Ето ме и мен, вече официално Госпожа!!!
Денят ми започна в 8.30, изкъпах се, събрахме багажа, звъннах 100 телефона да сменя мястото на изнесения ритуал в последния момент, хапнахме и ме закараха в хотела да чакам гримьора. Оттам се почна с въртележката, дойдоха шаферките, които ми надуха главата, гримьора, нашите, кумата, фото и видео, облякохме роклята и дойде момента, в който дойде младоженецът. Откупуваха ме там за 5минути, имаше много смях и...го видях...Прекрасен, разтреперан, моят мъж, беше толкова развълнуван!

Оттам се почна фотосесия, която беше безкрайно досадна, честно, целувай я тук, целувай я така, онака, изчанчени пози, неудобно. Отидохме да се снимаме на стълбите на националната художествена галерия, защото навън валеше дъжд, аз си забравих букета в хотела, организирах нашите да ходят да го взимат, като цяло тази част беше изнервяща, аз се опитвах да се абстрахирам де, ама то като те юркат непрекъснато е малко досадно, нашите телефони бяха забутани някъде, а никой друг не помагаше организационно, обадиха се от църквата, шаферката нищо не разбра и се побърка, та всичко трябваше ние да правим междувременно по време на фотосесията.
После в църквата беше много спичащо, защото е едно сериозно и се притеснявах от всички погледи, вперени в нас, а и да не объркам нещо, но беше хубаво. Крадешком го погледнах влюбено няколко пъти...После отидохме до хотела, където беше изнесения/внесен ритуал. Водещата беше прекрасна, каза толкова емоционални думи, младоженецът милият ми се просълзи и разтрепери, стискахме си ръцете през цялото време, аз се сдържах да не заплача в крайна сметка, но беше просто страхотно, емоционално, силно! Снимахме се с гостите, приехме поздравления и влязохме в ресторанта.
Честно, там най-накрая успях да се отпусна, защото организираното тичане насам-натам беше свършило. На първия танц почти се разревах, просто не можех да откъсна поглед от половинката, никой не смееше да вика горчиво (може би защото бяхме предупредили диджея, че ни дразнят непрекъснати подмятания), но ние не спряхме да се целуваме, исках просто времето да спре в този миг, цялата сияех просто, бях толкова безкрайно щастлива.
Оттам нататък се почна луд купон, гостите бяха невероятни просто, аз съм наистина безкрайно впечатлена и благодарна, защото без тях нямаше да стане и наполовина толкова весело. Дансингът беше пълен нон-стоп, аз се спънах 836478345 пъти в роклята си, накрая я вдигнах над коленете и се съдрах от танци, щях да припадна по едно време. Имаше няколко закачки с гостите, които те подеха просто уникално наистина - купонът беше велик!!! Аз не седнах просто, не знам как не умрях (имам синини от корсета на роклята аххахах). Накрая към 2ч, когато повечето гости се разотидоха, фотото и видеото си тръгнаха и диджеят взе да позакрива танците след знак от нас, пусна няколко блуса и тогава не издържах, просто толкова бях щастлива, толкова се разчувствах, разплаках се като дете и сълзите ми просто не спираха, а младоженецът ме стискаше силно в прегръдките си, просълзен, безкрайно щастлив, с блеснал поглед, не можехме да спрем да си повтаряме, че се обичаме и да се целуваме и просто, момичета..., времето спря, не мога да го изразя с думи, имах чувството, че ще се пръсна от щастие и че не искам нищо друго освен да съм в тази силна прегръдка до края на живота си, просто ей така...

Като извод смея да кажа, че като изключим времето, което ни предаде и не стана перфектно, организацията беше много на ниво и мисля, че не се усети от гостите тая бясна смяна на всичко в последния момент, (която побърка само мен) в ресторанта обслужването беше безупречно (поне това, което видях аз, разбира се), управителят тичаше като пчеличка, помогна ми за страшно много неща и остана до последния момент), украсата на ресторанта беше малко, но прекрасна, стилно и минималистично, диджеят беше уникален - тих, ненатрапчив и велик, направо такъв страшен рок купон, знаеше точно кога какво да направи без да е досаден, без да дразни, направи 2-3 закачки с гостите, които бяхме обсъдили преди, НО преди всички гостите бяха страхотни! Без тях нямаше да стане нищо!