Ами, явно нещо й е криво на жената. Не мисля, че в теб е проблемът. Не знам, но според мен, когато дойде моментът за сватбата, кумата започва да ревнува по някакъв начин. И моята не смеех да я ангажирам с каквото и да е било. С Влади се бяхме разбрали, че ако кумовете пожелаят да се включат с нещо ще е ок, но не исках да им натрапвам някакви задачи, макар че според мен И кумовете трябва да имат някакви задължения. Все пак не са само за украса. Е, от цялата работа кумата изяви желание само букета да е от нея. И дори с него имаше малко драми. Разбрахме се, като разбера колко пари ще ми излезе букетът да й кажа. Та казвам й аз, че е 70 лв и тя "оооо това ще да е някакъв много сериозен букет. Аз си бях приготвила 50 лв, ама за 20 лв сега няма да се правя на циганка"

Е, какво да си помисля в тоя случай? Бях бясна, Влади също. Казах й да не се притеснява, че аз ще си го платя. Все пак толкова пари дадохме, пък тия 70 лв няма да ме спънат. Тя не ми позволи и все пак го плати, но аз все още усещам една горчивина. Много несъобразително от нейна страна. Защо изобщо трябва да го кажеш на глас това, не знам?! Някъде бях чела, че четирите бутилки за годишнините и за първото дете също се подаряват от кумовете. Тъй като те нищо не казаха, майка ми реши тя да ги направи и да ни ги подари. Няколко дена преди сватбата кумата ми вика, че разбрала, че те трябвало да ни подарят тези бутилки и аз й казах, че майка ми вече ги е направила. И тя пак ме пита, аа кой ще ви ги подарява. Е, естествено, че майка ми, щом тя ги е направила. Е..си...

Общо взето през цялото време те се вълнуваха за речта на кума, че той не можел да играе и не знаел как ще се справи на кумската ръченица, с какво ще се облечени. Изобщо ей такива неща, който по никакъв начин не представляват помощ за нас.
Съжалявам, че малко ти оспамих темата, ама ме върна малко назад и се сетих как се чувствах.
Много ми е познато това, което изпитваш и ти. Истината е, че на никой не му пука така за този ден, колкото на вас двамата. Знам, че никой не ни е длъжен с нищо в този живот, но пък нали за някаква подкрепа сме ги избрали тези хора.
Опитай се да не й обръщаш внимание, защото наистина много натоварва това. Направи си нещата сама, след като виждаш, че от отсрещната страна не получаваш това, което трябва. Запази си час за гримьор и фризьор, пък тя да се оправя. Питала ли си я? Питала си я... това е.