Не се сдържах, остава месец и един ден до сватбата на моята мила приятелка Ан_Шърли!!!

Ан, разкажи ни повече за всичко около твоя прекрасен ден - приготовленията, притесненията и трепетите

Нямам търпение да дойде деня, защото съм убедена, че всичко ще бъде повече от прекрасно!

Честита темичка, Ан! Бъди спокойна, бъди организирана, бъди щастлива.. Чакаме разказите ти, ще следя темата с интерес 

Честита темичка

Лелеее, изненада, благодаря!   Не очаквах, че още днес ще имам тема Нещата взеха да стават сериозни. Ех, какво, какво да разказвам, откъде да започна? Кажете какво ви интересува и ще пиша по въпроса. Аз съм малко многословна, Дрийм знае   Та да не ви отегчавам с много писания...  

Запознанството, предложението.. Определянето на датаа.. Запознанството с родителите.. 

Честита темичка! Пиши за всичко, което ти е на сърце, на нас всичко ни е интересно 

Честита темичка!
За многословието- ние го ценим, ей! Пиши и разказвай, след време ще може да се връщаш към тези писания и да си спомняш ясно всяка емоция и детайл. 

Благодаря ви, момичета, много сте мили 
Ами да подхващам отнякъде освен 
Сигурна съм, че съм писала някъде във форума тази история, но друго си е в моята тема, пък и така или иначе едва ли някой е запомнил, затова пак ще разкажа за запознанството.
Запознахме се през далечната 2001 г. на първия учебен ден в гимназията  Аз закъснях и нямаше къде да седна. Оказа се, че момчето, което е седнало до бъдещия ми мъж, се е объркало и било за друга стая, затова си тръгна и аз трябваше да седна на освободеното място. Помня само как си мислех какъв срам, закъснях за първия учебен ден, при това ме сложиха да седна ДО МОМЧЕ! Ужас!  На другия ден разбира се тотално се бяхме разбъркали по чиновете, аз тогава пак съдбовно седнах до нашата съфорумка marrie и така седяхме на един чин с нея през следващите 5 години. Но това е друга история, да се върнем на нашата. Ще е романтично да кажа, че е било ученическа любов, но не беше. През всичките години на гимназията бяхме на "здравей-здрасти", и двамата сме малко срамежливи и така и нямахме възможност да се сближим. Ние с marrie седяхме в редичката на момчетата, така се бяхме разпределили, подсказвахме им по немски и разни такива, та бяхме в добри взаимоотношения, но не кой знае колко близки. Имахме един съученик, който беше и е голям образ, винаги беше центъра на купона и измъдряше велики глупости, по стечение на обстоятелствата те сега работят заедно с моя мъж, останаха си много близки приятели и той ще ни бъде кум  Въобще не ни беше скучно в училище и както виждате, бяхме интересен клас  Та така, бяхме си просто съученици, чак в началото на 12-ти клас се записахме в едно театрално студио, аз бях много изненадана да го видя там, те явно бяха отишли с кума ни за майтапа, но взе, че им хареса. Покрай това имахме повече допирни точки, но пак нищо. Аз тук трябва да вметна, че точно между 10 клас и първи курс в университета имах доста трудна връзка от разстояние с чужденец, беше ми първата любов и много се измъчих с него, явно не бяхме един за друг, но се борихме до последно. Последната година вече се видя, че няма да го бъде, но аз напук си му бях вярна и все се надявах нещо да стане. Покрай абитуриентския бал на шега се разбрахме аз да съм му дама на бала, даже без да се разбираме се облякохме в тон, аз с червена рокля, той с червена вратовръзка  Някъде покрай бала усетих първите искри, но го отдадох на това, че е емоционален период и не е нещо сериозно. Той тогава не обръщаше внимание на нищо и никого, страшно е отнесен, на втората абитуриентска вечер в хотела се мъчих да завържа разговор с него, но той не ме отрази изобщо и аз спрях с опитите. И така, завършихме, изкарахме първи курс в университета, моята връзка тогава окончателно се скапа и както си седях и ревях с дни, изведнъж получих просветление и започнах да му пиша по скайп. Бях в доста тежка депресия и се мъчех всячески да се измъкна, така започнах да пиша на много хора по скайп и се сближих с тях наново. Така се сближих с едно момиче от неговото обкръжение (тогавашната приятелка на кума ни - колко сложно звучи всичко), тя ще ми бъде шаферка. Та започнах да я разпитвам за него и от дума на дума стана ясна работата, че има нещо там и тя искаше да помогне да се случат нещата. Затова на едно излизане ме покани с тяхната компания. Следва продължение... 

Честита темичка. Много хубав разказ, чакам продължение.

ОЩЕ! 
Честита тема и от мен, много ми харесва разказът ти до сега, чакам с нетърпение продължението. 

Честита тема, мила Ан! Надяваме се в нея да четем единствено за хубави емоции и радости в подготовката! Приятен последен месец моминство ти желая!

Ех изпревариха ме Аз също мислех днес да я пусна темата, че да съм първа, ама явно не само аз мисля така хахах
Та честита тема и от мен. Бях напълно забравила, че на първия учебен ден се наложи да седнеш до момче и то точно до това момче (а дали някога съм запомнила/забелязала е друга тема ) Хаха само помня, че закъсня, и помня аз с кого седях и как те придърпах на втория учебен ден да седнеш до мен.. Но помня как на втората бална вечер танцува с твоята настояща половинка и тогава ни хрумна, че май има искри.. Колко отдавна беше! А бяхме младиии

Хихи, marrie, радвам се, че ме навестяваш в темата, сега има да го ударим на спомени 
Благодаря ви, момичета, радвам се, че ви е интересно 
Тааа, както се досещате, да се съберат две срамежливи същества никак не е лека задача. Все едното трябва да направи първата крачка В случая инициаторът бях аз, след чудене цяла вечер как да подходя и една малка хитринка от страна на момичето (да му прати СМС да излезе спешно от кафето, докато аз го чакам отпред) нещата се получиха. Седнахме, поговорихме си малко и от дума на дума аз просто се гушнах в него и го целунах. Смела постъпка, но и той не се дърпаше  Разбрахме се, че просто ще видим какво ще излезе, без големи очаквания, аз тъкмо бях излязла от стресираща връзка, той пък явно изобщо не беше мислил по въпроса и двамата нямахме никакви очаквания, че ще се получи кой знае какво. Първата година излизахме по кафета и си бяхме точно гаджета, не бързахме, държахме се за ръчичка в парка и просто ни беше хубаво. Малко по малко започнах да оставам у тях, той живееше с баща си, по-късно при тях се пренесоха сестра му и приятелят ѝ, та нямаше много място за мен ,да не говорим колко рядко можехме да останем сами, ама какво да се прави. После сестра му се изнесе отново и аз само това чаках да си пренеса багажа, някъде на третата година стана това. Баща му вече беше много свикнал с мен и даже ако не се приберях, ми звънеше да пита къде съм. Та така си поживяхме тримата доста време - около две години. После се видя, че нещата са сериозни, и получихме много желан и ценен подарък от баща му - апартамент само за нас. Изключително съм благодарна на този човек, защото ме прие като свое дете от първия ден и винаги ни е помагал изключително много, и сега за сватбата също. Златен човек, казвам ви.  И пак следва продължение, защото стигнахме до следващата глава от връзката ни 

ХХахахха, знаех си, че трябваше днес да я пусна, за да съм първа
Ан, даже аз не знаех, че ти си го целунала, шокирана съм