20.04.2016 20:20
Скай толкова сладки деца имаш
охххххх
Ма и на мен ми приличат на мама и бебе 
Моите двете са много смешни-крачун и малчо,,,Имам един дърт чичо-ротвайлер и една улична рошла си взех преди година.Уникална комбинация са,особено като са на разходка,,,смешковци големи.
Ина благодаря за отрезвяващата истина относно след родилния период.Аз като разбрах,че съм бременна и се чувствах много виновна,като ме питаха хората....как си сега вълнуваш ли се,обичаш ли бебето вече ,,,как е усещането ????? Боже мой ,мислех си,,,, тея хора луди ли са???Първата седмица ми беше " егоистичната " седмица.През нея си мислих какво ме чака от тук нататък,как ще се промени всичко,как повече никога няма да бъдем сами,да си имаме лично време,да нося бански-половинки
,,ей такива все егоистични мисли и хич не съм подскачала нагоре надолу от щастие,за изненада на заобикалящите ме хора,които припкаха,като ударени от слунчев удар пеперуди.Втората седмица вече нещата се промениха,осъзнах,че това бебе ( точка) наистина си е мое и ми е много скъпо и важно,тогава започна и лудостта....Дали всичко ще е наред,през главата ми минаваха разни лоши случаи на комшийката от на чина Пена блока,сетих се и за една приятелка със внезапно спряла сърдечна дейност,абе общо вжето сетих се за всички лоши случаи с бременност,в радиус от 10000000 км ...И тогава започна притеснението,,,ММ му казва "майчино здухване",което си ме друса и до днес.Онзи ден кумата ме успокои,че това друсане не минава никога повече и ,че винаги от сега нататък ще си нащрек....все едно спиш с едно око само,а другото е готово за извънредни ситуации...
Еми нямам търпение да продължа с полудяването,хич не ми дреме кога ще усетя,че съм майка истински,искам само всичко с точица да е наред,пък банските -половинки , екзотичните почивки и пиенето на шотове до сутринта не са ми толкова важни
Май това е началото на НАЧАЛОТО на майчинската лудост....Нямам търпение да полудея
охххххх
Ма и на мен ми приличат на мама и бебе 
Моите двете са много смешни-крачун и малчо,,,Имам един дърт чичо-ротвайлер и една улична рошла си взех преди година.Уникална комбинация са,особено като са на разходка,,,смешковци големи.
Ина благодаря за отрезвяващата истина относно след родилния период.Аз като разбрах,че съм бременна и се чувствах много виновна,като ме питаха хората....как си сега вълнуваш ли се,обичаш ли бебето вече ,,,как е усещането ????? Боже мой ,мислех си,,,, тея хора луди ли са???Първата седмица ми беше " егоистичната " седмица.През нея си мислих какво ме чака от тук нататък,как ще се промени всичко,как повече никога няма да бъдем сами,да си имаме лично време,да нося бански-половинки
,,ей такива все егоистични мисли и хич не съм подскачала нагоре надолу от щастие,за изненада на заобикалящите ме хора,които припкаха,като ударени от слунчев удар пеперуди.Втората седмица вече нещата се промениха,осъзнах,че това бебе ( точка) наистина си е мое и ми е много скъпо и важно,тогава започна и лудостта....Дали всичко ще е наред,през главата ми минаваха разни лоши случаи на комшийката от на чина Пена блока,сетих се и за една приятелка със внезапно спряла сърдечна дейност,абе общо вжето сетих се за всички лоши случаи с бременност,в радиус от 10000000 км ...И тогава започна притеснението,,,ММ му казва "майчино здухване",което си ме друса и до днес.Онзи ден кумата ме успокои,че това друсане не минава никога повече и ,че винаги от сега нататък ще си нащрек....все едно спиш с едно око само,а другото е готово за извънредни ситуации...Еми нямам търпение да продължа с полудяването,хич не ми дреме кога ще усетя,че съм майка истински,искам само всичко с точица да е наред,пък банските -половинки , екзотичните почивки и пиенето на шотове до сутринта не са ми толкова важни

Май това е началото на НАЧАЛОТО на майчинската лудост....Нямам търпение да полудея

. Първо подхващат клона, после го отрязват и като го свалят на земята, тънките клони направо ги смилат, а дебелите правят на трупчета. Малко просветна, иначе листата затулваха всичко. Нашето дърво /пред единствените южни прозорци/ си остана наша грижа
Пак трябва да дебнем природозащитничката, че да клъцнем част от зеленината...На нас ни влиза в къщата, на нея и пазело сянка. То и котката ни и разлайва кучето, ама какво да правя
. Мадам излиза да пасе на терасата и демонстративно подава глава през решетките, да го дразни. Хихи, съседски неволи 





Спокойно бъдещо мамче, ще полудяваме заедно 

Отдавна не ми се беше случвало.

Успокояващо ми действате 