https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BB%D1%86%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BC%D0%B5%D1%80
Ето и енциклопедична справка.
Ама нека си минем на българската Роза, немецът е много страховит...
Миме, инстинктът се задейства инстинктивно, щеш не щеш, той ни е първа сигнална система.  Преди да забременееш те чука друг инстинкт - за продължение на вида /демек любовния/ и чаааак като родиш - майчиният. Всъщност ако не си в болница, а на полето и изобщо нищо не знаеш, майчиният инстинкт ще сработи да не стъпчеш бебето, както си му набрала от болките.  
Не ми се връзвай, ама подхождам научно към темата, емоционално съм доста обрана в момента , ако и да имам /предполага се/ втора сигнална система

Хихи, тоя немец и мен ме е хванал  Заради него в тъмни зори ме търсиха от НАП 
После се сетих, че вчера трябва да е започнал новият сезон на Game ot thrones, но се оказа, че започва на 24.04 

И ние имаме билети за Камен Донев, за третата лекция. Дано успея да отида, билетите ги купувах преди 6 месеца и много ми иска да го видя.
Първата повече ми хареса от втората, може би направихме грешка, че ги гледахме през 10 дни. Не ми беше толкова смешна втората.

Това с майчинското чувство повечето ми приятелки го споделят - че се появява известно време след раждането. Засега ми харесва да сме 2в1 и не се замислям за след раждането. Сигурно ще ми е доста объркан момент 

Ами как да го обясня? Имам токова чувство от доста време. Изпитвам нуждата да се грижа за някого, все едно е бебе. Разбира се, всичкото това нещо е насочено към Влади.  Искам винаги да се чувства добре, да е щастлив, да е нахранен, абе с една дума да е задоволен от всякъде. Мило ми е да знам, че все едно зависи от мен. Мисля го постоянно, притеснявам се, изпадам в паника, ако нещо му се случи. Иде ми да го задуша от прегръдки. Оф, дано не изглежда като някакво параноично състояние... НЕ Е! Затова си мисля, че майчинският ми инстинкт се е открехнал, подготвя се за това, което ми предстои. Така си представям, че ще съм и с бебето.
Иначе и аз съм чувала, че е възможно в първия момент, след раждането да не си наясно точно какво се случва, какво се прави и как се чувстваш. Аз направо не можех да повярвам, когато моята приятелка ми каза, че като е родила, в началото не може да се каже, че е обичала бебето. Просто трябвало да свикне с присъствието му и чак тогава започнала да изпитва любов. Охх, абе каквото и да си мисля, сигурно няма да е точно така...

Разбира се, че е започнала подготовката. В психологическо отношение, тези девет месеца служат точно за това 

Но сега в момента това, което изпитваш е насочено кьм бебето-идеал, такова каквото си го представяш, защото истинското още никой не го е виждал. Когато то се появи, неминуемо ще се различава от представите и за да се свикне с реалността трябва време. Бебето е нещо като много близьк чужденец. Хем е твое, хем е чуждо. Било е част от теб, а сега е отделно. Така написано звучи странно, но мисля, че повечето ще го потвьрдят.

Много ми се иска после да разкажеш как си преживяла тези моменти, какво си изпитвала 

Ох, направо ми се иска пак да сьм бременна, нищо че си имам (почти) прясно бебе вкьщи.
(как се забравят бьрзо тежестите на бременността и раждането хиихи)

Ще споделям. 
Всъщност и аз те разбрах за бебето-чужденец.  Сега си го представям как ще изглежда, какво ще прави, аз каква ще съм..ей, такива неща. Представите ми няма да имат нищо общо с действителността, естествено. Толкова е странно. 
И сега забелязвам разлика в отношението си. В началото не знаех какво се случва, бях объркана. Малко по-малко свикнах с мисълта, че ще ставам майка и чувствата ми към малкото човече са много по-различни от преди. Дори сега мога да кажа, че чувствам...

Виж, ей на това много се смях днес:

http://www.maikomila.bg/Аз-никога-няма-да-съм-такава-майка/

Ми сигурно е нормално това с майчинския инстинкт. Аз като знам, че за моите четирикраки подопечни съм способна да пречукам някой, не си представям ако бяха деца.

Така де, оня големия, дето мен ме разхожда вместо аз него, като видя някой да си е пуснал кучето и то да дойде да му се злОби, или пък някой да говори простотии по негов адрес, включвам на боен режим. (добре, че само мЪжо ме е виждал реално в тоя режим...другите сигурно са позабравили, макар че една моя учителка още си спомня как сме се карали с бившия по парковете )

Е ся добитъка му опада козината и има шанс да е една гадна "болест" дето не се лекува. Ама и не знаят от какво се получава. Доктора вдига ръце. И аз му се ядосан на мЪжо, че нищо не прави и изринах някакви ветеринари - хомеопати. Ходихме. Сега добитъка пие почти всички лекарства, които ние някога, по някаква причина сме пили, което си е голям смях. Ама са билкови и хомеопатични. 2 седмици - и май му расте козина. А на опашката имаше едно петно година и половина. Направо не смея да се зарадвам...Ма той нали е на мама момчето и е най- красивия, и знам аз че някой го погледна лошо и за това е така.

П.С. - по повод за на мама момчето. КЪФ ми е плюса на мен - нали и аз се водя "свекърва" - ми аз му харесах момата. И сега сме като на индийски сериал - тя на 2 месеца, той на 2,5 години ама я взехме за жена - от малка. Ей на - малката ви булка на живо. Само дето тая не слуша и върти бате, тате и който се сетите на малкия си пръст.

П.П.С. - сега вече като ходим на разходки, горкия добитък е "яяяя мама и бебе", а на малката през цялото време и викат - ооой колко си хубаВ.

И така...мама с бебе , да ви прилича на мама???

Цитат на: always_and_forever в 20.04.2016 14:23

Дори сега мога да кажа, че чувствам...

Така си е, обаче съм сигурна, че ще има ситуации, в които ще ти иде "да го гръмнеш туЙ дяволско изчадие, дето ти се е паднало" Нещата от живота.

Цитат на: skylife в 20.04.2016 14:32

Така си е, обаче съм сигурна, че ще има ситуации, в които ще ти иде "да го гръмнеш туЙ дяволско изчадие, дето ти се е паднало" Нещата от живота.

Не вярвам, Мимето да се съгласи сега с тази работа...

ma6ka_ , с тази торта като се появиш, направо..... все се оглеждам за нещо сладко

Цитат на: inaxastra в 20.04.2016 14:26

Виж, ей на това много се смях днес:

http://www.maikomila.bg/Аз-никога-няма-да-съм-такава-майка/

Скай, хихи, виж Мари как ме знае? Не искам да съм такава. Айде, ще поживеем, пък ще видим. 
Много са хубави твойте децЯ. 

То и аз други си ги мислех, но "дяволското изчадие" се показва от време на време и ме прави, такава каквато не се познавам.

Е ся се посмях и аз на Инкеният линк. Сега съм на периода с фасове и камъни. После ги гледам дали са излязли и броя колко са...за да знам още колко да чакам.

Цитат на: Marri в 20.04.2016 14:38

Не вярвам, Мимето да се съгласи сега с тази работа...

СЕГА да, после ще си говорим пак. И да не го каже - поне веднъж ще си го помисли. Или както обичакм да казвам "Да, много е миличка...докато СПИ"  

Но пък има и по- добрички деца де...всички са си различни

Хихи, Мари, бих ти изпратила парче или половината но гледам да стоя далеч от такива неща. Сутринта бърках лешников тахан с мед и какао, за да озаптя ламята в мен  

Този сайт го преглеждам цял ден, много интересни истории има. Четох и за едно скандинавско раждане, направо се чудех да се смея или да плача  

На мен само тахан и мед ми стига, обаче ми свърши тахана.... и сега искам, не искам ям шоколад

Цитат на: Marri в 20.04.2016 15:02

На мен само тахан и мед ми стига, обаче ми свърши тахана.... и сега искам, не искам ям шоколад

Начи - да ви имам проблемите. Аз без да съм бременна, днес се моля да си задържа храната в стомаха, щото ме цепи една глава...вие тука - тахан нямала, мУАла шоколад...