Благодаря на всички!

От петък на обяд вече сме вкъщи!  Засега нещата вървят доста добре, и най-вече - аз се чувствам супер спокойна и ми е голям кеф да се занимавам с Елена  Баткото ни е изпълнен с любопитство и добри намерения, говори й, носи ми памперси и други работи, но има и моменти, в които избива някое и друго по-особено настроение - примерно, сърди се без реална причина и нервничи... За щастие не е било насочено към сестра му! Естествено, давам си сметка, че всичко това е в реда на нещата и силно се надявам да успеем да намерим бързо здравословен баланс. Гледам, когато мога, да му отделям време само за него и т.н. Ще видим!

Засега Елена е много спокойно бебе. Не малко се поразсърдва, когато и сменям памперса, но вчера случайно открих, че като и целувам коленцата, изведнъж примира от кеф и чака с полуотворени очи 
Кърмата ми тръгна по-решително в болницата, на втория ден след раждането и засега се кърмим успешно. Тя си дърпа много активно, понякога заспива, но успявам да подновя след кратко изчакване. Ще видим на първия преглед другата седмица как се справяме, но засега пълни юнашки памперсите, както си трябва.

Относно кърменето, имам един практичен въпрос към опитните в дългото и успешно кърмене, който сигурно е по-добре да задам в съответната тема... И тук ще го напиша, де, ако някой ме прочете и в тази!
Питането ми е следното: ако бебето е изпразнило едната гърда (на тази крехка възраст имам предвид) и от другата позасуче само малко, как да процедирам с тази втора гърда? Да цедя ли, какво? Да не си докарам хиперлактация или нещо подобно?... Какво бихте ме посъветвали? Ах, имаше и още нещо!  Вие как разбирате, че бебето е изсукало добре кърмата, а не само предната и по рядка? По усещането за облекчение в самата гърда ли, или по цвета и консистенцията, която виждате да излиза?

Засега ще отивам да свърша някои неща! Не знам дали някого го интересува моето раждане, затова засега не съм разказвала... 

Прегръдки на всички!

Ами, поправи си грешката и те чакам с разказ за раждането, когато имаш време.

За кърменето, аз процедирах по следния начин, когато пусне гърдата, оригвах и давах другата.Цедях само ако започне да ме боли и то докато усетя облекчение.После спрях.

Браво на Матео , сигурна съм че ще бъде внимателен батко.

Свилена, добре се разписа. Сподели и за раждането, когато можеш.
Аз също в началото съм цедила само, ако усещах гърдите много напрегнати.На следващото хранене започвам от втората гърда.

Марта, Миме, с удоволствие ще споделя тези дни за раждането!

Благодаря ви и за споделения опит с кърменето! 

Свилена, честита Елена! Да ви е жива и здрава

Честито бебе! Eлена е прекрасно име!

Алексия, Панди, благодаря ви!  

Изпълнявам даденото обещание... Моят термин официално беше 14.11, само че на последния ми преглед, на 3.11, моята докторка рече, че едва ли ще я откараме дотогава, и ако до 11.11 нямаме бебе налице, да й се обадя и да решим какви ще ги къдрим.
Междувременно, вече бях започнала да ходя да ми слушат тоновете в болницата - бебата рахат в тумбака, контракции като за раждане: почти никакви. Фактически, бях вече минала 3 слушания и имах даден пореден час точно за 11.11. На 5.11 встъпих официално в клуба на четворката, навършвайки тържествено 40 години, и със сестра ми се бъзикахме, че няма да стане да си направя пожизнен подарък!   И вярно нищо в този момент!
На 6.11. мъжът ми и куп роднини се оказа, че са ми организирали парти изненада - аз бях решила да отложа всякакви празненства за след като евентуално родя и се съвзема, ама те друго били намислили. И моя милост изобщо, ама изобщо не заподозря подготовката, а те под носа ми всичко са движели! Просто имам чувството, че бях тотално изкуфяла през последните си бременни дни! И тогава, в късния следобед на 6.11., аз бях убедена, че отиваме до лелята на мъжа ми да вземем един компютър за конфигурация, защото мъжът ми и друг път им е правил подобни услуги. То се оказа парти  

Всичкото това го вмъкнах, защото същата вечер там забелязах някакво леко, бледорозово зацапване по тоалетната хартия и изведнъж ме хвана шубето (ще кажеш, че не знам, че ме чака раждане!) Останах нащрек цялата вечер, но само два пъти го засякох и край - нищо повече! На следващата вечер започна да ми пада тапата и си викам - ето, нещо се задвижва, със сигурност няма да стигна до слушане на тонове на 11.11.! А мъжът ми рече - дано да устискаш и утре, защото съм целия ден в командировка на 8.11!   През нощта съответно, нищо по-различно нямаше, само от време на време заминаваше по малко от тази тапа.

На сутринта на 8.11 решихме, че водим малкия на градина и после аз с багажа отивам на бара на свекървата (той е в един плувен комплекс) - така ако нещо се случи, има сума ти народ, който може да ме кара на болницата.
Естествено, това беше денят, въпреки командировката!   Следобед ме почнаха едни присвивания в кръста и бъбреците и усещах по-стабилни контракции, но в началото не много начесто. КОгато почнах да се поприсвивам на около 5 минути, звъннах на докторката, обясних ситуацията и тя рече да тръгвам към болницата.   Свекърва ми ме закара в бърза помощ, вързаха ме с колани за тонове и като дойде гинекологът, ме прегледа и каза - дошла сте в подходящия момент, имате и разкритие от 3см, значи ще ви придружат до отделението след малко - днес ще се ражда!

Леле, това се случва към 17:00 някъде! Звъня на мъжа ми, който тъкмо хваща влака обратно към Рим за прибиране, и му казвам, че отивам да раждам, направо в болницата да идва. Междувременно бяхме организирали баткото да спи у едно приятелче от градината, така че поне него не го мислихме.

В отделението се преоблякох, вързаха ме за тонове и ми зададохаедин кош въпроси за картона. И така, между една контракция и друга, стигнах лека полека до 4см и ме питаха дали ще искам епидуралната, защото с първото бебе съм била бързак, и сега моментът бил подходящ, ако реша да ме упоят. Казах - абе не, мисля, че ще издържа! Някакси не ми се искаше да бъда с упойка, малко ме беше страх. И така! Мъжът ми около 19:00 пристигна и някъде тогава ме бяха почнали сериозните контракции - силни и доста продължителни. Пореден преглед към 20:30 - разкритие между 7 и 8см. Дойде една акушерка, ухилена до ушите и казва, хайде мила, отиваме в родилна зала! Сядай в количката и ще те карам, а след малко ще влезе и мъжът ти!

И така се започна. В началото бях с тази акушерка, на която й свърши смяната и дойде нова. Но там всички са изключително мили, няма един, от когото да се оплача! Нямаше значение смяната... Работата се позакучи, защото главичката на бебето беше слязла, но не достатъчно за да натисне добре мехура на околоплодните води - така останах още време на същите сантиметри без резултат от контракциите. Тогава новата акушерка ми предложи да ида до тоалетна, после да се разхождаме из залата, за да помогне гравитацията на бебето да слезе. Съответно се появи един човек... аз така и не разбрах каква му беше длъжността, но носеше престилка с цвета на акушерките, така че... Та той ми поддържаше огъня с разни лафове и дишахме в стил йога, при което с мъжа ми се превивахме вече от смях - а представете си как е да се смее човек (аз) с контракции!   Обаче се смях! Мъжът ми беше страхотен!   Следеше на апарата кога се задава контракция и ми държеше ръката, масажираше ми гърба... Бяхме екип!

И в един момент, около 21:30 (имаше стенен часовник, та затова така имах представа) ми преглеждат и акушерката казва - имаме пълно разкритие! Водите ми се плиснаха (Буквално! Пред очите ми стана! ) и извикаха лекарката. Оттам нататък всичко се случи доста бързо, 3-4 напъна и беба се роди около 15 минути преди 22:00! Веднага заплака с много силен глас, сложиха ми я топличка, топличка на гърдите да я гушна   и после я взеха за един параван за преглед и почистване. Чух, че обявиха Апгар 9 на първата минута и 10 на пèтата, и си казах - супер! После ми я донесоха увита да си полежим кожа до кожа преди да я откарат за окончателно измиване и обличане.

Донесоха ми я обратно след около 2 часа и веднага засука   И така досега   Утре сме на първи преглед след изписването, ще видим!

Засега ви оставям и прегръщам!

Честито Свилена да е жива и здрава хубавата Елена и много радост да ви носи .Много леко е минало раждането,браво на екипа,чак на мен ми вдъхна спокойствие  Браво и на малката бонбонка,че е послушно бебенце,все така да е