Сватбата на flutter - 06.06.2015 г.

[always_and_forever]

Много хубаво ухае лавандулата.  И ние си мислехме за тези цветя, но се страхувам да не се ронят. 

  Хриси, ти какво ги слушаш? Нали си е твоята сватба и ти си решаваш какви ще бъдат цветовете. Нашата е лилава и го исках още от преди да знам, че ще има предложение и сватба. Дори тук във форума един много компетентен човечец ме набеди, че съм от малцинствата щом съм избрала този цвят. 

[svekarva]

Хихи, представям си какво "плевене" на тотата е паднало преди сервиране. Ама красотата иска жертви

[Feribotka]

Истината е, че и ММ се мръщеше на лилавото и как да му пренебрегна мнението  След това като си избрахме ресторант се убедих че на бежово-кафявата гама на ресторанта лилавото ще стои доста зле и така

[flutter]

Здравейте отново, дами!

    Бях ви обещала пълен разказ и понеже обичам да си спазвам обещанията... На мен все ми се струва, че всички сватби отстрани звучат еднакво и само за хората, участвали в тях, е ясно какво е било истинското усещане, та не знам доколко е интересно, но все пак ще се постарая да разкажа ключовите моменти.

    Така.... Седмицата преди сватбата и двамата с младоженеца си бяхме взели отпуска и бяхме в Пловдив. Заминахме в събота, барабар с всичката си украса В понеделник се върнахме обратно в София (където живеем), защото младоженецът имаше ергенско, а аз имах вечер с кумата. Реших, че не искам моминско парти. От една страна, защото мисля и след партито да продължа да се забавлявам, да излизам по барове и т.н., от друга понеже ние сме от достатъчно дълго време заедно и аз вече се чувствах омъжена, та не виждах какво толкова има да се празнува. От трета страна ми е малко неловко цялото това неизбежно стоварване на внимание върху булката, окичването с було, ленти, надписи и т.н. Не, че е лошо, просто не е моето нещо. А и кумата е най-добрата ми приятелка, която живее в чужбина и с която едно време обикаляхме баровете из Студентски през вечер. Отдавна не бяхме излизали само двете и реших, че това е най-удобния момент. Ходихме да хапнем и после на бар, прекрахме една хубава вечер. За ергенското организирах да отидат на стая - игра и после където си искат. За жалост нямаше как да направим партито в друг ден, освен понеделник, понеже кумът тогава пристигна в БГ, и доста от баровете затвориха рано, а някои не работеха изобщо. Така или иначе и те се бяха забавлявали.

      Във вторник се върнахме в Пловдив и следобед бях на пробен грим. Момичето беше много мило, гримира ме в театъра, чувствах се като звезда Само дето не се харесах.... Първо ми се стори адски силен, накарах я да ме изтрие и ме гримира отново. Тогава пак ми беше силно и ме поизтри втори път. Накрая след толкова триене вече сама си давах сметка, че гримът не е забележителен. След това имах среща с майка ми, която каза, че изглеждам сякаш съм се гримирала за работа. Като се прибрах и мъжът ми ме видя, каза "Ама нали щеше да ходиш на грим???". Стана ми ясно, че трябва да свикна с мисълта, че гримът трябва да е силен и й се обадих да уговорим втори пробен за четвъртък.
    В сряда ходих на прическа. Мислех някакъв небрежен кок, или прибрана по някакъв интересен начин, но фризьорът ме убеди, че няма да ми стои добре поради някои особености на лицето ми и решихме да направим асиметрична прическа - от еднаа страна прибрано, а от другата пусната. Харесах се много и бях доволна.    
     През цялата седмица имахме някакви дребни задачки по сватбата. Преди да заминем за Пловдив си мислех, че сме готови и едва ли не цяла седмица ще си почиваме. Огромно беше учудването ми, когато констатирах, че съм брезкрайно, безкрайно заблудена. Имаше неща за вършене из вкъщи, пристигнаха близките ми от други градове, някакви дребни довършителни по декорацията, среща с ДиДжей, втори пробен грим, обикалях за бижу за коса, което така и не купих, ходих на маникюр, всеки ден си репетирахме сватбения танц... Бяхме си направили хореография на тази песен: https://www.youtube.com/watch?v=oXvJ8UquYoo  Ние танцуваме суинг танци. Песента ни хареса много, от една страна защото текстът е сладък, а от друга заради рязката промяна в темпото, което позволява да преминеш от единия танц - линди хоп - към другия - чарлстон - и да стане по-интересно. Да, ама си е сложно да научиш 3-минутна хореография, постоянно грешяхме и бяхме много изнервени. Като цяло седмицата вървеше леко нервно, макар и реално да нямаше никакви проблеми. Мойто момче дори веднъж ми каза "Душо, ние забравихме че сме влюбени тази седмица". Всеки ден следяхме времето, защото се надявахме на топло и сухо време, за да сме в градината. Слава богу, така стана и до ден днешен продължавам да благодаря за хубавото време.
    Втория пробен грим мина по-добре. Направо си беше супер. Просто бях препрограмирала машинката в главата и някак успях да се вързприема
  

[flutter]

В петък пристигнаха кумовете и родителите на младоженеца. У нас беше пълна лудница, ходих на маникюр, да нося чашите-изненада в хотела на кумовете, после из къщи постоянно имаше нешо да правим, после ходихме в ресторанта да носим украсата и да им обясним къде какво и как искаме да се сложи, след това се срещнахме с кумовете... Разменихме си подаръците, решихме, че ще е по-удобно да си ги дадем предварително. Те ни подариха един кухненски робот (ние това си поискахме), а ние на тях - на кумата едно много красиво колие, което аз знаех, че тя харесва, а на кума ни, който е водолаз - водолазен фенер. Основната ни идея беше да му подарим гмуркане в Созопол, но го бяхме запазили в изненада и за да има все пак нещо за спомен, а и в случай, че времето не позволява да се гмурка - фенер. Гмуркането успяхме да осъществим няколко дни по-късно в Созопол. Родителите на младоженеца бяха взели подаръци за нас и за кумовете - по един конплект много красиви порцеланови чаши за кафе, еднакви за нас и за тях, така че да се сещаме сутрин едни за други, докато си пием кафето, ние в България, а те в Ирландия. Прибрах се от срещата с тях към 9:30, изпратихме младоженецът и родителите му в хотела, а ние с мама се заехме да чистим. След цял ден сновящи гости из къщи трябваше да се пооправи. Легнах си след 1, после дълго не можах да заспя, вероятно от превъзбуда.
  В сватбения ден станах в 6 и нещо. Имах задачи - гладих, къпах се. В 8:30 бях на фризьор. Купих един голям шоколад и с фризьора си поръчахме кафе, за да започне сладко денят ни Той е много готин и стартирах с порция смях. Прическата ми стана супер (Хаха, нескромно звучи, но много си я харесвах ) Към 10 и 20 дойде кумата с букета и бутониерите, оставих я да й прави прическа и на нея, а аз отлетях с едно такси към вкъщи, където вече ме чакаше гримьорката. Започна да ме гримира и към 11 започнаха да идват фотографът и видеооператорът. Постепенно адреналинът ми почна да расте, с всички тези хора пърхащи наоколу и суетящи се около мен малко по малко започнах да усещам какво се случва. Аз имам сериозна сценична треска принципно и в началото леко се стеснявах, но затова е хубаво да се работи с хора, които си разбират от работата и успяват да те предразположат и да те накарат да се смееш. Взеха да се събират гости, кумата застъпи на грим, а аз се облякох и се пофръцках малко с роклята за снимки Вуйчо ми и семейството му не можаха да дойдат от Англия, където живеят, затова ги бяхме включили по скайп на видео разговор и се попикаха от смях с нас от момента, в който започнахме да чакаме младоженеца. Събрахме се само кокошки в стаята и пискливо кодкудякахме Емоцията е много силна и се чувстваш като пиян, смееш се дори, когато не е много смешно. Когато младоженецът дойде бяхме заели стартова позиция, скрила се бях зад 3 приятелки отзад, а кумата беше страж. Бяхме решили, че ще ме печели с отговори на въпроси, не искахме да има пари и блъскане на врати. Той ме беше предупредил, че може да има само един много труден, на който да не може да отговори, защото щял да си носи нещо за подкуп. Кумата имаше задача да измисли въпросите. Бяха смешни, той се справяше много добре с отговорите. Дойде и уж трудния въпрос, но той взе, че и на него отговори. Кумата се шашна и аха-аха да ме даде, защото повече въпроси нямаше, аз отзад се провикнах "Ееее, нещо по-трудно няма ли да го питаш??? Например как се казва учителката ми по математика от основното училище?" Тук вече милият нямаше шанс и извади подкупът. Една кесийка с шоколадови жълтици Кумата на шоколад не устоява, пък и вече й се искаше да ме дава, и го пусна. Моментът беше много вълнуващ. Мойто злато много се развълнува като ме видя, ама освен, че много се развълнува, мъничко и актьорско майсторство приложи Аз нали си го познавам, усетих, че е малък етюд, но другите май не се усетиха. Загуби ума и дума за няколко мига и седна на леглото, като в ступор Фотографът му каза "Тя е, тя е, не е друга". "По душа съм си същата, злато", бяха моите отрезвителни думи.
   Момичета, стана безкрайно дълго. Утре ще продължа, ако вече не сте крайно отегчени, за което тотално бих ви разбрала

[always_and_forever]

Ех, много обичам да чета за срещата между булката и младоженеца.  Много хубаво се е получило  И ти така подробно разказваш, че си представям всичко. 
Продължавай, не спирай...... 

[alexandrova_90]

Добре ми подейства за добро утро  Да ти кажа, въпреки че не съм била на нито една форумска сватба, винаги се вълнувам супер много... Емоцията ме връхлита, все едно аха ей сега ще влязат при мен  Много хубаво се е получило, аз също обмислям да му дам да хапва някакви неща, които той не обича, а повярвайте ми много са! И да му задава някакви въпроси, вместо откупването.. Е... може и да се бръкнат на долната врата 

Прекрасно е продължавааай 

[artemida777]

Не знам как успяваш  думи да предадеш така емоциите. Много е вълнуващо.  Чакаме още.

[Cerise]

Добре ми подейства за добро утро  Да ти кажа, въпреки че не съм била на нито една форумска сватба, винаги се вълнувам супер много... Емоцията ме връхлита, все едно аха ей сега ще влязат при мен  Много хубаво се е получило, аз също обмислям да му дам да хапва някакви неща, които той не обича, а повярвайте ми много са! И да му задава някакви въпроси, вместо откупването.. Е... може и да се бръкнат на долната врата 

Прекрасно е продължавааай 

Със сигурност и при нас ще е така, защото сме в хотел и не искам изненади с пантите на вратите, освен това малко ми простее това с парите.

Иначе, flutter, за мен това е една от най-идейните сватби и ми е страшно интересно.
Така, че продължавай.

[karanesheva]

Страхотен разказ, много се развълнувах, и като си представя, че и мен ме чака това след 10 дена, ми се свива сърцето. Чакам продължение.

[Sisku]

Разказът е супер, особено след като съм го преживяла, напълно разбирам вълнението ти и си припомням отново емоциите. Това с въпросите е много хитро, а кесийката с шоколадовите монети е била много силен коз  Мен ме откупваха от брат ми, но никои не ми разказва за сега с подробности как е станало и за колко "са ме дали"

[flutter]

Здравейте отново, момичета! Благодаря ви за милите думи и за вниманието към многословията ми Сядам да ви поразкажа още от нашия ден.
   
      Та, след като младоженецът изпадна в лек шок от срещата ни , си пийнахме по малко бяло вино, изядохме по 1-2 хапки, разменихме по няколко думи и кадъра с гостите вкъщи и се запътихме към мястото за фотосесията с кумовете. Бяхме набелязали едно от тепетата, което не е толкова туристическо, има малко хора и заедно с това много хубава гледка към града. Докато стигнем до там минахме по една тиха, малка, закътана улица със стари къщи и фотографът ни набута в един двор да се снимаме . Разбира се, с нелепите си подвиквания от рода на "Сега какво да направя? А кракът къде да си сложа?"привлякохме вниманието на живущите и излязоха да ни видят, но хората винаги така се умиляват от вида на булка, че не се разсърдиха. Фотографът ни спираше за снимки по пътя толкова често, че накрая за основното място, което бяхме предвидили, почти не остана време, а бяхме отделили почти 2,30 часа за фотосесия. Беше забавно като ни накара да легнем на алеята на тепето. Започна с обръщение към младоженеца: "Айде да седнеш за малко, няма да се изцапаш, чисто е. А така, супер си! Я сега малко назад се наведи! Да, точно така... Я още малко, още маааааааалко само! Супер! Е, ми ти почти легна! Айде легни сега! Бравоооо! Айде сега и ти легни в него! Браво, супер сте!:D" много е забавен този човек.

      След фотосесията отлетяхме към църквата. Бяхме навреме, че и по-рано. Там вече се бяха събрали гости, всички усмихнати до уши и много ни се радваха. Беше прекрасно. Както споменах, кумът ни е ирландец - католик. Бяхме говорили като избирахме църквата с една жена там, която ни каза, че няма да има проблем, просто ритуалите ще бъдат извършени от кумата. Да, обаче отчето, на влизане в църквата ни спря и ни пита дали и четиримата сме кръстени. Внезапно беше решил, че е проблем кумът ни да е католик. Забавихме се доста, докато го чакахме да "види как ще се реши този сериозен проблем". Мина ми през ума, че може да иска да дадем пари, но си изчакахме спокойно. В крайна сметка ни пусна и нямаше проблем, с изключение на това, че целия ритуал много се проточи и закъсняхме за следващия в ресторанта. Оказа се, че отчето май не знаеше съвсем какво се прави, защото беше млад и зелен, а нашата сватба беше първата в тази църква за годината, а миналата имали само една. Не му се разсърдихме много. Накара ни да ходим на другия ден да ни попълва свидетелствата за брак и ни разказваше как миналата вечер се напил и какво било на неговата сватба. Образ иначе за мен ритуалът в църквата е дълъг и отегчителен... Искахме краткия, но ми се стори безкраен, а и той май сам си го удължи, от незнание ли, що ли. Развълнувах се на 1-2 места, но и на 1-2 бях развеселена, като обясняваше как едва ли не жената е без мнение и каквото мъжът каже, това е, и как е той й е "главата". ... Но не плаках.

Момичета, спирам. Оставям си последната част за утре лека нощ от мен!

[karanesheva]

Това младите попове, са опасна работа, гледат да спазват всички канони не е било за пари. И аз искам късия ритуал, но още не се знае кой поп ще ни венчае, защото били 3-4 и не знаели графика за Юли месец.

[always_and_forever]

Много забавно се е получило с вашия фотограф. 
Добре, че и с попа сте се оправили, макар и след дълги увещания.
Нас не са ни питали кой ритуал искаме - дълъг или по-къс. Ама и ние не сме се сетили да попитаме. 
Хайде, чакаме още да разказваш. 

[flutter]

Един поздрав от младоженеца:




Идеята си беше негова, той направи дизайна. Снимката е на Бони Бонев.