Честита темичка! Много ви е сладък малкия кучешки шафер.

Разбира се, always_and_forever , както и всички останали, които искат, наричайте ме Стефи Това opice ми е запазена марка за никове във форумите, понеже всички други имена, които ми хрумват вече са заети. opice на чешки значи маймуна и аз, понеже съм чешки възпитаник, ползвам тази думичка. Ноооо, това е друга тема.


Предложението от страна на Емо дойде преди 4 години. Бяхме на море с голяма група приятели. Аз съм морско чадо. Обичам морето, направо го обожавам. Най-хубавите мигови са ми свързани с морето. Може би точно заради това е решил да ми предложи точно там. Оказа се, че всички приятели, с които бяхме на почивка, са знаели, че Емо се готви да ми предложи точно тогава, но аз, разбира се, разбрах последна 
За съжаление, Емо не е от най-най-креативните мъже. Какви ли не страхотни разкази прочетох във този форум за романтични предложения... При нас не беше така. Беше сутринта ( ?!?!), тъкмо се бях събудила, сънена, рошава... Пристига Емо заедно с Чучи и му вика "Хайде, Чучи, върви напред!" (може би кучето да му пази страх, знам ли :-) ) Поднесе ми пръстена в кутийка и попита дали ще се омъжа за него - с цялата си сериозност  Аз бях като шашната, въобще не го очаквах. Но не му отговорих веднага, че Даааа и че само това съм чакала. Напротив - хахах  , казах му, че ще си помисля  Такива сме си ние, просто не се възприемаме много насериозно.

При мен много по-важен момент беше времето, в което решихме да заживеем заедно. Тогава вътре в себе си осъзнах, че избирам него за свой спътник в живота.
А когато преди 3 години решихме, че искаме да станем родители, това беше най-най-важното и обвързващо решение, което може да вземат двама партньори.
За нашето детенце Бобчо ще ви разкажа по-късно, понеже ме чакат поне 10 мейла, на които трябва да отговоря...

Ох леле толкова прекрасно звучи всичко  Ние си имаме едно щуро хъски и една още по-ненормална зайка, но изобщо не си представям да успеем да ги включим в цялата програма, просто защото си правят каквото искат  Но поне на Куката ми (зайчето) мисля да ѝ спретна някаква сватбена премяна, а на Джаро (кучето) папийонка

Стеф, на мен пак ми звучи романтично, въпреки че не е имало падане на коляно и т.н... Много е интересно, че сте били сгодени 4 години, решили сте да имате дете и въпреки това сега има сватбааа.. Добре е, че са ви останали и финанси.. Ние с Илиян предприехме стъпката, да изтеглим кредит и да си дадем всички спестявания за апартамента.. Още тогава му казах, не се ли оженим сега.. Не виждам, как с дете ще имаме финансовата възможност да го направим, а аз определено искам да сме женени.. Та, бързо влязахме в ритъм хахах

Стефи, аз съм Мария, за по кратичко.  Всяко предложение е само по себе си уникално и лично, защото е замислено и направено от най-любимия ни човек.  Това, че не е имало падане на колене и т.н. по никакъв начин не означава, че не е било специално. Напротив, то е най-специалното, именно за вас двамата. 
Чакам с нетърпение да разкажеш, как е дошла идеята да си имате детенце.

Стефи , честита темичка...  

Много увлекателно разказваш... Ти си ми една от любимките във форума и винаги ти се радвам на постовете..

Ще следя с интерес подготовката ти (стига да имам време разбира се  )
Хайде разказвай, че ми стана интересно

Момичета, благодаря ви за хубавите думи 
Миленка, ти си на прага на най-хубавото нещо на света, да станеш мама. Леле, колко е вълнуващо. Това е много по-вълнуващо от сватбата (не че съм преживяла сватба, но все пак съм готова да твърдя така съвсем убедено). Направо ми се приисква още едно бебче... хихи, но за това ще разказвам по-нататък.
Решението да имаме дете дойде съвсем естествено. Според мен когато двама души изградят разбирателство, нежност, близост помежду си, това е най-естествения завършек на връзката. Или по-скоро не завършек, ами връх... Нещо идеално, нещо истинско, просто ДЕТЕ... нашето дете. Почуствах се вече готова да направим тази крачка, а Емо искаше още от няколко години преди това...
Бобчо стана много бързо, даже не очаквах, че на втория месец "опити" ще видя двете чертички. Беше страшно вълнуващо, докато чаках да видя дали тестът за бременност е положителен или не, сърцето ми щеше да изскочи от гърлото. Разтреперих се. Тези 2 минути чакане ми се сториха толкова дълги, броях на глас, за да знам кога са минали горе-долу. Когато погледнах, имаше блеееда втора чертичка. Леле, толкова беше хубаво, но и страшно. Щях да ставам мама! Обзе ме притеснение, радост, страх, въодушевление, еуфория, несигурност... Смесени емоции, но безкрайно истински! Бобчо беше напълно желано, искано и планирано дете. Тогава ни най-малко не ми е пречела идеята, че не сме женени. Чуствах човека до себе си стабилен, вярвах в него и съвсем напълно исках да имам дете от него. Когато бях във втори-трети месец на бременността майка ми почна нещо да ни натиска да се подпишем, за да сме в брак, когато детето се роди, но аз нямах никакви притеснения относно това. Пък и сватба на която да се притеснявам да не пийна алкохол (не че държа да се напия, но все пак...през бременността не близвах и бира дори) не ми се струваше много привлекателна. Не исках да се оженим, "защото така трябва", а да го направим ако ние решим, ако ние искаме и да го направим точно по начина, по който искаме. Е, такава ще бъде сватбата ни сега, в осмата година от нашата връзка, и във втората година след като се роди нашето синче Бобчо.

Ето го Бобчо, тук на около 2 месеца

Ето го на 9 месеца

И във фейсбук съм ти писала, аз го обожавам този вашия Бобчо, толкова е сладък, да ви е жив и здрав и винаги толкова прекрасен   Няма да откажа, да чуя разказ след сватбата на едно кафенце с Бобчо

Малкият Бобчо е едно прекрасно, сладко детенце. Пу Пу. Напълни ми очите това човече. 
Стефи, все толкова силно да се обичате, да се подкрепяте и да сте винаги един до друг. Имате това прекрасно създание, което заслужава много любов. 

И сега изглежда горе-долу така

Много ви благодаря, момичета! Тони, Мария 
Бобчо ми е най-голямата гордост!

Така, вече е време да кажеш, как избрахте ресторанта, фото, Дж, видео, украсаа, църква, ритуална... Няма да минеш метър  

Страхотно малко човече си имате! Голям бонбон! Искрено се радвам за вас, Стеф! 

Да осъзнаваш, че искаш да имаш дете и после да ти се случи според мен е най-голямата емоция. И най-голямото щастие. Много си права, че едно дете е връх във връзката, създава цялост. Не че знам от опит, но така го усещам и аз. Но това, при положение, чеи двамата са готови за тази крачка. В противен случай ситуацията хич не е розова.

Хайде сега ни разкажи повече за подготовката