Браво! Голям и силен мъж да бъде!
На мен ми стана много мъчно за представянето на Леа Дано разбере макар по детски, че не е въпрос на твой избор.
Ще чакам разказ! Много ми са мили тези истории.


За следене тук всеки лекар си е башка луд. По принцип се полага по един безплатен преглед всеки месец. Полагат се 2-3 ехографа за бременността. Към края, ама не знам от коя седмица, зачестяват прегледите. Обаче това е само на хартия. Всеки лекар си има тертип на работа. Моят гледа редовно на ехограф. С Мария беше видял пъпната връв, че се е увила, и ме викаше последните седмици през ден. Направо няма такова гледане!   Докторът хем гледаше бебе и води да са Ок, хем пък чакаше да минат повече дни до термин.
Сега ме гледаше всеки месец, а от началото на майчинството вече два пъти съм ходила. След седмица предстои трети преглед.
Плащането не мога да го хвана. До момента съм пращала по 20 лв и то май в тези седмици, когато по желание мога да ходя на 4Д. Док има апаратура и самият той прави такива прегледи, та затова и не съм ходила на друго място.
Някои лекари пускат възможно повече изследвания по каса, други ги спестяват. Въобще не може да знаеш какво и как се прави. Аз затова съм много против идеята за"анонимно" следене и раждане. Покрай сватбата една жена прави страхотно проучване кой фризьор, гримьор, ди джей... как работи. Като забременее не пита близки и приятели, а се мята на случайността.

Честито Ани, да е жив издрав  Георги, силен и смел. Дошъл си е с името. На вас ви пожелавам също здраве и сили.

Честито, Ани! Да е жив и здрав Георги, да расте умен и добър! На теб бързо възстановяване!

Честито, Ани! Да е жив и здрав Георги и в живота да е победител! От малък е със собствено мнение!

Дано Леа се радва повече на братчето, отколкото да ви се ядосва за представлението 

Бързо възстановяване на теб!

Честито, Ани! Пожелавам ти много здрава и спокойно бебе и бързо възстановяване!

Честито, Ани! Нека расте здраво,щастливо и палаво дете.Бързо възстановяване на теб.

Честито, Ани!  Да е много здрав и да ви радва малкият мъж! А на теб бързо възстановяване!


Аз пак се загубих, но нищо особено няма при мен, раста си, и момченцето си расте, миналата седмица го измериха 1,200 кг.  Бях на фотосесия за бременни и съм много доволна, че го направих, много хубаво преживяване беше. Иначе малко по малко купувам неща, онзи ден поръчах креватче и матрак на намаленията в Хиполенд. И така общо-взето 

ЧЕСТИТ ГЕОРГИ-ПОБЕДОНОСЕЦ, Ани!!! да ви е жив и здрав, дошъл е с името си, с гордост да си го носи!
Браво и Бързо възстановяванена теб ! Колко време държат в болницата там? Вече вкъщи ли сте?

Ето ме и мен след преглед в края на 32-ра г.с.
Все още е момиченце (нещо ме бяха обзели съмнения напоследък)
Всичко ѝ е в норма, вече е 1930 гр, върви в златната среда и послушно се е обърнала в правилна, изходна позиция.
Моите изследвания също са добре, хемоглобинът ми малко е паднал-122, но засега това е положението.
Обсъдихме въпросът с раждането и имам оформени документи за болницата. Там ще ми насрочат допълнителен час за разглеждане на случая, но според лекарката на този етап няма причини да ми откажат спонтанно раждане. И все пак въпросът остава открит.
Най-голяма тежест, при сегашните ми показатели, има моето решение.
Понеже съм опитала цялото меню, първо-спонтанно раждане и второ-секцио, имам право да избера.
Аз въпреки, че имах тежко първо раждане и то преди 7 години(съответно не разчитам, че не е първо ще е леко), лека операция и бързо възстановяване(ако трябва да сравня с първото раждане, изключай това, че трябваше да се пазя 6 седмици, другото не го усетих изобщо), смятам,че естественото е най-доброто.
Освен всичко останало искам поне веднъж да имаме шанс, аз и бебето, раждането да се случи, когато то и моето тяло са готови за това, а не просто някой да определи дата в календара.
Надявам се също датата да не е 12-ти (шегувам се разбира се, това няма никакво значение)
Това, което лекарката ме предупреди, че ще бъде спонтанно раждане, квалифицирано като раждане с по-висок риск и това което трябва да знам е, че има вероятност да се стигне до секцио по спешност.
Смятам, ако и лекарите, които израждат са на това мнение и не виждат допълнителни пречки, да поема този риск.

Още абсолютно нищо не съм купувала за бебето. Сега, ще поръчам едно комплектче, като за първи дрешки, майка ми е взела някои неща, по неин избор и това ще бъде като за начало. Всичко останало ще го вземам в последствие, когато възникне нужда.
Последно никой няма да идва(сестра ми за 10 дни евентуално, но по-скоро, за да види бебето и съвсем не е сигурно в кой момент ще бъде). Половинката ще си вземе 3 седмици отпуск, надяваме се от 20-ти юни. И с общи усилия смятаме да се справим.
Неизвестни има много. Може да пренося и отпуска да не стигне, тогава ще имаме проблем, но ми изглежда малко вероятен вариант, може да се наложи секцио, където възстановяването ще е по-дълго и също ще е сложно да се оправим сами, но това са неща, които не могат да бъдат предвидени, така че не смятам да се товаря излишно.

Общо взето съм оптимистично настроена.... тази седмица, за разлика от предишната, когато оревах света.
Този път хормоните никак не ме пощадиха, в която връзка малко ме е страх от следродилният период, че си имам склонност да попадам в дупки, а сега съм свръх емоционална, за тогава не ми се мисли...

Честит да ви е Георги! Да расте здрав, умен, безстрашен и прекрасен 
Мари, много се вълнувам за твоето момиченце  Дано се наредят и при вас нещата по най-добрия възможен начин

Мари, страхотни новини около теб И аз при подобна опция за раждане бих избрала с ясно съзнание нормално раждане , дори с риск от спешно секцио. То така или иначе винаги си има такъв риск с по-голям или по-малък процент. Ако се стигне до там, ще имаш ли възможност за спинална или ще се налага пълна упойка? Дано се подреждат нещата по най-добрия начин с отпуските на мъжа ти. Той отсега ли трябва да ги планира?


При мен положението е много различно от предходната бременност през тези седмици. Тогава имах чувство, че нося пъпеш между краката. Сега съм доста по-врътлива, не ми тежи ниско долу. Да не говоря, че има моменти, в които ми се налага да тичам след каката. Тогава хич не мисля колко и как ми тежи коремът. Голям проблем ми е потенето нощем (а и не само). Сутрин съм като в марината. Вкарах се и в страшен филм тези дни. Досега не съм имала подобни проблеми - имах запек, а в следствие на всичко слабително, което се сетих да ям, се метнах на другата крайност. Такива колики са ми из корема, особено вечер
Спретнах си списък какво да си нося за в болницата. Нищо не съм приготвяла, все едно ще ходя след месеци там. Поне наизвадих стерилизатори, помпи и тн, за да ги огледам в какво състояние са. На практика сме почти готови. От Хиполенд успяхме да вземем количката, подложка за повивалника, подарък за каката (едва убедих ММ да остане за тогава, а не сега без повод). Снощи на майтап намерихме матрак от интернет. Явно и други хора са се юрнали на лудия петък, но не им е паснал размерът. Днес ще организираме транспорта, че ще е от друг град, а и най-вече ще ни го огледат на място
Ако в края на седмицата времето наистина се оправи, ще започна да пера и приготвям дрешките. На 15-ти пак съм на преглед при док, а после и в болницата, та да видим кой какво ще каже. Хубавото е, че свекърва ми ще може без проблем да си вземе отпуск и сигурно тя ще е първа, успоредно с бащинството на ММ. После майка ще чисти стари отпуски. Август пък поначало излизат няколко седмици и тогава може да не пускам дребната на градина, а да е пълна къща

Дори сме закъснели с отпуската,  но при толкова неизвестни..

Аз със Симеон бях така с нощните изпотявания, два месеца,  всяка нощ сменях нощници. Мислех,  че по-лошо не може да е,  но след раждането,  два, три дни беше още по наводнено положението.
Ще мине,  но няма как, хормони.

Пълна упойка при секцио тук се прилага изключително рядко,  при много специални случаи.

Аничка, честито бебче, да е живо и здраво и много да ви радва с таткото. Бързо възстановяване. 

Мари, като ти прочетох поста ми вдъхна спокойствие, защото и аз искам да родя естествено, а не секцио. За първи път ще ми е и се притеснявам, но пък от операцията се притеснявам повече. Дано имам шанс да родя както искам. Не знам защо, всички като ме видят казват "ти секцио ще родиш, нали". Но аз не искам и да чуя за секцио.
Четох всички форуми и всички възможни разкази за раждания и много ми се иска и аз да го изпита,макар че се притеснявам това бебе как ще излезе от там... да видим.

Заобиколи се с позитивни хора след раждането за да не изпадаш в дупки, аз така ще направя, че и аз я имам тази склонност... 

Ameerah, страхът от болката и от неизвестното е съвсем нормално нещо.
Когато дойде моментът, хормоните ще ти помогнат да се справиш с него.
Аз винаги съм се ръководила от това, че природата си знае работата. Страхувала съм се от човешкият фактор.
Затова, съсредоточи вниманието си върху изборът на медицински персонал, който ще бъде до теб в този момент, обстановката, в която ще бъдеш.... Всичко това ще ти даде допълнителна увереност и спокойствие във важният момент.

Цитат на: Marri в 09.05.2017 09:31

Пълна упойка при секцио тук се прилага изключително рядко,  при много специални случаи.

По принцип и тук се стараят да я избягват, защото местната е много по-щадяща за бебето. Отделно и майката излиза от анестезия много по-лесно. Да му мислят докторите
Ameerah, няма как да мине на майтап раждането. Хич не се влияй от хорски приказки. Ако имаш възможност за избор, е най-добре Хубаво е обаче да си подготвена поне теоретично и за секцио. Имаше един набор от бременни тук, от които май само две момичета родиха нормално. Никой от нищо не е застрахован и е добре психически човек да се подготви за различните варианти. Аз също никога няма да мога да приема за себе си секциото като вариант Въпрос на нагласа, може би. При теб е все още много рано още за подобни мисли.