Благодаря ви още веднъж,момичета!

От неделя сме си вкъщи и вече съм много по-спокойна и много щастлива!
С малката буболеца си се кърмим долу-горе на 3 часа,жътеничката още не я е пуснала,но си е много послушно детето.Вчера й падна пъпчето и ми се струва,че и има леки колики.

Цитат на: Marri в 20.04.2016 17:37

Много хубаво име сте избрали!

Тези мерки са почти като на Сами, първи номер Памперс му беше голям

Мари,факт е,че 1-чката й е големичка,но живи и здрави и тя ще й умалее.Аз си я наричам малечка-палечка. Почти всички дрешки са й големички,изключвам само 2-3 от целия й гардероб.

Роси, наистина бързо ще дръпне.Тя е момиченце и няма лошо и да е малечка палечка.Хубаво е че сте в къщи.Весело посрещане на празниците.

Да, много са мънички с тези размери, но за няколко месеца ще бъде пухче.
Сами в 4-тия месец изглеждаше като напомпан.

С гардероба имахме същите "драми". Понеже баткото беше едро бебе, направо стартира от дрехи за 3-месечни, та каквото имах от него и от опит все големи неща бях взела, имаше реално 2 дрешки, които му ставаха. Всичко друго беше два пъти по-голямо от него

И личната лекарка ни каза,че мъничките бебета качвали по-бързо,но все пак по-важното е да ми е жива и здрава.

От вчера сякаш се мъчат да я подхванат и колики,което ми е най-големия страх,защото с баткото въобще не сме ги усетили.

Роси, честита принцеса и тук! Да ви е жива и здрава!

Роси, минаваш по терлички само и не пишеш нищо за вас. 

И я някой да й смени заглавието на темичката, че се стряскам като я видя на заглавната и току-някой път да й напиша - Айде, Роси, няма ли да раждаш вече?! Обърквам сА бре. А вие кога мислите да ни зарадвате със снимки - ще чакаме 40 дни ли?

Ще взема да се пробвам набързо и кратко да разкажа за раждането ми и една снимка да кача:

На 19.04 имах съмнение и притеснение,че ми изтичат води и реихме с ММ да идем до болницата поне на един преглед.Не се установи изтичане на води,нито разкритие,нито нищо,но дежурната докторка реши,че трябва да остана за наблюдение и ми каза за всеки случай на сутринта нищо да не ям,което мноооого ме озадачи и разтрои.Както и да е,бях си взела сакчето за всеки случай...изпратих ММ по живо и по здраво се "настаних" в стаята,където бях сам сама като кукувица и това още повече ме подтисна.На сутринта след ставането ми до вц-то усетих как ми изтичат водите и веднага ме качиха в предродилна,където ми направиха клизмата,тонове,системи и катетър,а започнах да имам и болезнени контракции на чести интервали.Звъннах на ММ,че ДНЕС ще е големия ден и скоро ще си гушкаме принцесата,а той набързо се организирал и бяха пред операционната с баткото,баща ми,свекърите и моята приятелка.Хем серадвах да ги видя,хем ревнах като бебе.
При влизането ми в операционната просто взех да треперя от страх и в същото време нямах търпение да си видя и гушна принцесата.Сложиха ми упойката,завързаха ми ръцете,вдигнаха пердето пред мен и се започна...Взе да ми пада кръвното,а аз взех да се шашкам...почнах да виждам замазано,ушите ми започнаха да бучат,а анестезиоложката само ме успоковаше,че веднага ще ми бият нещо и ще ми мине.През това време се ядосваха и че апарата за кръвното се развали,а аз започнах да се свестявам и да усещам само дърпането на корема ми.И след минута,чух само как моята палечка изплака и като погледнахна една страна ТЯ беше там ...малка,съвършенна и беззащитна. Дадоха ми да я докосна и я отнесоха за преглед и мерене.Нямах търпение да изляза от операционната и да си видя мъжа и детето,а всички бяха много щастливи и само ми повтарха колко е красива и че всичко е наред.
Прекарах целия ден и нощ в реанимация и на другата сутрин ме раздвижиха и преместиха в друга стая,където първите дни си бях сама.Но тогава се започна и самия ад,в следствие на спиналната упойка получих усложнение,което било често срещано,а именно адско главоболие.Много трудно ми беше дори да отида до вц,но нямаше как...дори поисках да ми донесът малката и от него ден си беше до мен.Вливаха ми един куп системи и инжекции за главоболието,но почти безефект.Казаха ми да пия яко вода,за да може да изхвърля тази упойка,но за сметка на това пък гърдите ми се препълниха и на другия ден вече бяха камък.И с тях изкарах тежки дни,акушерки се мъчиха да ми помагат,но...уви.Спасението ми беше само да се прибера вкъщи.И така до 5-я ден...денят на нашето изписване.Просто нямах търпение да мине сутрешната визитация и да ни кажат,че се отиваме вкъщи.
Набързо ММ се организира и в 12ч на 24.04 си ни прибра в къщи.Първите два дни още си имах проблеми с това главоболие,но полека-лека вече е зад гърба ми и си се гледаме.С гордост ви казвам,че съм адски доволна и благодарна на ММ,че е неотлъчно до мен и ми помага за всичкоооооо.Обичам го страшно много!

Амиии...май това е моя разказ,който за съжаление не е никак интересен и хубав,но това беше моето раждане и престой в болницата!

По принцип със секцио винаги е различно като емоция раждането в сравнение с вагиналното. Хубаво е това, че принцесата е тръгнала сама и си е определила денят.... поне.

Иначе това си е твоето раждане, с твоите неповторими, емоционални моменти.

Лошо е това, което се е получило със спиналната упойка, но какво да се прави, има си рисковете.
Аз например бях като в чуждо тяло известно време, но всичко мина, важен е крайният резултат.