09.07.2016 18:18
Лоли, дано да влезе всичко в релси! 
Марта, бравоС за хемоглобина!
Хайде сега спокойно и леко моренце да си изкарате! За изписване аз лично нищо няма да търся, когато му дойде времето, защото сестра ми се е заявила желаеща тя да ми вземе комплект за случая. Доколкото знам, онлайн някъде ще го поръчва, една нейна приятелка има магазин за бебешки и детски стоки и обикновено имат сладички неща, като съм им гледала сайта... Ти защо си в затруднение, какво те притеснява?
Сиску, и ти си от "напредналите" с материала - аз съм направо до колене още в бременното море, с мойте скромни 20 седмици!
Аз след феталната ще докладвам, ще се хваля (надявам се!), туй е сигурно, ама днес ще роптая!
Значи, тази сутрин съм станала по петльово време, за да ида на месечните изследвания - там кръв, урина, токсоплазмоза и прочие... Тоз път трябваше да правя и онова изследване с глюкозата - само в Италия съм го правила и не знам как се води в България, но е това, дето вземат кръв на гладно, пиеш глюкоза
и после те проверяват след 60 и 120 минути (кръв вземат). И тъй, отивам аз гладна и си мечтая да минат тези два часа и да хапна, че за мен закуската е свещен момент... Почнахме добре, похвалиха ме даже, че имам супер нива на захарта на гладно, и си паркирах тумбака в един фотьойл пред телевизор - казаха, "Ще се видим след един час". Бе гледах аз сутрешен блок, сериал, почнах един документален филм за горили и гледам, то минало час и половина. Разходих се до тоалетната, уж да ме забележат - забелязаха ме, ама нищо... Реших да питам една лаборантка кога все пак ще ме боднат пак и тя вика, "Аааа, гледайте си телевизията, ние имаме аларма, ще ви намерим." И после добавя: "Имате още 40 минути, нали преди 20 мин почнахте?"
Аз: "Как щяло да е преди 20 минути, преди час и половина беше!!"
Засуети се тя, тук-там, хайде пристигна по едно време завеждащият лекар на лабораторията и вика: "Какво са направили тука?" Ми кво, обяснявам аз ситуацията, с две думи - забравиха ме като че ли! Провери той, разкритикува и верно - те ме забравили!
Сега понеделник пак на празни ясли ще ходя 2 чàса, да повторим. Няма да плащам нищо - то само това оставаше! - ама загубеното време?
Изобщо, стана едно дълго писание моето, ама бях бясна, де! А други пъти са били винаги много точни и бързи... Абе, мани!
Диде, яви се да разказваш!

Марта, бравоС за хемоглобина!
Хайде сега спокойно и леко моренце да си изкарате! За изписване аз лично нищо няма да търся, когато му дойде времето, защото сестра ми се е заявила желаеща тя да ми вземе комплект за случая. Доколкото знам, онлайн някъде ще го поръчва, една нейна приятелка има магазин за бебешки и детски стоки и обикновено имат сладички неща, като съм им гледала сайта... Ти защо си в затруднение, какво те притеснява? Сиску, и ти си от "напредналите" с материала - аз съм направо до колене още в бременното море, с мойте скромни 20 седмици!
Аз след феталната ще докладвам, ще се хваля (надявам се!), туй е сигурно, ама днес ще роптая!
Значи, тази сутрин съм станала по петльово време, за да ида на месечните изследвания - там кръв, урина, токсоплазмоза и прочие... Тоз път трябваше да правя и онова изследване с глюкозата - само в Италия съм го правила и не знам как се води в България, но е това, дето вземат кръв на гладно, пиеш глюкоза
и после те проверяват след 60 и 120 минути (кръв вземат). И тъй, отивам аз гладна и си мечтая да минат тези два часа и да хапна, че за мен закуската е свещен момент... Почнахме добре, похвалиха ме даже, че имам супер нива на захарта на гладно, и си паркирах тумбака в един фотьойл пред телевизор - казаха, "Ще се видим след един час". Бе гледах аз сутрешен блок, сериал, почнах един документален филм за горили и гледам, то минало час и половина. Разходих се до тоалетната, уж да ме забележат - забелязаха ме, ама нищо... Реших да питам една лаборантка кога все пак ще ме боднат пак и тя вика, "Аааа, гледайте си телевизията, ние имаме аларма, ще ви намерим." И после добавя: "Имате още 40 минути, нали преди 20 мин почнахте?"
Аз: "Как щяло да е преди 20 минути, преди час и половина беше!!"
Засуети се тя, тук-там, хайде пристигна по едно време завеждащият лекар на лабораторията и вика: "Какво са направили тука?" Ми кво, обяснявам аз ситуацията, с две думи - забравиха ме като че ли! Провери той, разкритикува и верно - те ме забравили!
Сега понеделник пак на празни ясли ще ходя 2 чàса, да повторим. Няма да плащам нищо - то само това оставаше! - ама загубеното време?Изобщо, стана едно дълго писание моето, ама бях бясна, де! А други пъти са били винаги много точни и бързи... Абе, мани!
Диде, яви се да разказваш!




Ами правих я, заради възрастта си (39 навършени, хлъц!) - с Матео минах само на онзи преглед за нухалната гънка и тя беше супер и там се спрях. Ама бях младичкаааа, ех!
Този път докторът рече, че няма да ме пуска на БХС, защото само от възрастта ще ми даде висок риск и ще си създам излишен стрес от статистически данни. Трябваше да си помисля, и обсъдим вкъщи, дали да се реша на амнио, която е инвазивен метод, но пък диагностичен, или да се оставя на съдбата и да се надявам (как прозвуча само... ама няма да го трия! 



Аз иначе всеки месец трябва да пускам онзи тест за антителата, понеже съм с отрицателна кръвна група, но сега два месеца ще прескоча, защото на амниото през юни ми биха имуноглобулин и би излязал фалшиво положителен. Абеее, от нищо не се лишаваме, хаха!