Адски много съм изненадана и честно казано въобще не очаквах да си имам темичка,защото не съм от най-най-редовните!
Добре,че беше Мимето да ми пише,защото иначе наистина нямаше да я видя...каквато съм заспалщина!Адски много ти благодаря,
Миме,от все сърце!

Благодаря и на вас
Тони,Фери и
Нат!
Нат,много мерсаж за веселата картинка...Хабсолютно си е в крак с нашата закачка!

И идея си нямам от къде и с какво да започна.
Отдавна си знаехме,че искаме да си имаме още едно детенце,но честно казано нерешението беше в ММ,което все пак си мисля,че беше оправдано.Аз бях започнала работа от 09/2013 като постепенно се бях издигнала,заплатата ми беше приемлива за нашия малък град и ни беше долу-горе добре!Да,но януари 2015г решихме,че вече много си искаме второ детенце и започнаме с опитите.След като февруари ми дойде МЦ и бях разочарована,защото незнайно защо си бях вкарала в сивото вещество,че трябва от раз да стане,но уви.И този месец умишлено го пропуснахме.Последваха още няколко неуспешни месеца и Юли реших вече да отида на преглед при АГ-то ми,който ми назначи лечение на едно упорито течение и след това щяхме да пускаме други изследвания и т.н.,НО дойде деня за контролен преглед и споделих с док,че ми закъснява вече 4 дена без да съм правила тест,защото предишните месеци се е случвало да ми закъснява по 2-3 дена и просто неисках да се разочаровам отново.Обаче по негов съвет реших да си направя тест и що да видят моите очи "О,чудо...две чертички".Просто неможех да повярвам и веднага реших да звънна на ММ да му споделя.Нямаше как да чакам,докато се прибере,а той просто онемя и само повтаряше "ама сигурна ли си...ама сигурно ли е?".И така последва звънене на АГ,следващ тест и до деня на първия преглед,когато видях нашата втора точица.На самия преглед треперех като лист,докато чуя думите на док "да,има бременност...ето я вашата точица".

От този ден нататък станахме най-щастливите хора на света!

Вече сме почти готови с всички покупки.Остава ми да изпера,изгладя и подредя гардероба на Бамби и да си събера моето сакче за болницата.Мислех си като ми е второ раждане няма да ме е така шубе,НО уви...страха си е в пъти по-голям от първия път.
Ами...да не ви отегчава повече...за сега толкова!
