Ох, започвам тогава, щом имам потвърждение, че не досаждам:
Запознанството!Аз - студентка първи курс, току-що завършила първи семестър и разделила се с първата си любов преди има - няма 2 месеца, го приемах много тежко и нито ми се излизаше, нито нищо, докато една колежка не реши, че това повече не може да продължава така! Седим си ние на кафе след последния изпит от първата сесия и решаваме да ходим на дискотека да го полеем, а тя си разглежда контактите в телефона и казва решително, че ще ми намери мъж. Намира някакъв! Звъни му! Аз умирам от срам! Тя го офертира за готиното русо гадже, което ще бъде там (уж моя милост, ахах). През цялото време си мисля, че се шегува с мен, защото съм притеснителен човек, обаче тя - не, какъв бил, как щял да ми хареса, имали сме общи интереси, голяма реклама му направи. Само ме предупреди, че бил несериозен! Хахахха.
На мен до последно не ми се ходеше на дискотеката, защото освен нея никой друг не познавах, беше ми страшно криво, студено, тъпо... Но отидох, викам си няма да стоя вкъщи като монахиня, я. Там дойде въпросният мъж (аз щях да падна, мислех си, че е шега тая работа), но го харесах веднага. Обаче той пък нещо първоначално не седна до мен на масата и аз се депресирах тотално, викам си, край, той очаквал мацка, пък то - грозил. Разстроих се адски много и отидох на бара да си пия самичка с грозотата си, да си стоя на тъмничко

И той дойде. Говорихме с часове. Беше февруари, студ, обаче се разхождахме цяла нощ из центъра, после той ме изпрати до нас, целуна ме и...от този ден сме заедно, вече 9та година тече
