Благодаря на всички 

Гери, да ви е здрав и послушен малкия Ивайло. На мама бързо възстановяване а на таткото наздраве

Кукумявкооооооооооооооооооооооооо....честито!!!!!   Да е жив и здрав малкия Ивайло!!! Много много радост и гордост да ви носи, наздраве!

Аз четох през деня темата, не писах, сега писах - то пък съм изпуснала момента, вече си родила, изтрих стария пост за леко раждане и пиша отново.

Бъдете здрави!!! 

Ехааа Честит Ивайло! Страхотно име! Да е жив и здрав и много да ви радва!

Само ако някой можеше да ми каже как да сменя името на темата, че да се знае отдалеч за хубавата новина 

Честито бебче!Много да ви радват двете слънца!Прекрасно име!

Честит син, Гери! Да ви е жив и здрав малкия Ивайло. Много щастие и късмет в живота му пожелавам. Много да ви радват с прекрасната си кака.

Ще чакам да разказваш за срещата ви с Ивчо, защото като те видях каква си свежарка няма много дълго да се възстановяваш!

Честито бебенце Ивайло !!!

Да е жив и здрав, да расте голям и умен и да ви носи радост и гордост !!!

Благодаря на всички. Нямам кои знае колко за разказване, всичко много добре. Раждането нямаше нищо общо с предния път, много по безболезнено.

От вчера сме си вкъщи. Кърмя го на поискване, имам опасения, че ми му е малко, на няколко пъти дохранвах и след дохранване се успокоява и заспива. Иначе от гърда на гърда постоянно и в момента в които пусне гърдата пак става нервен, хапе си ръцете, плаче.

Хей,Герчооо...как сте,как са дечицата?Каката радва ли се на бебчо?
Ела ни разкажи малко за вас,а може и някоя снимчица.

Да вляза в темичката малко да се оплача, да се похваля и разни такива  Снимки ще имаме до края на седмицата, че им правихме фотосесия с каката, скъп подарък от скъпи и много любими приятелки 

Каката е луда по Ивайло, постоянно го прегръща, целува го, говори му много, гали го. Постоянно му казва "Кажи КА-КА, оххх знам че е рано, обаче толкова искам да кажеш кака " И разни такива, говори му, че е малкото ѝ братче, че винаги от всички ще го пази, че винаги ще го обича, изобщо много е нежна с него.


Кърмя го, обаче ужасно на често яде, прави изключително малки интервали, бях решила, че не му достига, обаче ако му направя добавка АМ не я иска изобщо. Ходихме преди няколко дни да го измери доктора , качил е 800 грама  Мъжа ми вика "с това ядене на всеки час, не очаквах да са по малко", а на мен ми се струва все същия дребосък като при раждането. Така вече от 3250 при изписването, сега е 4050.


Най- лошото е че от вчера е с хрема, просто ми иде да се гръмна. Каката не е боледувала не помня от кога, седмицата около Гергьовден си седя вкъщи, не ходи на градина и точно тогава се разболя, лека хрема и леко пресипнал глас. Уж я пращах през деня по разходки ту с едната, ту с другата баба и контакта с бебето беше силно ограничен и всички ми казваха, че като го кърмя шанса да се разболее е минимален, ама от вчера е с много силна хрема. Ще се мъчим някак, дано му се размине само с хремата. Толкова съм смела, толкова хубаво раждане имах и всичко и всичко, а сега умирам от страх, не ме е толкова страх от хремата, колкото от това да не се усложни нещо 


Към каката ме гони някакво страхотно чувство на вина, макар че гледам докато той спи цялото ми време да е за нея, обаче някак все едно не са същите нещата или поне в моята глава. Тя си е щастлива и доволна, аз леко откачам. Особено сега когато беше болна и я пратих при баба, направо ми се късаше сърцето. Имах чувството, че толкова има нужда от мен в тоя момент, имах чувството, че я предавам, че я изоставям .... 




П.С. И много моля който знае как да ми смени заглавието на темичката 

Оххх, Гери, направо ми дожаля за теб като те чета...
сигурна съм, че каката не се чувства изоставена или пренебрегната, тя не е толкова малка вече. А и ти сама казваш, че като спи бебето, гледаш да си с нея. Сигурно в началото винаги има такъв някакъв период на самоизмъчване от страна на майката - дали отделя достатъчно време на децата като са две.
Аз мисля, че ще се чувствам по същия начин някой ден, познавам се. Все си мисля, че може и по-добре, че не й давам достатъчно, че искам и мога повече и повече...
Като си с нея просто бъди с нея на 100% - целувки, милувки, казвайте си колко се обичате, показвай й, че тя за теб е много специална и разчиташ на нея да ти помага. Момиченцата обичат да се чувстват полезни, съдейки по моята дъщеря. Като й кажа, че съм й благодарна, че тя подготвя масата за вечеря, тя сияе направо.
Едва ли ти казвам кой знае какво, но съм сигурна, че все пак постигаш добър баланс, който с времето съвсем ще усъвършенстваш!
Дано малкия да се размине само с хрема, сигурно с бебе на няколко дни е гадно да бори човек болести, но ако овреме се хващат, ще минават и по-леко. Стискам палци!

Колко е мило отношението на каката   Дано след време и аз споделя такива чувства
Дано мъника бързо се пребори с хремата и естествено никакви усложнения. Даже не си го помисляй това  
А за наддаването на момчето, мама добре го гледа  
И не се обвинявай за каката. Щом тя е доволна и щастлива значи не ги усеща така нещата. Не се самонадъхвай.
И последно - влизайки сега в темата си помислих точно, че името трябва да се смени и гледам и ти си го написала. Който може нека го направи.

Гери,страхотно за отношението й!Браво,наистина е много мило да чувстваш обичта между децата!
За хремата,имаш ли помпата на BabyVac?Какво мерки взимате?
За вината,която чувстваш,явно е нормално.Аз съм същата.Всяка вечер щом заспи и я гушкам се натъжавам.Моята не показва също ревност,но знам ме вътрешно си го изживява по нейн си начин.Гузно ми е отдавна,още като трябваше да лежа в болницата,но няма начин.Надявам се това да е временно и да отшуми скоро.Явно е някакъв майчин процес,през които трябва да преминем.

Гери, честито бебенце, родили сме на един и същи ден! Нека заедно с кака да са ви най-голямата радост в живота!
При нас яденето май е същата история, много на често, отдавам го на това, че се роди голямо бебе, ама в последствие не е качил толкова много и не знам и аз, стига ли му, не му ли стига. Аз не се цедя, пробжах един път и нещо не се справям, а и четох, че когато бебето има нужда от повече мляко и суче на често, с което се увеличава кърмата.
Ех, колко ви е мила каката, да се просълзи човек!!Нямам други деца, но ми се струва нормално твоето чувство към нея, аз имам такива чувства към близките ми, една тъга такава, като че нещо свършва, а всъщност е ново начало, но си мисля, че с времето това отминава и като си нагодите ежедневнието и бебчо порасне мъничко, ще постигнеш душевен конфорт!Целувки от нас