблем,на третия направо влезе.Очаквах да му се разкрещят,но той първи се развика,,,,та не останаха думи за стажантите.Само се изнизаха един по един и ме пуснаха в отделението.Настаниха ме в стая с още три момичета.Сладурки,не бяха лоши,малко досадни ,но беше търпимо, в началото.Вечерта започнаха да се панират,да ревът,,,да съ тръшкат ,,,какво ги чакало,как сега няма да могат да си гледат децата,колко тежка била операцията.Добре ,че в коридора имаше масичка ,та прекарах повечето време там.Хиляда пъти съжалих,че още първата вечер не си бях взела самостоятелна стая  

    Успокоиха се нещата иси легнаха девойките,та и аз успях да легна.
    Към 12 отидох до тоалетната ,,,,и ми падна тапата   прибрах сев стаята и след 30 минути започна леко изтичане ( явно води).Е няма такъв кеф,вътрешно си ликувах и скачах от радост,че раждането е започнало.Станах и събудих дежурния лекар с най-спокойната усмивка: Добър вечер,извинявайте,че ви събудих,но мисля,че водите ми изтекоха.
        Човека веднага скочи и ме вкара в предродилна,обясних му,че имам операция на сутринта,но той  твърдо настоя да провери разкритието.Беше многооооо по-болезнено от предната проверка,просто ужаснооооооо.Каза,че имам,но ще издържа до сутринта.Пуснахме тонове и си легнах.Около 2-3 часа започнаха контракции.В началото много леки и на 15-20 минутки,но сутринта около 6 вече бяха на 3-4 минути и едвам издържах.Сложиха ме пак на тонове,междувременно звъннаха на доктора,да съм първа в 7 за секцио.Но пристигна едно момиче с много слаби тонове и тя мина първа.Докмепопитадали ще издържа и дали искам обезболяващи.Отказах...нямаше смисъл.Бебка беше много високо горе и даже и намерение си нямаше да излиза,въпреки контракциите на 3-4 минути.Нямах никакви напъни.Около 8 тоновете започнаха леко да спадат на моменти,явно бебето се беше уморило доста и започнахада ме подготвят.Тук е момента да вметна,че док ,която ме следеше и ми казваше,че не е проблем тесния таз,щяла съм с три напъна даго родя,,,,,е в голяма грешка.Добре,че си взех мерки навреме,не ми се мисли ,какво щеше да стане ,ако бях останала да родя в Петрич ( с техните методи-естествено до дупка,каквото и да става).
        Да си призная,в момента в който влезнах в операционната ме хвана шубето.Беше си страшничко.Самата миризна,целия екип,всички инструменти и медикаменти.Много страшно ми се видя и за секунди ми се учести дишането.Легнах и започнах да си представям бебето,как изплаква ,каксе гушкаме.Това леко ме успокои,но пак имах една буца  свита в гърлото.Сложиха ми упойка,от която започна много да ми се гади и да губя съзнание,но анестезиоложката оправи нещата И ми стана много отпуснато.Тогава дойде и доктора.Имаше 7 асистента и един стажант-помощник ( отново).

Стана мипо-спокойно,като започна да обяснпва всяка стъпка на стажанта.Вече и аз съм специалист по секцио Оперира ме по метода Коен ( известен още ,като метода Щарк).С разтягане на мускулната стена,не рязане.Почти безкръвна операция,както се изрази док Усетих силно бутане и дърпане ( беше ми обяснил,че така вадят бебето) но не излизаше,каза ми,че ще ме резне още малко,понеже бебето било голямо ( за всеобща изненада) даже се обзаложи ,че е 3600-3700 е за малко не позна. Като я извадиха усетих едно блаженство,не виждах какво и правят,само чувах аспиратора и едно тихо писукане,нямаше плач и запошнах дапитам какво става????Всички с изненада ме питаха: С кое ,какво става??/И аз ми с бебетооооооо????? И те ми добре е,,,сега ще го видиш.Тогава вече изплака,след 2-та минута я чух ,както трябва.Донесоха ми я да я целуна и се започна един рев......ама рев ,,рев за чудо и приказ.Рев от щастие и рев,че са ми я взели не мога с думи да опиша,какво чувствах.Такъв адреналин ,такъв прилив на щастие....Божествено усещане.И същевременно ненормално осезаема липса.Много смесени чувства,все едно всички емоции трупани през бременноста ме изпълниха едновременно. Самата операция продължи 15 минути със зашиването 9;05 начало 9;25 приключихме.Доктора е вълшебник.Имаше огромна разлика от тези ,които бяхме оперирани от него и тези,които ги оперираха други лекари.В реанимация ме сложиха със същите момичета.Пак ме подлудиха.....То не бяха охкания,пъшкания....рев...драма голяма.Искаха постоянно обезболяващи.Аз не исках,понеже си мислих,че ще ми дадът бебето да го кърмя Сигурно упойката ми беше размътила мозъка.Хем знаех,че чак на следващия ден ще могада я видя.Вечерта не мина леко,признавам си.Тежко си е доста.Веднага,след като започнах да усещам краката си,започнах леко раздвижване( на своя глава) първо пръстите,после вдигах краката,завъртях се и ме поотпусна.След 6-тия час дойде рехабилитатор и станах.Не беше много приятно,но поносимо.На сутринтане ми беше готова стаята и останах достаааааааааа дълго в реанимация.Докато ММ не вдига такъв скандал,че чак директора дойде да ме утешава ( понеже не си бях виждала бебето,ревях,като луда).Качих се в стаятаи отидох да си взема бебка.На вратат на неонатологията една многоооо нелюбезна лелка ми обясни,че трябва да изчакам ,понеже била мокра скъса ми се сърцето,дори,като го пиша и пак си плача.Представих си я самичка цяла вечер,в стрес,далеч от мама,от всичко познато,и мокраааааааа......

Извадиха ми я и започнах да си я оглеждам.Като и заговорих веднага отвори очи,все едно ме усети,ревах презцелия път от неонатологията до стаята,,,ма такъв рев,че хората спираха да ме питат как съм.Като влезнахме я съблякох голичка даси я огледам и гушкам,Беше толкова спокойна,само ме гледаше учудено с очи и слушаше гласа ми.Сложих я на гърда и започна да суче на секундата.Чак тогава усетих,че всичко е минало.Вече нито ме болеше ,нито ми беше тъжно.Само я гледах...Ако има момент,в който жена осъзнава,че вече е майка истински,,,,то това беше моя момент вече не бях сама,,,,имах си нея. За ММ този момент беше вчера,влезнах в стаята и той плачеше,,,,,ей така от радост,седи над креватчето и с глас плаче.Не можех да повярвам...Едно бебе наистина е чудо,,,,върши чудеса с всички ни

Като цяло,раждането (според мен) мина леко,на следващия ден ,след секциото станах и си ходих.Е вярно има болка,но не е толкова страшна,само при ставане ми беше по-тежко.Сега  седем дни след раждането съм си аз,мога да си гледам детенцето и не ангажирам никой с обгрижване.Къпя си я самичка ,само мама се суети около мен,да не изпусна детето  Не съжалявам,че се наложи секцио а гледам позитивно на нещата.Не си измъчих детето,както може би щеше да е с нормално.Казвам това,заради всички терзания,които ме измъчваха преди операцията.И за успокоение на всички на които им се наложи да родят секцио    И както лекаря каза,няма нищо случайно...Страдах,че аз ще и избирам датата,но ето тя сама си реши.Доказа,че ни е на късмет тази 13-ка и от сега нататък ще е най-специалната дата за нас,

Лолиии! 

Изчетох всичко с голямо вълнение! Толкова емоционално! 

Радвам се, че си вече във форма и звучиш прекрасно! Все така да вярваш в себе си, нямаш никакви причини да не си една горда майка! 

Много, много прегръдки на малката душица!

Браво на малката И тя като Томи си е избрала датата

Свилена ,благодаря ти миличка 
Панди 
Сега забелязвам колко грешки съм допуснала,особено с неработещия интервал,но бързам да пиша,докато не се е събудила бебка  а и съм блонди-простено ми е

Лоли, признавам не съм чела подробно съветите на момичетата за кърменето, съвсем бегло.
Първо да кажа да не си слагаш никакви задръжки, да не гушкаш и носиш бебето, това си е твое право, възползвай се, сега му е времето
За капките бих ти препоръчала да започнеш с Биогайя преди другите медикаменти.
За количеството кърма, в началото сте, не се терзай. За твое успокоение я слагай всеки път, когато почувстваш, че е нервна и гладна.
Вечер е най-ниска лактацията, нормално е това, което ви се е случило снощи. Бъди постоянна, всичко ще се постигне.
Слагай я често нощем, това ще ти е от най-голяма полза, трудно е, но в нощните часове най-силно се стимулира лактацията.
За чайовете аз съм доволна от един немски Sidroga, но почти съм сигурна, че го няма в България, той е просто пакетче билки.  Съдържа кимион, анасон, копър, листа от маточина. Специално е за стимулиране на лактацията. Може да си приготвиш домашен такъв, като запариш тези билки. Пиех го три пъти на ден, от голяма полза ми беше.
В никакъв случай не те съветвам да се насилваш да ядеш нещо, което не искаш, само защото трябва!


За раждането..... много хубаво е това, че си е избрала дата(моят най-голям кошмар)
И май на всички ни се разтракват зъбите в операционната, но какво да се прави, част от играта.

Практиката в България, защото си в реанимация, да нямаш цял ден, в първите, най-важни часове, контакт с детето си, е просто отвратителна. Съчувствам ти, бих била съкрушена в тази ситуация.
Аз от първите минути бях с бебето, никъде на се ми го вземали.

Звучиш много добре, продължавай в тази посока!

Ох, поревах си.. Много емоционален разказ  

Наистина е много хубаво, че малката е решила да излезе на 13, въпреки планираното секцио... Да ти е по-леко на душичката така  

Сигурна съм, че ще си много грижовна и добра майка, наистина  

Ооо....много емоционален разказ си написала.      Много ми хареса израза ти - че вече не си сама. Представям си усещането!!!
Ти си едно супер момиче, сега си вече и супер майка!