Аз пък, ако знаете, това име с какво го асоциирам...? Прабаба ми казваше Калоенче (диалектно, разбира се) на кокичетата. Много ми е мила тази асоциация. Обичам кокичетата - хем са нежни, хем пък са силни да се изправят срещу снега и зимата Така казваше и на малки козлета, които са белички и нежнички

И на мен супер много ми харесва името  !!! Това ми е любимо име за момче, заедно с Калин. Ако бях омьжена за бьлгарин и имах син, така щях да го крьстя 

Честито и от мен! Много да ви радва, да ви усмихва, да расте здрав и щастлив!!!

Събрах сили и подредих мислите си най-накрая за раскажа за раждането. Не исках да го предам по първоначалните ми впечатления че беше доста травмиращо.

Както знаете вече беше започнала да ми пада тапата след прегледа за разкритие. На 24.03 си направих дълга разходка, готвих, чистих направих всичко което  може за да предизвикам раждане. Контракции обаче си липсваха.

Вечерта с ММ се шегувахме че го искаме да тръгне раждането към 6 сутринта или до 21:00 вечерта че да сме починали и да не хващаме задръствания. Е човека ни е слушал явно

В 04:00 ММ стана до тоалетната и аз викаме дай и аз да мина. Станах, пиш, легнах си. Тъкмо се наместих и завих и чух едно двойно пукане в мен. Изчаках дали води ще текнат, нищо. Отидох до тоалетната и едно огромно парче от тапата ама направо  изхвърча от мен. ММ ме чу че нещо се суетя и викам ами само тапата е може пак доста време да откараме така че си лягай.

Легнахме си и получих първата контракция... След малко и втората... След още по малко третата, започнах да ги засичам с едно приложение на телефона, часът беше 04:30. Първите няколко бяха на 05:00 минути, следващите на 03:00 минути. Започнаха много силно и веднага на много често...едвам поемах дъх... Викам дай да си обръсна краката и другите неща и да се изкъпя и да тръгваме.  Болките обаче станаха нетърпими и на 03:00 и на 02:00 минути. Не успях нищо да свърша. Едвам си взех душ. Ни зъбите не успях да си измия.

Не можех даже дрехи да си сложа. ММ помогна да сложим някоя тениска и потеглихме. В 06:00 тръгнахме в 06:15 бяхме в болницата. Как е карал не знам, нямам спомен, всички от София трябва да се сещате че от Дружба 2 до Щерев си е далечко! Там ни посрещна охраната, обади се в спешния кабинет. ММ остана долу. От тук започват да ми се губят моменти. Имам мътни спомени на слизания и качвания по асансьори и бебета на всички страни. 

Прегледа ме дежурната лекарка, която установи 6 см разкритие. Веднага се обадиха на моята лекарка, изпратиха ме на клизма и тоалет. Казаха че след като се върнем че ще ми сложат епидурална. Няма да казвам какво е да ви правят клизма и тоалет на контракции на 3 минути!

След това явно в тоалетната са ми изтекли водите. Докторката ми беше вече там. Аз се вия от болка и моля за епидурална, тя каза само няма проблем дай да видим първо разкритието. 9 см!!! И тя каза абсурд, няма време. След 5 мин пълно разкритие. Това става към 07:00 часа. Пуснаха ни на записи и на всички контракции се засичаше губене на тонове или падане рязко на тонове... Главата му продължаваше да седи високо. Силни контракции продължавах да имам. Тя направи всичко възможно да му смъкне главичката но тоновете се губеха постоянно а аз не получавах напъни, пробах да напъвам, но нищо не ставаше. Настана паника в стаята, аз дали защото бях с кислородна маска, ли не знам станах супер спокойна. Лекарката събираше екип спешно докато все още се опитваше да смъкне главата и да подържа тоновете. Много голямо крещене и суматоха настанаха, аз супер спокойна. Тя само каза съжлявам не можем да рискуваме няма тонове тичаме в операционната. С тичане и сумати хора около мен влезнахме, дойде акушерката с мобилен доплер засече някакви тонове, аз само я попитах кажи ми че все още е жив. Тя ме погледна и каза да спокойно. След 1 мин беше там анестезиолога биха ми упойката.  Скараха се жестоко лекарката ми и анестезиолога, доколкото разбрах той не е разбрал че е чак пък толкова спешно. Тук има един момент който все още не мога да избия от главата, дали наистина усетих болка или не, но изкрещях силно и паникьосах анестезиолога че усещам как ме режат. Веднага след това спря болката усетих облекчение и Калоян изплака!  Чух само розов е пухкав е всичко му е наред!!!! Показаха ми го но вместо лице видях комплекта му ахххахха! Но по важно беше че всичко му беше наред!От там натаък сложиха ми някакви успокоителни и нямам спомен много от самото секцио освен че док ми каза че съм качила на корем и имам тлъстинки 

Операцията приключи, докато ме бутаха с леглото видях ММ. Преместиха ме в реанимационна, док дойде и каза че е пуснала ММ при Калоян, аз пък викам кой е тоя Калоям хахах. ММ не е знаел какво става с мен, само е видял екипите как всички спешно крещат че има спешен случай и е бил убеден че съм аз.

В реанимация не беше никак приятно, като ме пусна упойката започна контрахирането на матката и си е гадничко. Заклевам се веднага забравих болките от контракциите, болките след секцио поне за мен са ужасни. Докараха бебета чак след обеда да си ги гушнем за малко, док каза никакво кърмене в следащите 3 дни че съм на 2 вида антибиотик.Раздвижването ми на следващия ден беше малък ад. Почти не припаднах. Не знам дали защото бях спешно секцио другите момичета се раздвижиха много бързо. Понеже няма бебе ако не се раздвижиш напънах всички сили, глюкоза и мялко с какао и се раздвижих някак си

Вече в родилното е съвсем различно. Отново попаднах на страхотна съквртирантка. Обстановката въообще не е болнична а спокойна и уютна, акушерките са мили, имам посещения всеки ден, Калоян свали 200 грама но от днес е започнал да качва. Кърма все още не е слезнала както трябва,по скоро е коластра, но малкия Шмъчко не иска да суче. От вчера го слагам но отказва да засука. От снощи акушерките ми показаха как да го залъгвам и има малко напредък. Ще го мъчим няма как. Но аз съм спокойна, майка ми се нервира повече от мен. Аз съм сигурна че ще засука просто 3 дни беше на шише и е нормално да е объркан. Иначе е много спокоен, спинка,пръцка и яде.  

Док като дойде да ни вижда каза че е бил в много неправилна позиция и е имало прекъсвания на пъпната връв, каза че много я е яд че на такова бързо пълно разкритие е трябвало да прави секцио, но е важно че двамата сме добре. Няма такъв лекар като нея. Ще съм и благодарна цял живот! Вдигна цялата болница за нас. Трепереше цялата след секциото. (Др. Мария Коновалова)

Голямата ми тревога сами сега и ужасно поддутите крака. Пия много вода, Биогейм, вдигам на високо, правя упражнения но са ужасно големи...и не спадат.

Нямам търпение да ни изпишат и да си го приберем вече. ММ е много смешен как се плаши все още от него но ще свикне.

Благодаря за хубавия разказ и наистина сьжалявам, че си от процента жени с усложнения. За яд си е, толкова бьрзо да мине всичко, направо изненадващо, но се случва да има такава позиция бебето, макар и рядко.

Екипьт обаче е реагирал бьрзо и навременно, направили са всичко както и което трябва, и са се справили прекрасно с цялата ситуация. А най-важното е, че бебето е добре, живо, здраво и прекрасно, а ти вероятно си още обьркана и ужасно изморена, но всяка начало е такова.

Дано ви се нареди цокането както го желаеш. Започва вашето голямо приключение…

Целувам ви силно и тримата и следя с радост новините около вас.

Мариолка важното е че всичко е приключило  бързо и добре за всички. Когато си отидете в къщи ще се нормализират нещата и ще си влезете във вашия ритъм.
За краката , и моите бяха така.не се притеснявай , нормално е. Преди раждането не са ми отичали никога, но след секцио отичат и към месец трябва да са каКто преди.

"аз пък викам кой е тоя Калоян хахах."  хихихи

Радвам се, че  си в добро настроение, въпреки приключението.  Доста живо си ни разказала, герой  си, че си все така позитивна и се справяш супер



п.с. много ли е сладичък  

Ех, тази Мариолка! Винаги супер свежа и позитивна.
Хубаво е, че си останала спокойна, въпреки суматохата. Кажи как е таткото. На кого прилича малкият сладурко?

Мариолка мила много съжалявам че те е боляло толкова, обаче важното е че мъника е добре и че и ти си добре.

Много благодаря за разказа много те целувам и прегръщам

Страхотно,че всичко е минало бързо ,въпреки че се е налижило секцио.Поне не си се мъчила,даже както се казва,не си разбрала кога е станало всичко!
На вашата дата родиха още две мои приятелки и така се вълнувам за вас!
Пожелавам ти бързо да влезеш в ритъм и да няма ни болки ,ни подути крака.Аз с каката като бременнеех,хем бях качила много,но краката минграм не се подуха.Родих я и на изписването не успях да си сложа предвидените обувки и ги сменях с други.Седмица-две бях така.
Пии повече течности,по малко соленко ,краката да почиват и мъжо да ти прави масажи.

Мариолка, честита ви мъжка рожба! Всичко най-хубаво, положителни мисли и усмивки желая на цялото семейство. Изглежда, че до сега се справяш прекрасно. Браво за оптимизма! Ако имаш нужда от нещо само кажи 

М, радвам се, че писа, мислих те тези дни.
Каквото било-било, важното е от тук нататък живи и здрави с Калоян да си се гушкате.
Невероятно ти е тръгнало раждането, толкова бързо пълно разкритие! Аз за 20 часа успях 2 см.
Браво на докторката ти за незабавната реакция и за грижите.
За подутите крака не мога да дам съвет, че не ми се е случвало.
Чакам с нетърпение да му видя муцунката на бебчо, да го нацелуваш по дупето.
Стискам палци скоро да ви изпишат! 

Е Мариолка то при такова раждане, няма от какво да се плашиш втория път! 
Важното е, че сте добре. Раздвижването наистина е кофти, но се забравя много бързо. За подутите крака, не се тревожи ще се оправят. Предполагам, че ако имаше нещо притеснително, докторите щяха да вземат мерки.
За кърменето, не се притеснявай, все пак Калоян е дребничък. Като стане по силен ще стане по лесно и по бързо ще захапва. Важното е да се опитваш!
А за антибиотика щях да те питам, дали е просто от секциото /понеже и на мен ми слагаха някакъв/ или заради някакво друго усложнение?