Не съм успяла. В твоят случай трябва време, в моят езикът е проблем.
За мен не е чак толкова голям проблем, защото в България работата беше личният ми живот и с приятелите(истинските, които имам там) не съм общувала лично толкова често.
И явно съм такава личност, въпреки че на моменти и на мен ми идва в повече.
В нашият случай средата се изгражда покрай децата, родителите в училище и детска градина(тук е малко по-особено, защото се създават предпоставки родителите да си общуват от самите учебни заведения), извънкласните занимания на децата, по детските площадки и покрай езиковите курсове. Не става(почти) със съседите или по магазините, а и сега сезонът е знаеш... малко по-затворен.
Честно да ти кажа в твоят случай ми изглежда по-скоро като криза на адаптацията, с която всеки неизбежно се сблъсква, отколкото в някакъв конкретен проблем.
Ако действителност имаш желание нещо да се промени и да изградиш нещо там, то ще се случи, въобще нямам съмнения.
Има и хора, които след тази криза се затварят, казват си "това не е за мен" и започват за мислят за обратният път.
Всичко зависи от теб и от твоите истински желания!
