Ох и аз винаги исках във всичко да съм първа.. Все се притеснявах.. Това е толкова хубаво за момиче.. Радвай се, че се стреми да е добра във всичко. Разбира се, няма как да се случи и в определен момент някое от всички неща ще взе превез, но нека е амбициозна и да се стреми да е първа. Аз като гледам братовчедка ми, която няма никакъв стимул и живец в нея.. Направо не знам какво ще прави.. Беше добра във волейбола, искаха я дори в софийски отбор, ама мързел.. В училище посредствена.. Ето какво остана? Нито спорт, нито училище.. Та, по-добре да има интерес и да иска да постига успехи, все някъде ще постигне наистина големи и това ще я накара да влага повече и повече в него  Все по-любима ми става 

Миличката душица Притеснила се била дали ще спечели. Страхотен подход и обяснение си й дала. Хубаво е самите родители да не са максималисти, че се получава като в един мой любим български филм "Изпити по никое време". Като няма да свири на цигулка и не му се отдава на детето, значи ще свири на пиано
О, Фани, на нас с ММ ни е мерак Мария да тренира нещо, ама е мнооого рано да се каже какво. И при нас няма ледена пързалка - ти май говореше за фигурно пързаляне. Дали ще е спорт, дали ще са танци, хубаво е човек да се движи, да има възпитанието на спортист, да има и знанието като загуби как да се амбицира.

Хехе, от разказа не се разбира дали си притеснява, че няма да е първа. По- скоро не се чувства сигурна в знанията си, може и това да е първият и тест. Каквото и да прави и говори Фани, основното влияние в ранните години на спортистите е от треньорите. Ако не случат на треньор, или ако той си гледа само личните интереси /отборът да печели и да върви напред, което пък ще му доведе нови кандидати и съответно финансови облаги/, животът на децата може да тръгне в много трудна посока.
Съвет от мен, като майка на спортист, учението и спорта са две различни неща и никога едното не е за сметка на другото. Може сега да не изглежда така, но след години нещата се променят.
Късмет на Кари, да се справи лесно и бързо с теста

Милата, съвестно дете си имаш. Хайде пожелавам й късмет и на този тест.
Понякога и прекалената амбиция може да изиграе лоша шега.

И аз много обичам сандвичи с яйца и сирене

Цитат на: svekarva в 17.12.2015 10:25

Съвет от мен, като майка на спортист, учението и спорта са две различни неща и никога едното не е за сметка на другото. Може сега да не изглежда така, но след години нещата се променят.

Абсолютно е така! Не е случайна приказката, че спортът е до време. Факт, че и ти самата не си стимулирала децата си за спортно училище, а са учели в елитни гимназии.
Професионалният спорт няма нищо здравословно в себе си и в пряк и в преносен смисъл. Лични, много близки наблюдения

Аз имам много пресен и близък пример с брат ми, който се измъчи по спортните училища в името на волейбола...ами и до ден днешен не е велик спортист, спортът в България НЕ храни...само дето той още не може да се отърси, главно заради прекалените амбици на тати  Аз си подредих приоритетите още в 7ми клас, спрях да тренирам и се съсредоточих върху ученето...никога не съм съжалявала 

Цитат на: Alichka в 17.12.2015 11:21

Професионалният спорт няма нищо здравословно в себе си и в пряк и в преносен смисъл. Лични, много близки наблюдения

Много вярно 

Оооо, то това не й е първия тест. А още вчера ми донесе 2 теста с 2 отлични оценки. Аз като учител мислиш ли, че държа повече на спорта. Ходи за това, че няма друга опция в нашия малък проеинциален град - в смисъл, че плуване, фиг.пързаляне и тн. женски спортове. А тя трябва да ходи, за да не се изкриви на 30 г., а сме се нагледали с баща й на млади хора с такива проблеми в клиниката по ревматология в Сф... А и освен това я влече. Един път не ми е казала, че не й се ходи на тренировка, но и на училище не е казвала, че не й се ходи. Аз като малка все бях сравнявана с една съученичка. В очите на мама/поне така ми се струваше тогава/ тя беше все Номер 1. Виждаш ли Ани/името е условно/ как има на теста 6, а ти 6-. Виждаш ли как Ани не плаче за глупости като теб? Виждаш ли как Ани не иска червена рокля? и т.н. Оня ден се сетихме с майка за нея. Попитах я в прав текст обаче уж на бъзик: "Майко, според теб станах ли по-добра в нещо от Ани?   хихихи, решихме, че съм ходила в повече страни и говоря повече езици от нея. А също и че имам 2 деца, а тя имала 1. Та такива ми ти работи, Свекс. Отплеснах се пак. Прекалената амбиция повече вреди отколкото помага. Истината е в баланса!!!
Обичам ви!  

Цитат на: fanimira в 17.12.2015 11:39

Виждаш ли Ани/името е условно/ как има на теста 6, а ти 6-. Виждаш ли как Ани не плаче за глупости като теб? Виждаш ли как Ани не иска червена рокля? и т.н.

Е, то това беше обичаен подход на родителите за амбициране на децата от моето детство (първите класове). Ако сме се представили по-зле от... (Ани), то тя е давана като пример. Ако ние имаме 6++, никой не те пита Ани колко е изкарала. Това много ме дразнеше, защото се получава една скрита дразга между близки деца. В последствие майка ми се усети и започна да се интересува за общия фон и да оценява дали моето 6-.

Аз не помня да са ме сравнявали, ама не са ме и хвалели  И баба е така...мама много се дразнеше като отиде баба в една съседка горе долу на годините на мама и като каже леле тая Митка каква е къщовница всичко ѝ свети и две деца гледа и тн...не че мама не го е правила + учене на бакалавър и ремонт вкъщи 
Много ме дразнеха, че винаги като станеше време за някакви важни изпити/олимпиади/кандидатстване първото нещо, което ми казваха е, че не уча достатъчно и няма да се справя...може би защото си учех тихо и кротко и никой не ме разбираше/виждаше а на брат ми винаги трябваше да се пази пълна тишина и се огласяше на всеослушание, че отива да учи 

Оспамихме темата на Фани 

Цитат на: fanimira в 17.12.2015 08:07

Да  аз веднага: Не се притеснявай, мами. Няма проблем и да не спечелиш, нали си отлична гимнастичка, човек не може да е отличен във всичко. Постарай се, не бързай, помисли добре и така реши теста. Пък каквото стане. Тъкмо ще могат и другите деца да спечелят, нали знаеш, че не може винаги да печелиш .... и т.н.

Размислите ми бяха по това, че се сравняват победи в спорта и представяне в училище. И си имам собствена логика на база личен опит и като родител, че това са коренно различни ситуации.
За съжаление, отличниците в училище рядко са отличници в живота, но личната мотивация, да се раздаваш максимално в училище, остава и след това в живота и в работата.

Да се раздаваш да, но не на всяка цена. Ако това я прави нещастна не е необходимо да е първа в състезанието по роден край, още повече, че това е извъкласна дейност, за която няма как да е 100 процента уверена, че знае, нали е олимпиада.  Да не говорим, че се плащат 6лв, за които така или иначе ще получи сертификат.  А по принцип ако нещата са на кантар или училището или гимнастиката, естествено, че ще се избере първото. И друго просто аз съм длъжна като родител да се погрижа първо да е здрава, а от там нататък за другите неща, а здравето й зависи малко или много от спорта...

Е, това трябваше да кажеш, че е форма на извънкласно. Аз реших, че е нещо като изходно ниво за първия срок в училище. Нормално е да сравняваш две извънкласни дейности. Хич и да не ходи, ако не си пада по предмета, няма какво да се случи.
Ей, какви гадости, че и да плащаш. Това значи, че като нищо дечица ще останат извън състезанието, дори и да имат желание. То и за спорта се плаща, ама дето казваш, поне е за здраве, пък тук - за сертификат.

хихихи, спокойно, момичета. Било 'супер лесно' напразно се била притеснявала. Подскача сега около Кико, а ние развихме цяла теория на възпитанието тука, хахаха 

Женска му работа...дяй ни локуми да разтягаме 

довечера сме на Коледен концерт. Утре вечер също. Във връзка с дискусията училище-гимнастика се сетих да ви кажа    Разговаряме с една майка от гимнастиката: Предупредила съм госпожата да си знае,че мойта няма да ходи на училище понед, вторн., сряда заради концертите. Това не бих го позволила - в момента е на училище и така и трябва щом до обяд няма да имат репетиции... Вкъщи щеше да ми спи докато другите са на училище ли?  Аз мързелани не ща да си отглеждам. Вероятно им изглеждам прекалено безсърдечна на повечето чалга-майки от гимнастиката, че не 'оставям детето да си почине'. Да не говорим, че има деца колкото Кари, които се водят всеки четвъртък на фолк-пИвици. Ми то 1 ден все щели да издържат на училище