Е, в случая ще говоря от мое име, без да намесвам привилегиите на децата ми по пол. Първо за изпитите - поне за езиковите гимназии развитата механична памет е изключително важна. Най- добре да е подробен преразказ. Но и анализ става и тест по правопис става, защото трябва да покажеш, че можеш да помниш. Даже и да ти проверят музикалните способности, пак става - доказва, че имаш слух и памет. На тази възраст език се учи със зубрене, заучаваш словосъчетания и после слагаш различни думи. Не всеки има този вид памет по рождение, но тя може да се тренира, ако по принцип бързо се създават нови връзки в мозъка. Затова е изпита по математика. Единственият недостатък е, че изпитите са само един път, няма втори шанс, както е в университета, примерно.
Макар лично да съм ощетена от квотите, твърдо заставам зад тях. Не е честно, не е справедливо, но е разумно. Когато аз кандидатствах, в Пловдив имаше квоти и в известната Английска влезнаха мои съученици с много по- нисък бал. В Бургас нямаше квоти и като резултат в класа имахме едно момче, а във випуска от завършили 100 - само 15 момчета. До тук добре амбициозни и ученолюбиви момичета изтикват по- спокойните и не толкова старателни момчета, постигат високи резултати и са нахъсани и готови да се състезават със себеподобни, но...предимно в хуманитарните науки. Да, ясно е, че на жените им се отдава да са учителки, преводачки, юристки и лекарки. Ама и в другите области има нужда от владеещи езици. Нашите момчета се насочиха към инженерните специалности, към химиятя и физиката, нито едно не отиде да става филолог. Та за да има правилно разпределение на знаещи езици във всички сегменти на пазара на труда, квотите са наложителни и това няма нищо общо с мързеливи и работни.
Друг е въпросът, че все още живеем в мъжки свят, където мъжете получават по- високи заплати и намират по- лесно работа и то и в развитите икономически страни. Не бременеят, не раждат, имат предимства по пол...Ама пък ние живеем средно пет години повече от тях
