Честита темичка! Историята ти е много интересна. Браво, че си го целунала ти. Мъжете понякога имат нужда от малко побутване. С нетърпение чакам предложението, като те слушам сигурно и то е било много нетрадиционно и вълнуващо.

Историята е интересна, но от нея разбирам, че познаваш Мари, а Дрийм я познаваш също, май? 

alexandrova_90, да, познавам ги и двечките от различни места, с Мари сме от гимназията, а с Дрийм от по-късно се познаваме, но сме си много близки. Мисля, че и двете аз ги привлякох в този форум, ако си спомням добре
Тааа, да продължа с историята... Точно днес се навършват две години откакто се пренесохме в този апартамент, хубаво съвпадение. Та точно покрай пренасянето беше голяма лудница, защото няколко дни по-късно сестрата на бъдещия ми мъж се омъжваше, аз бях шаферка, изобщо не ни беше скучно. Преди това изобщо не се бях замисляла за сватби, даже никога в съзнателния си живот не бях ходила на сватба и представа си нямах какво е това. Винаги съм си мечтала, като всяко малко момиченце, да се омъжа, да съм в бяла рокля, за един ден всичко да се върти около мен   Но не съм гледала на това като на някакво реално желание за обозримото бъдеще. Пък и бях сигурна, че нерешителният ми мъж никога няма да поеме инициативата. Та както и да е, мина тази сватба, беше страхотно, много емоционално, аз хванах букета (т.е. имам 100% успеваемост в този ритуал, първият ми и единствен опит да хващам букета се увенча с успех   ), изобщо не го очаквах и не съм се борила за него, просто ми падна в ръцете   Та след тази сватба, завладяна от емоциите, почнах да се замислям и аз колко хубаво би било да се оженим, да си представям как ще протече самата сватба, как ще изглежда и т.н. Голяма част от идеите ми по сватбата са още от онова време, още тогава знаех, че искам да е в стил винтидж, макар че май е актуално едва от миналата година.   Та като започнах да си мисля, започнах да се и депресирам, защото ми беше ясно, че няма да стане скоро. През есента имахме годишнина и аз все се надявах да получа пръстен, но не стана. И така почнах да повдигам темата, защото, както казах, моят мъж не е от най-инициативните и е доста отнесен за такива неща. Та малко по малко започнахме да говорим по въпроса, но той само казваше, че ще стане скоро, минаваха празник след празник, месец след месец и все нищо. Един ден просто се размрънках, че тази неизвестност ме тормози, аз съм козирог и обичам всичко да е точно, ясно и под контрол (мой   ) и че явно няма да се случи скоро. Така изкопчих, че ще е "преди догодина". Ужасно звучи така като го пиша, хаха. И после като един същински Шерлок Холмс му разгадах идеята, но той си е класик и знаех, че няма да ме изненада на случайна дата и случайно място. Започнахме да планираме пътуване за седмата ни годишнина в чужбина и общо-взето тогава ми беше ясно, той пък разбра, че аз съм се сетила, и му беше кофти, но пък почна да ме дразни как не знам дали ми е взел пръстен, какъв е, нито как и къде точно ще ми предложи   Пътуването ни беше в Румъния, тъй като обожавам тази страна, образованието и работата ми са свързани с нея, а много малко съм пътувала там, затова ми беше мечта да видя някои места. Постът е прекалено дълъг, затова ще го раздела на две, следва продължение...

Та така го решихме, една седмица обиколка на западна Румъния с много интересни и вълнуващи места, замъци, планини и т.н. и аз наистина се чудех кое ли ще избере.  По стечение на обстоятелствата тръгнахме сутринта на годишнината ни и вечерта трябваше да пренощуваме в един голям град, в който нямахме много време за разглеждане на забележителности, пък и те не бяха много. Аз бях ходила там и първоначалната идея беше просто да пренощуваме и на другия ден да продължим по пътя. Но като пристигнахме и се настанихме, решихме да се разходим до парка в града, който е един от най-големите градски паркове в Европа и доста красив. Но покрай лутането, напрегнатия трафик (пътувахме с колата), търсенето на загубения хотел и т.н. аз бях с ужасно главоболие и нещо тотално се бях вкиснала. Вечерта захладня, аз не си бях взела яке, размрънках се, въобще ужас. Освен това в този град учеше бившият ми и съм му ходила на гости много, бяха ме налегнали спомени и като цяло се чувствах емоционално и физически изцедена. Обаче бях споменала, че има много красив въжен мост и решихме да го търсим. Аз разбира се бях убедена, че няма как предложението да е тогава, не ми е и хрумваше дори, защото предстояха къде-къде по-интересни места, а и наистина бях в ужасно настроение.  И хич и не зацепих, когато предложих да преустановим издирването на моста и да ходим да спим, че неговото настояване да продължим да го търсим не е случайно и просто тъй от голямо желание да го види. Бяхме на път да се откажем и не щеш ли, го намерихме. По принцип мостът е осветен много красиво, но тогава не беше, виждаше се само очертанието  Както и да е, качихме се на него и докато гледахме минувачите отдолу и  светлинките на парка, на мен за част от секундата ми мина през главата, че може би нещо ще става сега, мислех си колко ми е студено, спи ми се, боли ме главата, намусена съм и как моментът хич не е подходящ, защото не съм психически подготвена, и даже аха да кажа "Какво го търсихме толкова тоя мост, не е нищо особено...", обръщам се и го гледам как коленичи и вади кутийката  Аз като ударена, седя като пън и само си мисля "Сега ли? Защо сега? Ама на мене ми е студено"  Естествено, не помня много какво ми е казал, емоцията е голяма, помня, че каза нещо за моста към нашето общо бъдеще и това е  Пита ме дали ще се омъжа за него, аз казах "Разбира се!", дори не казах "да"  Сложи ми пръстена, поогледахме се, никой не ни беше видял дори (както казах - срамежливи сме и не искахме да ни гледат хората, да ни ръкопляскат и т.н., поне в такъв момент, въпреки че сме любители актьори), и си тръгнахме все едно нищо не е станало. Поразходихме се още и само от време на време си повтаряхме "ще се женим, сгодени сме"  Ходихме да погледаме пеещите фонтани в центъра на града, докато приключим обиколката, вече беше късно за ресторант, а аз бях наистина тотално изтощена и просто исках да се прибираме в хотела. Затова отбелязахме годишнината и годежа с дюнери на дивана в хотела и после спахме като пънове  Остатъкът от пътуването беше страхотен, видяхме прекрасни места, замъци, пещери, красоти... той после ми е казвал, че съжалява малко, че е избързал, защото е можело да се получи по-ефектно на по-красиво място, но просто много е държал да е точно на датата. А и аз не съм мрънкала по въпроса, все пак важното е, че си получих пръстена, пък и е някак мило колко държеше да е точно на седмата годишнина, някъде по същото време, когато го целунах седем години по-рано  Докато се приберем, единственият човек, който знаеше за годежа, беше dreamcometrue88, защото имахме уговорка веднага да ѝ кажа, ако стане, и да покажа пръстена  Решихме, че ще изненадаме всички лично, а не по телефона. Не знам как успях една седмица всеки ден да звъня на мама и да ѝ казвам с равен тон "Да, добре сме, уморени сме, днес ходихме еди-къде си, всичко е нормално" 

Хихииии много красива история  И моят Прекрасник е от срамежливите и аз понатиснах нещата, но като ми дойде темата ще разказвам подробно Румъния ми е много любима дестинация и на мен, но още не сме ходили и се замислям за меден месец там, така че може да ти подосаждам да ми дадеш някои туристически съвети

Страхотно, с удоволствие ще помагам с идеи и съвети  Определено имаше места, които си заслужава да се посетят, че даже и повече пъти.
Ето линк със снимки от самия парк, към средата има няколко на въпросния мост  http://www.hailabord.ro/2011/10/craiova-v-romanescu-cel-mai-frumos-parc.html

Изглежда много красиво  Ние с ММ имахме една професорка в Уни, която беше родена някъде около границата (Добруджанско) и беше абсолютна фенка и жива енциклопедия за всичко румънско...та и от нея съм се запалила, но всеки път все някъде другаде решаваме да отидем (предимно Италия, че ни е на сърце) и отлагаме северната съседка, но тази година мисля да не ни се измъкне 

Ан, честита сватбена тема! Пожелавам ти да я напълниш все с такива интересни разкази и разбира се снимкиии! 

Ех, колко обичам да ги чета тези първи страници от темите - за запознанството и най-вече за предложението Много емоционално е било 
Няма как без мрънкане преди това, май. Мъжете си имат нужда от едно леко побутване, защото се забравят май. Браво на твоя мъж, че е решил да те направи щастлива като ти е предложил. Бъдете много щастливи и винаги се обичайте силно! 

Запознанството ви също е било интересно. Съдбата си знае работата и дори след толкова години от запознанството, все пак ви е събрала. 

Направи ми впечатление, колко хубави думи пишеш за бащата на годеника ти. Браво на този човек. Все така да е до вас и да ви подкрепя. Много хубав подарък ви е направил.

Продължавай да разказваш. Много ми е интересно. 

Страхотно разказче, започваш да ме запалваш и мене да посетя Румъния.

Все повече ми става интересно да чета разказите ти  Не се притеснявай, май всички имат нужда от побутване и аз също си помрънках на моя. Предложението е било романтично, той сигурно не е имал търпение да го направи и ти да кажеш "ДА". А и си мисля, че мъжете се притесняват доста, когато трябва да зададат съдбоносния въпрос. 
Аз не бих издържала като теб цяла седмица да не се похваля, браво, наистина е хубаво лично да кажеш такава добра новина 

Радвам се, че ви е интересно, момичета  То не остана много за разказване, след като се върнахме в България, започнахме да казваме на хората малко по малко. Аз бях подметнала на майка ми преди време, че имам подозрения, че ще ми предлага на годишнината, но това беше 2-3 месеца по-рано и повече не обелих дума. Съответно тя обаче все чакала да ѝ кажа новина по телефона, а аз - нищо.  И като се прибрахме, на другия ден първата работа беше да вземем една кутия бонбони и хубав коняк и на гости при мама и баба  Те, разбира се, си пореваха, и аз така  Баба ми има четирима внуци, като аз съм най-малката, но още никой не е женен, та тя много се зарадва. Братовчедка ми се сгоди преди мен, но ще се омъжва един месец след мен, така че това е първата сватба в семейството и е много вълнуващо за всички ни. Някои хора изобщо не се изненадаха и сякаш го очакваха, други пък много се изненадаха, че вече сме "на този етап", нищо, че сме като женени от 5 години  Други пък много се зарадваха и развълнуваха. Като цяло имаше пъстри реакции, никой не посмя да реагира негативно, поне пред нас  Имаше и въпроси дали има "причина" или "обстоятелство" да се женим, като разбира се не става въпрос за това, че много се обичаме и сме решили да се оженим заради това, ами дали съм бременна  Аз казвах, че не съм, ама не знам доколко ми вярваха. Е, сега вече трябва да ми вярват, понеже сме сгодени от 8 месеца и ако бях, щеше да си е проличало досега  Горе-долу веднага избрахме мястото, защото ни се искаше да направим градинска сватба, а като цяло вариантите не са много, особено за по-голяма бройка гости, а нашите се очертаваха доста. За наш късмет в града от 2 години съществува перфектното място за такива сватби, отидохме да го видим и на живо и нямаше съмнение, че това е нашето място. Заради това избрахме и датата. Винаги съм си мечтаела за пролетна или есенна сватба, но на открито и вечерна нямаше как да стане, все от нещо трябваше да се откажем. Затова избрахме юли като уж най-сухия месец от годината. Мислех си за 4, защото ми я любимо число, но предположих, че ще е много желана дата и в момента се радвам, че не я избрах, защото някои хора се оказаха канени на други сватби тогава и трябваше да избират на коя да присъстват. 11 ми хареса, защото майка ми е родена на 11-ти, само че юни, пък и нали се води, че е царско число... 
Та това е общо-взето историята, остават подробностите по самата сватба, ама за тях не знам откъде да подхващам, затова ако ви интересува нещо - питайте 

Когато чуят за сватба хората полудяват. Първият въпрос е дали ще има бебе. Много е дразнещо и нетактично, но добре че вие не им се връзвате.
Тъй като нас ни интересува всичко, аз да попитам за кумовете. Как се спряхте на тях? Помагат ли ви? Ще си разменяте ли подаръци? Може да ни покажеш украсата, букета и изобщо всичко, което се сетиш.
Няма да пропусна да попитам и за роклята, разбира се. 

Кумовете ни са страхотни  Тъй като сме първите от компанията, които се женят, нямаме никакви достатъчно близки женени приятели, които да изберем. На мен ми се искаше да са семейство, ама не стана така... Затова решихме, че аз ще избера кумата, а той - кума, демократично  Аз избрах моя много близка приятелка, на която знам, че мога да разчитам и която ми е като сестра. Тя дълго време живя в чужбина, имали сме си разногласия в миналото, но ги преодоляхме и мисля, че това укрепи приятелството ни още повече. Затова я избрах и тя беше много щастлива. Кумът пък е много близък приятел на бъдещия ми мъж, аз го споменах в първия пост - той ни беше съученик (и кумата също, но тя след девети клас се премести да учи в чужбина), сега работят заедно двамата, голяма скица е и хем знаем, че можем да разчитаме на него, защото ни е близък, хем ще бъде голямо шоу на самата сватба. Той е изключително забавен човек и голям купонджия, абсолютен образ. Marrie може да потвърди, ако влезе, на нея той ѝ беше кавалер на бала.  В момента е със синя коса и се чудим дали ще израсте до сватбата, но това е отделна тема  Вероятно ще си разменяме подаръци, но още не сме решили какви, а и е сложно, понеже те не са двойка и няма как да им вземем нещо общо. На нашата маса ще седят и техните половинки, ще се съберем доста хора  Но не искахме да ги разделяме, пък и половинките им са страхотни и не искаме да се чувстват изолирани и пренебрегнати. Освен това искам да подчертая, че кумата ми е артистична натура и рисува страхотно, затова я помолих да направи дизайна на поканите ни. Тя се постара изключително много и ги направи прекрасни, пускам ви снимка. http://media.snimka.bg/s1/4655/035555050.jpg?r=0
По останалите въпроси ще пиша по-късно 

Браво за избора... В началото като влизах във форума... Никак не приемах ситуация, в която се избират кум и кума, които не са семейство или двойка..ОООбаче... Имам вече куп примери пред себе си, че е по-добре да са най-близкия приятел на младоженеца и най-близката приятелка на булката, защото в противен случай... Винаги се получава, така че или мъжете са си близки, а жените се разбират "на сила" или обратното..
Малко не ме кефи ситуацията, че ще седите 1000 човека на масата, но е разбираемо.. Много е тъпо едните да седят на една маса, а половинките им на друга.. Постоянно ще се търсят и ще се събират на едно място...  

Защо не си ги питате, какво искат.. Не си представям да подарям скъп подарък, който може да не е от полза.. Все пак са ви най-близките приятели, няма нищо лошо, да сте наясно  

Тони, при нас гаджето на кумата няма да е на нашата маса. Според мен не са достатъчно сериозни, а и той не е малък. Ще се забавлява сам при шаферките и другите ни познати.
Ан, много са красиви поканите, а историите ги чета с огромен интерес! Гледам да не пиша много, че съм като мълниеносен облак тия дни...