16.06.2015 16:36
Момичета, аз честно да ви кажа, не знам какво да разказвам... 
След толкова приготовления и тръпнене кое как ще стане, дали ще се получи цялата тази организация от една страна, пък и от друга страна затискащата ме работа, сега след като сватбата мина, се чувствам някак объркана. Всички казват, че е минало страхотно, че са се забавлявали много. Според мен също се получи добре, но вероятно от напрежението, сякаш всичко ми беше като на филм, не знам, може би не мога много добре да го обясня... Но и аз съм си шантавелник, тъй че може би и в това е причината.
В началото на деня, естествено, имаше напрежение, но с течение на часовете нещата се поуспокоиха и купонът се получи. Супер много се изкефих, че гостите харесаха нашия първи сватбен танц. Определено всички се впечатлиха, въпреки че с Емо пообръкахме малко крачките, ноооо ефектът беше WOW.
Най-искрените и буйни ръкопляскания бяха тогава. Направо целият ресторант се взриви! След това всички обсъждаха танца, поздравяваха ни, хахах, видни танцьори сме ние.
После следваха хорА, танци-манци, Бобчо и той, миличкият, се хвана на хорото, скача, търкаля се по дансинга, забавлявахме се добре.
Гостите по заявка бяха 84, но 5 не дойдоха. Супер тъпо от тяхна страна, при положение, че бяха потвърдили присъствието си. Възмутена съм, но както се казва, хора всякакви.
това за бройката на гостите го казват от гледна точка на общия брой, че не са били кой знае колко, но за да обърнеш внимание на всеки се иска време. Та по малко разговори в ресторанта с всяка групичка, то времето мина и замина.
Ди Джеят беше супер, Ди Джей Стоян бяхме наели. Нямам нито една забележка, супер културен, супер добро отношение, професионализъм! Препоръчвам го!
Много се радвах, че на хорАта ставаха много гости да танцуват. Изиграхме и някои по-сложни хора, не случайно ходихме 6 месеца на народни танци - ааама ха!
Супер хаотично ми е всичко в главата. То си личи и от това как разказвам.
За венчавката ми бяха големите притеснения Бобчо как ще издържи, какво ли ще стане - аз бях толкова вцепенена в църквата, когато отците ни поведоха напред, че не можах да видя кой къде сяда, кой къде се намира въобще. Чух на няколко пъти гласчето му, но не се обърнах. Когато обикаляхме масата, видях, че Бобчо седи у майка ми и кротува. Но после разбрах каква била работата. Извадила жената и му пуснала филмче от неговите grin emoticon Не е много уважително към църквата, но какво да се прави, иначе трябваше някой да го изведе навън. Даже едно момченце на наши приятели видяло, че в предни редици има филмче и то се промъкнало и застанали двамата да гледат grin emoticon grin emoticon grin emoticon
А да ви кажа, какъв срам....
моята корона падна!!!
Добре че Емо има бързи реакции и я улови, за да не изтрещи на земята, ама егати и ужаса... Нещо заради прическата ли, заради голямата глава ли...не знам, просто падна. Супер тъпо!
След венчавката си правихме някои групови снимки пред църквата, и отидохме с кумовете да се снимаме. Нашите останаха с Бобчо близо до църквата, има едни скамейки и посредата на площадчето чешма с много чучури. Бобчо като видял водата се втурнал напред и почнал да се мокри. И пожънал много поощрителни усмивки. И той като кученце, продължил да прави шоу, пъхнал си цялата глава в течащата вода
Леле, като се върнахме от снимките (10-15 мин след като тръгнахме), направо лошо ми стана. Борис целият мокър, цялата му глава мокра, като едно куче. И всички се хилят и той търчи гордо насам натам!
Пълна лудница! Но това е, сватба, дете, куче...при нас винаги е весело.

След толкова приготовления и тръпнене кое как ще стане, дали ще се получи цялата тази организация от една страна, пък и от друга страна затискащата ме работа, сега след като сватбата мина, се чувствам някак объркана. Всички казват, че е минало страхотно, че са се забавлявали много. Според мен също се получи добре, но вероятно от напрежението, сякаш всичко ми беше като на филм, не знам, може би не мога много добре да го обясня... Но и аз съм си шантавелник, тъй че може би и в това е причината.
В началото на деня, естествено, имаше напрежение, но с течение на часовете нещата се поуспокоиха и купонът се получи. Супер много се изкефих, че гостите харесаха нашия първи сватбен танц. Определено всички се впечатлиха, въпреки че с Емо пообръкахме малко крачките, ноооо ефектът беше WOW.
Най-искрените и буйни ръкопляскания бяха тогава. Направо целият ресторант се взриви! След това всички обсъждаха танца, поздравяваха ни, хахах, видни танцьори сме ние.
После следваха хорА, танци-манци, Бобчо и той, миличкият, се хвана на хорото, скача, търкаля се по дансинга, забавлявахме се добре.Гостите по заявка бяха 84, но 5 не дойдоха. Супер тъпо от тяхна страна, при положение, че бяха потвърдили присъствието си. Възмутена съм, но както се казва, хора всякакви.
това за бройката на гостите го казват от гледна точка на общия брой, че не са били кой знае колко, но за да обърнеш внимание на всеки се иска време. Та по малко разговори в ресторанта с всяка групичка, то времето мина и замина.
Ди Джеят беше супер, Ди Джей Стоян бяхме наели. Нямам нито една забележка, супер културен, супер добро отношение, професионализъм! Препоръчвам го!
Много се радвах, че на хорАта ставаха много гости да танцуват. Изиграхме и някои по-сложни хора, не случайно ходихме 6 месеца на народни танци - ааама ха!

Супер хаотично ми е всичко в главата. То си личи и от това как разказвам.
За венчавката ми бяха големите притеснения Бобчо как ще издържи, какво ли ще стане - аз бях толкова вцепенена в църквата, когато отците ни поведоха напред, че не можах да видя кой къде сяда, кой къде се намира въобще. Чух на няколко пъти гласчето му, но не се обърнах. Когато обикаляхме масата, видях, че Бобчо седи у майка ми и кротува. Но после разбрах каква била работата. Извадила жената и му пуснала филмче от неговите grin emoticon Не е много уважително към църквата, но какво да се прави, иначе трябваше някой да го изведе навън. Даже едно момченце на наши приятели видяло, че в предни редици има филмче и то се промъкнало и застанали двамата да гледат grin emoticon grin emoticon grin emoticon
А да ви кажа, какъв срам....
моята корона падна!!!
Добре че Емо има бързи реакции и я улови, за да не изтрещи на земята, ама егати и ужаса... Нещо заради прическата ли, заради голямата глава ли...не знам, просто падна. Супер тъпо! След венчавката си правихме някои групови снимки пред църквата, и отидохме с кумовете да се снимаме. Нашите останаха с Бобчо близо до църквата, има едни скамейки и посредата на площадчето чешма с много чучури. Бобчо като видял водата се втурнал напред и почнал да се мокри. И пожънал много поощрителни усмивки. И той като кученце, продължил да прави шоу, пъхнал си цялата глава в течащата вода
Леле, като се върнахме от снимките (10-15 мин след като тръгнахме), направо лошо ми стана. Борис целият мокър, цялата му глава мокра, като едно куче. И всички се хилят и той търчи гордо насам натам!
Пълна лудница! Но това е, сватба, дете, куче...при нас винаги е весело.


![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Мисля, че е нормално да си объркана, чувала съм ,че наистина минава като на филм. Добре,че има видео оператори , за да гледаме после и да си припомняме

В последствие разбрах от наблюдатели, че сестра ми се докопала първа до букета, но не го уловила, а го насочила към братовчедката. Хихих, стана ми много забавно. След това братовчедката цяла вечер разправяше как букетът на нея се паднал. Даже на следващия ден сутринта на закуска (те нощуваха в хотела) отива братовчедката да закусва и носи букета със себе си






















