Тук много розово станало, я да взема малко да разкиселя темата

Ето вече съм 11 г.с и става от зле, по-зле, вече не знам на къде повече. Хем ми е притеснено с бебето дали всичко е наред като аз се чувствам така зле, хем ми е направо изнервящо и не мога да го понасям това положение.
Имам главоболие сутрин и вечер и през нощта, докато спя, ужасна работа.
Сутрин поне един час след като стана не знам къде се намирам и се чудя към банята ли да бягам или обратно в леглото при положение, че имам и задължения, които трябва да свърша. Като се погледна в огледалото чак аз се плаша, за околните не знам.
Направо не се побирам в кожата си вече.
Да не говорим, че още от сега се задъхвам по улиците и се чудя къде да поседна, направо не е нормално това и се чудя, ако отсега е така, в 8-мият месец какво ще правя

Хайде наоплаквах се едно хубаво, да усетят другите колко е добре при тях

И да добавя, че отсега съм +3кг, мрън

Мари, малко да те поуспокоя, докъм 15 седмица ми беше нон стоп лошо, почти всеки ден повръщах и можех да ям само определени неща. Имало е случаи, когато съм седяла пред кабинета за преглед и съм се молела да не ми стане лошо, че не бях сигурна дали ще успя да стигна до тоалетната. И  тъкмо се чудех дали ще мине изобщо, изведнъж изчезна. Сега от време на време също ми се догажда, но може би трябва да се има превид, че на мен лесно ми става лошо и лесно повръщам. Сега поне за малко ми става лошо и ми минава бързо, до петия месец ми беше лошо по цял ден, че и с повръщане.
Дано те поуспокоих малко

За задъхването, изледвала ли си ЩЗ и желязо? При мен като започнах да се изморявам и да спя по 12 часа се оказа, че пак трябва да приемам медикаменти. Надявам се да мине след раждането.

Цитат на: Alleksia в 14.12.2016 12:33

За задъхването, изледвала ли си ЩЗ и желязо? При мен като започнах да се изморявам и да спя по 12 часа се оказа, че пак трябва да приемам медикаменти. Надявам се да мине след раждането.

Да, на последният преглед имаше изследване на желязото и всичко беше в норми.
Аз като се изморя, буквално не мога името си да кажа, все едно съм избягала 100м и после веднага ми става лошо.

Дано бебето е добре, другото ще го търпя, къде ще ида

Мари, аз не съм имала проблеми с повръщане/хранене, но за сметка на това много се изморявах, от най-малкото усилие дори...помня, че стълбите вкъщи ми се струваха като най-голямото изпитание, даже е имало вечери, в които ММ ме качва от дивана в спалнята, че ми се струваше невъзможно  Тази умора не ми изчезна до края на бременността...а бебка си растеше и нямаше проблеми, стискам палци и при теб да е всичко наред 

Мари, дано е временно!! Ако ще те успокои, аз съм по-зле..Че и контракции вече, болки, повръщане, всички екстри. Но ще мине всичко и ще остане само най-хубавото накрая

Ади, съчувствам ти

Adi, стискай зъби още малко, януари наближава.

Мари, разликата между двете ти бременности сега е по-малка и е нормално да проличи по-рано а и е трета.

Аз с Явор не можех да ям след 18.00 часа  до третия месец, после се оправиха нещата.Скоро ще отмине, гледай да почиваш когато можеш.Прегръдки.

Мари, аз съм писала и преди до четвъртия месец беше някакъв ад при мен.Не можех да ям, не можех вода да пия.Гдеше ми се от всичко и бях като парцал.Аз не повръщам, дори като ме хване вируса с повръщането не повръщам, но гаденето е убийствено.Едва ходя, правя почивки, посядвам по пейките.Моя мъж ми се смееше но имах маршрут до работа по който имаше 2 пейки на който сядах да почивам.Иначе нямаше начин да стигна.И това в ранните месеци!
После нещата се оправиха и гадене не съм имала до края.Но тия 4 месеца ще ги помня винаги.

Моето положение е точно същото.
Гризе ме съвестта, че не мога да извеждам Сами достатъчно навън(Симеон си излиза така или иначе, ходи сам до детската градина). Колкото и да се напъвам, повече от веднъж на ден, просто не мога, а като се върна ми се иска да се тръшна на леглото и да не стана повече.
Ние живеем на 3-ти над партерен етаж и нямаме асансьор. Той, колкото и да се напъва, все още не може да се качва сам, дори и да го държа за двете ръце, което мен пак не ме устройва много, та го нося нагоре и надолу и това съвсем ме довършва.
Но няма как, като са с малка разлика децата е така.

Така е.Ние бяхме на 5-ти етаж без асансьор.Докато се кача до горе ме избиваше студена пот.Това беше единствения ми страх какво ще стане ако забременея с малка Моника.Просто се знаех що за стока съм и че или ще спя или ще съм некоординирана и няма да мога да излизам с нея.

Аз пък нямах никакви такива притеснения, защото досега не съм имала никакви подобни проблеми.
Бременностите ми бяха просто леки.
Но явно сега и от годините и от изтощението на организма(скорошна бременност, 2 години кърмене), всичко си оказва влияние.
Но нямам време, ако можех, щях да отложа.
А и се страхувам, че приключа ли още веднъж с бебешките истории повече няма да се реша на всичко отначало.

Мари, все пак внимай да не вдигаш Сами повече от необходимото. Знам, че е много трудно, но наистина трябва да се внимава. На мен ми е супер съвестно, че не мога да вдигам Вики, позволявам си само на колене и то той се качва сам. Мислили ли сте за ясла за Сами или предпочиташ да е вкъщи? Извиняйвай, ако много се меся  питам защото установих, че в яслата се научи на много неща, полека и постепенно.
Как е гаденето, има ли подобрение?

От два дни е леко по-добре положението, но сигурно е временно, защото преди време пак имах такъв проблясък, благодаря че се интересуваш Алексия
Но малко, много, все е нещо

За вдигането знам, че е така, но наистина няма как. Да измием ръцете, да измием дупето, да го сложа в столчето за хранене, в количката, все си е вдигане, както и да пробвам, няма начин.
Успокоявам се, че е 11кг...

За ясла няма начин. Тук такова нещо няма. Има групи за игри, които започват от 3 години, в продължение на 2 години, по два часа. Другото е градина от 5-тата година, по три часа и половина на ден и ведъж седмично още час и половина след обяд.
Такава е системата.
Има частни забавачници, които са от 3 месеца, включват и целодневна грижа от 7 до 18 часа, струва за деца до 1 година 100 евро на ден, за деца над една година 90 евро на ден.
Категорично не ни е по силите, дори аз да работя.

Но ето, дори за догодина се чудя дали да пускам Сами на групите за игри, защото си има адаптационен период, а учебната година започва в началото на август, когато ще имам ученик 1 клас и бебе на 1 месец живот и здраве, та ще е трудно и тази промяна да се справяме, а той ще е на 2 години и половина и по мои наблюдения върху другите деца, има огромна разлика от децата на 3 години.

П.П Извинявам се, че занимавам всички с моите драми

Определено между две бременности в малко време има голямо натоварване за жената. Между първият и вторият ми термин имаше година и месец. Не знам дали това не доведе до безкрайните странични ефекти на втората бременност, макар да бях на 26.
Сега виждам разликата между това, което на мен ми се налага да правя, и това, което Мари прави. Ние имаме сгъваем стол, колкото книга става. Мария сама се качва на него, не я вдигам, за да мием ръцете. Количка не ползвам от година, а там й бях забранила сама да се катери. Столчето за хранене го пенсионирахме. Единствено в столчето за кола трябва да я слагам от време на време, когато сме само двете. Там измислих техника, да я подбутвам и тя пак сама да се качва. Зорът ще е ако отидем в магазин с колички за пазаруване. Няма шанс да кача 17 килограма, а с нея за ръка е изпитание по щандовете.

Столче за мивката и ние имаме, обаче ръчичките са къси, иначе детето има желание да се мие като батко.

Да са ни яки душите, пък дано имаме късмет