Хайде Мариолка, малко остана.последните най чакани дни. Пожелавам ти да ги изкараш леко и в разходки и наслада на хубавото време. Идвай да разказваш.

Честита тема, Мариола, любави моя 

Такам Събрах сили  да включа лаптопа че през таблета мога само по малко да пиша.

Та първо да благодаря на прекрасната Miauka за темичката. Нямате и на представа колко бебешки темички съм изчела в този форум. ( с Пандето сме си фенове на Честито и отдавна четем и се забавляваме)

И при нас всичко започна като в приказките. След като се оженихме следващата ни цел беше жилище и бебе. Тъй като имам поликистоза знаех че забременяването няма да е лесно и отидох на лекар. Казаха ми всичко е наред, няма кистички давайте. ММ започна нова работа което означавше че не можем да теглим кредит още 6 месеца докато е на изпитателен срок. Решихме че първо ще пробваме за бебе, ще отнеме доста време заради ПКЯ така че имаме време. Е да ама не. Аз забременях на първия опит. Още си спомням колко бях подразнена от това. Това не влизаше в моя план, трябваше след 6 месеца да забременея. ММ беше във възторг. Аз не. Но се примирих, от ден 1 мислех как ще кажа на работа, къде ще живеем, общо взето мислех че забременееш ли и това е следващото е раждаш. Казахме на всички. Но всичко се срина като ми поставиха диагноза кухо яйце. Аз бях в шок, не бях чувала за това нещо, исках всичко бързо да приключи. Е и приключи с кюретаж в 8ма седмица. Слeд  това се сринах. И реших да търся причината. Търсих рових много, търсих лекари, пусках изследвания, и намерих причината. Инсулинова резистентност и мутация на MTHR ген който е за усвояване на фолиевата киселна, и леко завишен ТСХ. След като минаха 3те месеца пазене, ние започнахме опити отново. Отново, първи месец опити, аз бременна! Да!  Супер! Ето моята награда! Пускам кръвен, гранично ЧХГ, пускам втори ЧХГ спаднал, биохимична! От там насетне нямам спомени, то бяха 6 месеци постоянни опити за забременяване в които аз живеех от цикъл до овулация до цикъл. След почивката ни на море бяха решила че е време отново да се мисли за иследвания които са ми останали. Бера беше споменала за кариотип. Това беше новата стратегия и план. Прибрахме се от море, мъкнах аз сакове и куфъри. Корема ме болеше ужасно като за цикъл. Всеки месец правех тестове за бременност доста преди дата за цикъл. Този път реших да не правя а да чакам и да се започне с ходенето на лекари. Е така и не дочаках. Реших един тест да направя на 2 ден закъснение. Оп две чертички. Не вярвах че ще рева като ги видя защото аз не съм такъв човек, аз не рева  за такива неща... този път ММ обаче беше този който беше притеснен.

Веднага  пуснах кръвни, удвояваха се перфектно!  Запазих час, като преди това чинно пиех една шепа лекарства. 5гс, сакче с жълто тяло, 7 гс сърчице! Туптим! Няма да забравя усмивката на лекарката ми на лицето. Периода от 7ма до 9та гс ми беше многоо труден, симптомите ту изчезваха ту се появяваха. Докарах се до нервен срив. Всеки преглед беше изпитание. Никой не знаеше че съм бременна. Първо искахме да мине първата ФМ, веднага след това отидохме при свекърите, бяха много,много щастливи. Същия ден пратих снимка на майка ми от ехографа, разрева се.
От там насетне бременноста ми беше лека. Никакви оплаквания. Бебчо растеше като по учебник, аз преживявах всички кошмари че нещо ще се обърка, еми обърка се. На 25ти декември започнах да получавам болки в корема които не утихваха. На 26ти след преглед при дежурен лекар ме задържаха в болница. 3те най-кошмарни дни в живота ми последваха. В тези 3 дни не знаех какво се случва, какви са прогнозите и дали има надежда. На 4-я ден най-накрая ме прегледа моята лекарка и каза че нещата са се възтановили и ще ме изпишат скоро, но да забравя ходенето на работа и като цяло ходенето. Ставането ми е разрешено до тоалетната вкъщи.На 07.01 отново влезнах в болница, и след  това влизане се научих че болките няма да спрат дали ще съм там или вкъщи. От там насетне живота ми се затвори, виждам хората от едно положение, живея от преглед на преглед. Още един път разбрах колко прекрасен съпруг имам, който жертва всичко за мен в момента. Осъзнах колко прекрасен работодател имам, че не само ми влезнаха в положението а и направиха всичко възможно да се откъсна психически от работа.

За мое щастие започнах да го усещам много от рано, някъде 15та седмица, еми от тогава не съм имала един спокоен ден. Има дни като днес, в които издивявам че не е активен, не мога да спра да мисля за всички възможни гадости, само една жена със загуби ще ме разбере че страха никога не те напуска от загубите. Надявам се това да не се отрази и след раждането, въпреки че се съмнявам.

С  подготовките сме почти готови. Остава само количката и някои дреболийки като козметика и памперси които не знам дали да не изчакам след раждането да ги вземем, искам да видя какво ще ползват в болницата. Бебешката стая е почти готова, но не е подредено още, на пръв поглед изглежда ето така :

Цитат на: svekarva в 03.03.2015 09:30

О, честита тема!
Хайде, разказвай прочете ли Спок? Ще си имаш ли компания от бебета и майки покрай теб?
Хехе, на какъв език ще му говорите на бебето?

Хехех още не имам още 100  стр. Ще го прочета.  За компания ще имам. За късмет една много близка която живее до нас ще роди живот и здраве юни та ще си джиткаме заедно лятото. Има и много майки в блока, пълно е с бременни и бебета.Намерих и от мамата две момичета които живеят до нас.

За езика, отдавна не мисля даже на македоснки. Според мен ако един човек започне да мисли и брои на чужд език, вече майчиния му е далечен. А и те са толкова близки езиците ще го ообъркам само. Та едно лято в Струмица му е достатъчно да се научи на Струмички 

Хехе, така е фенки сме на Честито То си ми е като сериал. Не ми трябват никакви Съдби на кръстопът, тук е истинският живот.

Знаеш, че много те обичам (ти си единствената, която ММ знае по име, защото много говоря за теб). Пожелавам ти да прекараш последните седмици възможно най-леко и чакаме малият принц. Виждам, че покоите му са почти готови.

Мариолкаааа, душо непразна! /както казва Аличка/Сума време гледах какво е това зад прозореца Пък то било пред прозореца, перде Много хубава стая, да се изпълва с детско гугукане и смях в най- скоро време!
Абсолютно съм съгласна, че един месец е достатъчен да се научи на струмешки
Продължават ли залаганията за риба или овен?

Пред прозореца е радиатора бе жена. Ще ти снимам пак стаята като я наредим хубаво в детайли че сега се пънеш да различиш кое какво е ахахх

Абе гласим го за Овен, ама както ми е писнало мисля да го правим и Риба. Че като го гледам ММ какъв прекрасен мъж е понякога викам си дали да не го направим Рибка. Така или иначе от 37ма гс съм решила да катеря стълбите в блока и да го гоним.

Панде, любов моя, има Шмъчката (това му е служебното име ) боди с Панда хаха смятай.

Да ти кажа половината от съкращенията не ги разбрах, ама май не е и нужно.... Важното е че сега всичко е наред и ти остава съвсем малко...

Бабите вълнуват ли се? Име измислихте ли?

Много сладка стаяяя...бебешка!!!  

Подкрепям Миленка за въпроса с името. Щъркелче кой ще ти бъде?

Изживяла си трудни моменти преди тази бременност, поздравявам те за това колко си здрава психически, защото дори да не осъзнаваш за себе си и да го мислиш и анализираш станалото, изглеждаш много позитивно настроена към света и самото очакване на бебето. А и самия начин, по който си го описала не издава страх, от който ти самата да се плашиш, а този нормалния, който е неизбежен и ако не го изпитваш, значи пак не си в нормата.

Не знам дали някъде си пускала снимки на себе си, ама с радост бих те видяла с коремчето.

Миленка де да не бях ги разбирала и аз никога тези съкращения, но за съжаление нямах този късмет. Но се радвам че пък нещата бързо се откриха и наредиха.

Наде за съжаление няма снимки бременна. Нито във фейса съм качвала нито никъде. Някакък си факта че ми беше много трудно първия път да казвам че вече не съм бременна ме спря от това сега да го съообщавам. Държа се много егоистично и не искам почти никой да знае. То само най близките знаят и на работа.

Името го държим в тайна. Има си само служебно име. Шмъчка .  За щъркелче също съм си избрала. И то е тайна.

Бабите са на тръни, вълнуват се много. То е първо внуче и от двете страни. Свекито пазарува постоянно и прави планове, майка ми също. Ще идват и двете да помагат, първо майка ми че е малко по оправна нищо че свекито е изгледала 3 деца никога не е къпала новородено примерно, а и първите седмици предполагам са доста хормонално объркани и друго ще е да ревна или се скарам с мама.

Честита тема!
Искрено се зарадвах днес когато видях, че си вече почти 36г.с и бързо потърсих дали вече имаш твоя тема. Пожелавам ти спокойни финални дни, леко раждане и едно здраво и поспаливо бебчо. 

Ехееее, Мариолка, честита бебешка темичка!
Не знаех за трудностите, през които сте минали и най-вече ти, защото напоследък не стоя почти пред компютъра. Остава ти мъничко - постарай се да мислиш само за хубавите неща, забрави всичко минало и мисли какво те очаква - това мъничко човече ще промени светът ти Само това има значение, забрави всички страхове
Стаята е прекрасна, макар и недовършена! Каква количка избрахте? Хайде, показвай бебешки дрешки - винаги ми е интересно, защото са безкрайно сладички
Пожелавам ти много спокойни и леки финални метри, лесно раждане и здраво и прекрасно бебче

боди с панда