Ето, че остава по-малко от месец до сватбата на flutter  Ще се радвам тук да споделяш как върви подготовката и всичко, което искаш. Не пишеш много често и подробно, но съм сигурна, че на всички ще им бъде приятно и интересно да разберат повече за теб и за сватбата, ако ти се споделя

Честита сватбена тема, flutter! Пожелавам ти спокойна подготовка. 
Дано да се включиш с разкази и снимки. 

Ехаа, още една булка на 06.06!
Честита темичка flutter, пожелавам ти да я изпълниш с положителни емоции и разкази 

Момичета, много благодаря Анн, страхотни снимки си подбрала. Наистина съм се насочила към хортензии в украсата
  Амиии, от къде да започна, не знам. Може би от началото и да се движа хронологично напред?
  С моето злато сме заедно от почти 5 години. И двамата рисуваме и се запознахме в един тематичен форум. По онова време аз имах сериозна дългогодишна връзка и виртуалното ми познанство с него беше съвсем формално, нещо като това с вас Само дето бях влюбена в неговите рисунки и му го казвах. След известно време моята връзка приключи драматично и ме остави нещастна за дълго време. Един ден той сподели във форума, че ще се дипломира като аниматор и покани доста от хората, включително и мен, на прожекцията на филма му. Беше в работен ден и мислех да не ходя (нямаше как). Докато дойде денят, обаче, аз се разболях от бронхит и бях вкъщи на антибиотик. Отвътре ме човъркаше нещо -"трябва да отидеш, момчето е толкова талантливо, сигурно ще е хубаво". Та събрах сили и прогоних притеснението (принципно съм доста срамежлива и общуването с непознати ми е стрес) и отидох. Филмът беше прекрасен и аз останах да го изчакам след това да изкажа възхищението си и да благодаря за поканата . И тогава се запознахме. Веднага усетих нещо. После почнахме разговори по скайп, той живееше в Бургас. Разговори по късни нощи за какво ли не, и много, много смях. Имам си много забавен мъж и това е едно от нещата, които най-много обичам в него. Аз съм човек, който вярва в синхроничностите, в малките знаци и "случайностите", а с него ни се случваха много такива ситуации. От самото начало имах чувството, че това е човекът за мен и животът ми го показва с малки шегички . Но всичко се случи постепенно. Известно време пътувахме и двамата, после той почна работа и се пренесе тук. Известно време живя сам на квартира и от 3 години живеем заедно. Не искам да ви отегчавам с много дълги разкази, а този май е тръгнал в тази посока продължение в другия пост

Много хубаво разказваш. Не се притеснявай да пишеш. На мен ми е интересно.
Продължавай, продължавай...... 

Честита темичка, flutter, изпълни я с прекрасни разкази.. Хортензиите са едни от любимите ми цветяяя... Обожавам лалета, хортензии и божури, а нито едно от трите не е цвете, което да намеря лесно през есента, за да го използвам спокойно в украсата ми   

Честита темичка! Наистина прекрасни снимки са подбрани! Ох, ох 
Чакам с нетърпение подробности около подготовката 

Еее, страхотно, и на мен хортензиите са ми слабост, може би подсъзнателно затова избрах такава снимка  Но се радвам, че съм улучила. Много романтична история имате, продължавай да разказваш, много ми е интересно, как получи предложението? 

Благодаря ви, момичета

Продължавам с разказа.
Моят приятел (Още ми е странно да го наричам "моя мъж") обича да ме изненадва и да прави нещата с идея. Когато ме покани да живея при него беше станал рано сутринта и беше нарисувал на едно листче схема на неговата квартира и на нея беше поместил и моите неща - бюро, телевизор и т.н. Отгоре беше написал "Искаш ли да дойдеш да живееш при мен?" и го беше сложил до главата ми. А после ме снимал как спя с листчето до мен Като се събудих изненадата беше огромна.

  Знаех, че и сега ще измисли нещо интересно. Самият факт, че предложение ще има, не беше изненада - бяхме споменавали идеята чисто хипотетично преди доста време, но без да има зададен въпрос и даден отговор, по-скоро като някаква опция в неясното бъдеще. Няколко месеца преди предложението, обаче, той ми каза, че иска да ми купи пръстен, но че това не е предложение. Искал аз да го меря, за да е сигурен, че ще ми стане и хареса, а той щял да ми го даде някой ден, когато си реши. Аз пък му казах, че аз ще си помисля какво да му отговоря тогава И както казах, понеже обича всичко да е с идея, пръстенът ми не е типичен годежен пръстен, но за мен е безкрайно скъп. Понеже рисуването ни събра, пръстенът ми е направен от моливи за рисуване. Не знам дали сте ги виждали, прави ги една българска дизайнерка, има ги по галериите тук-таме. Обожавам го, но няма как да го нося нон стоп. Пазя си го повече.

  Та така, имах аз пръстен, неподарен, и си бях казала, че няма да мисля по този въпрос, защото исках да се изненадам. Златото работи във фирма за компютърни игри. От няколко месеца вкъщи работеше по едно свое ниво на една игра, а аз все го юрках да го завършва по-бързо. Една вечер се прибирах от танци и той ми каза "Готов съм с нивото, искаш ли да го пробваш първо ти?", аз разбира се "Даааа!!!". "Обаче малко съм го променил, да знаеш". "Ок", казах. И започвайки видях, че нивото няма нищо общо с предишното, че героинята прилича на мен и че из играта навсякъде са наредени моите картини. Усетих за какво иде реч и стомахът ми се сви, обаче се бях захилила до уши. В нивото аз (моята героиня) подскачам нагоре -надолу по своите собствени картини и накрая стигам до един статив с бяло платно. До него имаше и картини на златото. Там ме чака неговия герой Отдолу излиза бутон "Ще се омъжиш ли за мен?", аз разбира се натиснах "ДА" и получих награда - пръстенче, което приличаше досущ на истинското. Идеята му с белия статив е била, че това е животът, които ни предстои и който ще "нарисуваме" и изживеем заедно. Беше направил специална кутийка за пръстена и го беше заровил в стърготини от подострени моливи Беше страшно емоционално и вълнуващо, и весело. Пророних една малка сълзица, но повече се смях и се радвах. Беше вълшебно.

Flutter, страхотен разказ! Супер оригинално и емоционално предложение. Пожелавам ви да сте много щастливи и вечно влюбени!

flutter Ето на това му се казва предложение за брак.

Уоууууууууууу чета, чета и си викам.. Никога не съм чела такова нещо... Предложението е прекрасно... Моите най-искрени адмирации за ТМ   Колко време е отделил и колко внимание към детайла е вложил   Невероятно.. Кажи му да помисли, да пусне оферта, ако има и други геймъри, които не могат сами да направят всичко, а искат да предложат на приятелките си по този начин, да им го прави той.. Това е супер странно и яко предложение, ще има много хора, които да се възползват  
Очаквам продължение от разказииии 

Ехаа, страхотно предложение наистина! Браво на него  (и ето ти още едно съвпадение - и моят бъдещ съпруг работи във фирма за компютърни игри  )

Честита тема ииии WOWOOOOW! Просто нямам думи!!! Пожелавам да сте много щастливи и ВИНАГИ с усмивка на уста!!! 

Хехе, радвам се, че и вие мислите така. Аз бях много трогната от усилията, които положи.

  Анн, готино съвпадение. 

Да ви разкажа малко за подготовката. Сватбата ще бъде в Пловдив - моя роден град.
Аз лично никога не съм държала да се омъжа и никога не бях си представяла сватбата си по определен начин, нямах идеи и мечти по този въпрос. Като минаха няколко дни и започнахме да мислим по-конкретно, тръгнахме от там, че си представяме на този ден да сме с най-близките си приятели и роднини. Никога не съм си падала по изкуственото фамилиарничене на такива поводи, дори се чувствам неловко, когато ме поканят на сватба на някой, който не ми е близък. Искахме с нас да бъдат само хората, които действително се вълнуват от това, че се женим, и които наистина се радват.
В крайна сметка вече имаме потвърждения и сме на 75 човека. За щастие и двамата имахме еднаква идея за атмосферата - малко по-неглиже, малко по-арт и малко по-уютна. Искахме да е в градина и затова и избрахме началото на юни. Първо се целихме в края на май, но нямаше свободна дата. Намирането на ресторант с градина за сватба се оказа много трудна задача, поне в Пловдив. Да не говорим, че се втрещихме от студено и неадекватно отношение на управители на ресторанти. В крайна сметка се спряхме на ресторант Диана в с.Труд, на 4 км от Пловдив. Много се надяваме на хубаво време, за да можем да направим нещата както си ги представяме. Не, не се надяваме, по-точно е да кажа, че на този етап дори не допускаме другия вариант. Все пак до известна степен избрахме този ресторант, защото целият ще бъде затворен за нас и ако вали ще сме вътре. Сега трябва да поработя