Добър ден!

Ина ме отчая, а Мари ме довърши.

Не стига, че постоянного мисля малкия, защото е по-свит и не може  да се пази, не си отстоява своето, а вие съвсем.
Даже се бях убедила, че с още едно момче ще му е по-добре  отколкото с момиче.

Мари, сподели за наблюденията ти, че ми стана интересно.

И аз бих искала още едно, но физически незнам дали ще издържа.Много станаха за кратко време.И тази бременност ми е по тежко а и притеснено, което не  е типично за мен.А финансово не го коментирам, но и искам да се върна и да понапредна в професионален план, че след такова отсъствие....

Свекърва,  тъкмо ме беше издразнил свекъра и те ме приземи .

Фани, сега ти е напрегнато и трудно, но ако можеш спри да им обръщаш внимание, за да не се ядосваш.Хора, които не искат няма да те оценят, ти знаеш с какво си се справяла и се справяш, а и ние знаем.
За децата по институциите много добре те разбирам, от 3 год и половина обикалям с двамата сама и знам какво е.Ако можеш си организирай сама нещата, ако ти помогнат добре, ако не, не разчитай много да не се ядосваш и напрягаш.

Марта, наблюденията ми са от племенниците и от семейството на мъжа ми, второто дете няма ласките и вниманието, което има първото, защото няма "толкова време" за това. Много зависи и каква им е разликата на децата разбира се.
Но при три деца, "екстрите" на второ дете, се прехвърлят върху третото, на него все му е простено, защото е най-малко, защото е последно бебе и т.н и т.н, а второто някак бързо трябва да порасне, защото мама е една, пък вече има по-малко бебе, за което трябват повече грижи..... факт, особен ако няма помощ отвън.

Колкото до това как им се отразява на вторите деца..., да, по-затворени са и някак знаят, че трябва да се справят сами и да разчитат на себе си. Определено са много по-отговорни и някак все носят някакъв товар на плещите си, който леко надхвърля възможностите им. Свикнали са да не им се обръща много внимание и въобще да са малко "в сянка".


Това са ми впечатленията.

При мен и брат ми е обртания феномен на това, което описваш - все едно аз сьм втора, а той трети 

Викаш - едно ви липсва

Цитат на: inaxastra в 28.06.2016 11:45

При мен и брат ми е обртания феномен на това, което описваш - все едно аз сьм втора, а той трети 

Е, те, вие сте просто първо и второ дете, по стериотип

Е, не!

Аз бях тази, която знае, че трябва да се справя сами и да разчита на себе си, много по-отговорна и някак все носех някакъв товар на плещите си, който леко надхвърляше възможностите ми, а той беше, този на който все му е простено, защото е най-мальк, защото е последно бебе и т.н и т.н 

И май до днес си е така.

Ами и аз съм така и е нормално за първите деца, когато разликата е достатъчно голяма и когато са само две.

Докато се кьпех, получих просветление и разбрах какво си казала. 

Понякога получавам кьсо сьединение в мозька, което ме кара да изглеждам глупава (да не си помислите, че наистина е така) 


ПП. И особено, когато не сьм се наспала 

Напоследък ми е много интересно да ви чета, ама не мога да измисля какво да кажа 

Трето може, ама да има място (в къщата, не в сърцето). Бившият ми и зет ми са три деца и така децата набутани едно върху друго не ми харесва. А и трето секцио не съм убедена, че е оферта. Сега се наслаждавам на първото съкровище. Аз също съм първото дете и от сега му съчувствам. Бабите са много нечестни, винаги карат голямото да отстъпва.

Свекърва, то няма как да не са мои и твои и родители. Достатъчно голяма се срещнах с "твоите", че да са допринесли с нещо в отглеждането ми. При мен ММ си е виновен. Каза за мен след като бяхме заедно вече година и половина и отдавна познаваше нашите и беше идвал във Враца. Пък ги срещнах още по късно. И сега той не си говори с тях. Ако те си говорят нещо, аз може и да им се включа в разговора, ама той се държи все едно те са много скучни и нищо не разбират. Особено майка му, с която евентуално е по вероятно да си общувам. Сега като беше в София - еми три седмици и говорехме троснато или е свикнала или е много дебелокожа.  И на края и на мен така ще почне да ми говори Бамбук един ден  (освен ако свекърва наистина не е много скучна и досадна, а не само на мен така да ми се вижда)

Айде чао че се отплеснах

Панди, право в десятката! Ще да е от географските ширини, а може и да имат роднинска връзка мъжете ни, хахахах

И аз като Ина, но не мога да отрека, че получавахме достатъчно ласки и любов от мама (която е трето дете). Но отстъпването, помощта и задълженията определено бяха в повече. До ден днешен сестра ми е като английската кралица вкъщи, а аз търча като слугинче.

И въпреки всичко искам още едно бебе...един ден.....

За да разсмея групата имам един приятел, който е трето дете в семейството и винаги казва: "Куче да си, най-малък да не си!"

Ние сме три деца   Със сестра ми имаме малка разлика година и четири месеца, а брат ни е доста по-малък от нас, той е с близо 13 години по-малък от мен и с 14 от сестра ми. Не мога да кажа, че страдам от комплекса на средното дете, защото вече си бях пораснала, като се появи изтърсачето При нас майка е странен феномен   На сестра ми казваше: "Отстъпи на сестра ти, тя е по-малка."  На мен казваше: "Отстъпи на сестра ти, тя е по-голяма." Разбирам я жената, надявала се е все някой да отстъпи... Обачееее, като резултат ние и двете казвахме, че майка обича повече другата и си се тупахме здраво   Когато се появи брат ни, двете се редувахме да го гледаме, защото нашите работиха предимно вечерно време. Той вече е почти на 19, а ние си го третираме като малък, май няма как друго яче, като си му сменял памперс и си го хранил от първия месец   Иначе, докато бяхме две, аз бях по-самостоятелна, тръгнах на училище на 6 само 108 см. висока   Много обичах да чета и само исках да ми купуват книги и енциклопедии. Обожавах Древния свят, най-вече Египет, и твърдях, че ще уча археология в Кайро
Вчера с бебе куче спахме само 4 часа, тя заспа към 1 и се събуди в 5 сутринта, защото й се ходеше до тоалетна. След като се събуди, реши, че й се играе и си донесе топката да си я подаваме. После жално ми се моли да я взема в леглото при нас, чак да те разплаче, беше си сложила муцунката и лапичките на леглото и едно жално скимтеше, един жален поглед   Но устоях, макар сърчицето да ми се късаше  
И най-гадната част...(не може без такава) Днес си разбрах датите за последните модули от изпитите ми, след сто и косур годишна история на университета за първа година изместват изпитите с 24-5 дни напред   Току що ми убиха медения месец и два месеца планиране      

Snow, може и да е прав твоя приятел. Бившият ми (който да знаете вече няма да наричам така, а "моят приятел доктора", защото сме си приятели и Бамбук износва дрешки от тяхното момченце) е най-голям и е гордостта на майка му, сестра му е втора и е принцесата на баща им, а малкият им брат все не е достатъчно добър и все е виновен за нещо. А всъщност е много готин

Цитат на: skylife в 28.06.2016 11:58

Викаш - едно ви липсва

Ина, за това ли ти просветна? Ако не, аз също питам
Значи, да не изпаднем пак в недоразбиране да изЯсня ситуацията със завръщането. По традиция си питаме, ама то доста често е вярно, че булки в положение се включват в месечната тема и пишат редовно. Хехе, на Киви даже и честитиха изненадващо, това е историята. Заформя се и друга закономерност, но форумската честота не е достатъчна, че да я обявим като достоверна- новите булки си режат косата скоро след сватбата, отиват на море и след кратко време обявяват, че следва събитие по износване и раждане. Хихи, вътрешни шегички
Сноу, голям си конспиратор !
Аз под "мои и твои" имам предвид, че всеки си ходи при родителите, когато са тук, все едно не са семейство. Ама този път имаме напредък, почти два дни ги гледах заедно и съм спокойна, че се разбират и им е добре един с друг.
Нямам време сега да обсъждам въпроса за "вкъщи" , ама живот и здраве, следващия месец.
За броя на децата ще ви питам пак като поотраснат. Зорът е като тръгнат на училище и в пубертета, сега ви е песен Емоционално и физически се издържа, ама финансово  ...
Аз съм първо дете и единствено момиче в четири рода и винаги и всички са имали специално отношение към мен. Ама и да не беше така, имам самочувствие по рождение и не се смятам ощетена

Хахах, добАр вечер!
Аз много се забвалявам днес!
Ин-лоу казала на мама, че ще идва утре, а на мен не... А аз си уредих гледачката вече!  суууупер забавно, нали?!
Инж. вече ми търсел кафето! Пил едно у Москва и щял да пукне от горчивина, хахах

Привет, да доложа, че наминавам да ви виждам, ама ме мързи да пиша... нещо пак ми идва в повечко работата, ама кво... пусти крайни срокове.

Относно честитките, аз не съм разбрала, кога са ми честитили "новината", или не помня, защото не си пия редовно гинко билобата. Спомням си обаче какъв фурор беше приемът в Оксфорд и там имаше известно количество недоразбрани честитки, които искрено ме радваха.

Цитат на: svekarva в 28.06.2016 16:36

За броя на децата ще ви питам пак като поотраснат. Зорът е като тръгнат на училище и в пубертета, сега ви е песен Емоционално и физически се издържа, ама финансово  ...

От няколко дни забелязвам тенденция майчинството да се представя като страшно бреме, леко предупреждение към неопарилите се... Ама Свекърва то свършИ вече, който бил на море, бил, който резнал косата на каре, резнал... от там нататък само прически я с посивели, я със самооскубани кичури...

Тук толкова поезия се ражда, че е крайно време да я капитализираме, ние кво дали не сме майки мили и отчаяни съпруги. НЕкоя мома с опит в маркетинга да ни брандира и почваме