Хей и аз не съм видяла, понеже не влизам много редовно

Аз съм добре, чувствам се добре. Имаме си количка, креватче (стари), купихме няколко дрешки само

Общо взето вървят си нещата. Почти нямам какво да разкажа
В началото ме бяха обзели доста страхове, произтичащи основно от професията, от това какво съм видяла с очите, какво съм съпреживяла с много жени и всичко това много ме товареше. Това е една от причините да изляза болнични в края на третия месец, просто ми идваше много натоварено чисто психически. С течение на времето, откъсване от обстановката и налагне на силна воля подтиснах страховете си и сега гледам изобщо да не ги мисля. Много рядко си позволявам да се отпусна и да се уплаша, обаче бързо се вземам в ръце.
Каката за сега е много щастлива, постоянно ми гали, целува корема, пее му песни, чете му приказки. Говорихме си за раждането, гледахме филмче подходящо за нея. Сега най - тъжно й е че ще бъда няколко дни в болницата като се роди бебето, все пита не може ли да родя и да се приберем с бебето. Сигурно ще й е доста тъжно, дано някак успеем да минем през тоя период, че не сме се разделяли никога.
Аз в интерес на истината хем нямам търпение да се роди бебенцето, хем ми се струва че съм в 5тия месец и ми остава още многооо бременеене

Чак не мога да си представя че преди няколко дни си взех 45-дневния болничен, ей ги 45 дена са нищо
