16.09.2015 11:01
Ами и теб те затресе
Реви си на воля днес и утре, после спирай, че да не ти са подути очите по снимките
Ако може, отложете окончателното преместване за месец - два след сватбата, тогава емоциите ще са постихнали и ти и родителите ти ще го приемете по- спокойно.
И хич не си вече нейното малко момиче, а жена със семейни отговорности...Много добре си знаят те, затова им е мъчно, минали са по този път. Ама такъв е животът, растете и е време да не сте наши деца, а да сте родители
.
Моите поздравления за смяната на името, направила си първата сериозна крачка към семейния живот
Реви си на воля днес и утре, после спирай, че да не ти са подути очите по снимките
Ако може, отложете окончателното преместване за месец - два след сватбата, тогава емоциите ще са постихнали и ти и родителите ти ще го приемете по- спокойно.
И хич не си вече нейното малко момиче, а жена със семейни отговорности...Много добре си знаят те, затова им е мъчно, минали са по този път. Ама такъв е животът, растете и е време да не сте наши деца, а да сте родители
. Моите поздравления за смяната на името, направила си първата сериозна крачка към семейния живот

Има нещо, което много жени забравят - бащиното име си го носим винаги. Не винаги се представяме с него, но си го имаме този сантимент. Смяната на фамилията не е отричане от рода, а уважение към един друг род - този на твоя съпруг. 

) Ами, няма да отлагаме много преместването, защото досега достатъчно го отложихме заради безкрайно дългия ремонт...понякога имам чувството, че той и разни драми с роднините на ММ бяха на пределн план, а суматохата покрай сватбата мина помежду другото и затова ми е толкова спокойно...но ше си идвам от време на време мама да ги виждам, пък и те при нас, все пак сме в един град 



