Ясно, като моите девери, еми то остава ни да се наслаждаваме на единствени и любими снахи. 

Ха добър ден и от мен

Днес е първият ден от последната ми седмица на работа .... Йей... вече си признавам че се уморявам лесно...
Малкия е страшен образ- сега ходих на лекар - миналата седмица беше с главата горе в ребрата ми, дупето от ляво и краката на главата качени, сега - главата в ребрата, дупето от ДЯСНО и краката пак на главата... Ляв профил -десен профил.... хахахах много му се смях.
Няма да му се разсърдя ако вземе да се обърне с тиквата надолу вече - доктора каза че има около 2-3 седмици да го направи, защото върви по-големичък и после нямало да има място... Много се надявам да си се обърне... Нямам повод за притеснявам нали???

Иначе уикенда мина неусетно, ама такава зима и зимата не беше Бррррр

Али това за проклетата семка не само ти го имаш хихихих

Мариолка ТМ най-малък ли е? А братята му какво - не искат да се женят или не си намират жена?

Имяш мялко време да се обърне иначе ще те клъцкат.

Дам най малък е. Големия не работи, не излиза, няма гадже нищо, няма социялен живот. Нищо му няма, просто нищо не прави. Не иска гадже, не иска жена не иска нищо. Иска само някой да го храни и това е .Болната тема на семейството им е. Средния върти някакви несериозни ама нищо все още. Аз и викам на свеки че той ще я изненада с някоя бременна на вратата, тя хем вика а дано и хем изпада в тих ужас  

Миленка ако нямаш против секцио няма защо да се притесняваш
Иначе 2-3 седмици не са малко, ама си зависи от детенцето. Виж има упражнения за обръщане. Не знам какво представляват, само съм чувала за тях.

Цитат на: inaxastra в 09.03.2015 12:38

Наде, така си е да.




Даже тя по едно време ми даде сума ти много кьрпи, ленени чаршафи бордирани на рька, дантелени покривки ленени, дето вече не се намират, един вид чеиз и мем ми стана много неудобно. Викам ти хубаво ми даваш всички тея неща, ама Мауро като се ожени? А тя отговори да не се притеснявам, че има и за него.

Мен много ми харесва свекьрите как се дьржат и как вьзпитават. Искам да сьм честна, блага и коректна като тях, ама не мога. Имам си проклета семка и това си е.  

Нов отговор

В неделя една клиенка ме покани да отида на отварянето на нейн парти детски център.Възхитих се от тази жена......С три деца едното на година и 5-6 месеца и двама ,батковци най-големия на 13.
Тази жена не спря забавляваше децата ,обръщаше внимание на майките ,беще подготвила за всяка майта букетче, игра хоро и то всичко това докато малката и висеше на врата.Средния батко ревеше под масата /не знам защо/ големия беше диджей.Та тази жена до края на партито не спря да се усмихва ,не се разсърди на нито едно дете което и досаждаше.А тя няма помощ от никъде,няма баби.....Но както каза сестра ми каквото си получил от родителите това даваш

Цитат на: juji в 09.03.2015 13:31

Но както каза сестра ми каквото си получил от родителите това даваш

И така е и така не е... Аз от баща ми много малко добро съм видяла и общо взето през целия ми живот се е държал като гадняр... това значи ли че и аз ще съм такава към децата си...?
В същото време възпитанието , което ние сме получили от нашите родители е наш пример за възпитание на нашите деца ...
Така че и така е и така не е - въпрос на човек

Иначе секциото хич не го искам, дано се обърне... сега ще потърся упражненията
Мариолка - големия колко е голям точно? Защото това е доста притеснително

Миленка 81 набор е. Е то си е притеснително, но всички са помирени с него. Той не е лош човек, не е в депресия, но той сам вече се страхува да излезне навън. Та ще си го гледаме на старини. 

Здравейте, момичета. 
Аз чак успявам да си поема дъх. От сутринта все с домакинска работа се занимавам- чистене, подреждане, пране, гладене. Душата ми излезе.   Сега си направих едно кафенце (3 в 1) и ще почивам. Ако ми остане време може и филм да си сваля да гледам. 

При мен също е голяма кишавица. Вчера уж щеше да спира да вали, ама вечерта започна отново. Да, не беше студено, а меко, щом бях без шапка! (аз да изляза зимата без шапка, това вече си е странно).
Днес се опита да напече, но за кратко.

Иначе снощи с милото ходихме на китайски. Умирам си да излизаме само двамата. Толкова ми е спокойно и приятно. Говорихме си, хапнахме и се прибрахме.  Стигнахме и до извода, че по-често трябва да ходим на китайски, защото си поръчахме една хрупкава бяла риба, която беше невероятна. 

Мариолка, честит ти 9-ти месец. Наближава времето да си гушкам малко бебче. Колко сладко 

Фийби, бързо да оздравява малкия юнак. Такава малка душица да е болна, много е мъчно. 

Тони, благодаря за закуската. Аз от работа нямах време за закуска, та затова си направих направо закуско-обяд. 

Дано не те засегна, но смятам, че децата, които нямат брат или сестра са малко или много егоисти. Нямам предвид конкретно теб, та затова да не се обидиш. Просто в обкръжението си имам такива приятели и точно това виждам. Те не са свикнали да делят нищо с никого. Свикнали са всичко да е само за тях.
Това естествено не е задължително да се случва при всеки. Аз имам по-малък брат и макар да сме отраснали заедно мога да кажа , че той малко или много си е егоист. Не се съобразява, че не е единствено дете и, че аз в случая също имам някакви нужди. Може би като порасне още малко ще започне да ги осъзнава тези неща.
Аз съм си казала, че ще се уча освен от собствените си грешки, също така и от тези на родителите си.

Пънки, явно днес не ти е ден. Не съм обърнала внимание, че в петък е 13. Дано поне той да ти е по- късметлийски.

Винаги съм се чудела на това нещо с деленето на децата. Непонятно ми е, но имам много примери около себе си за това. Жалко е...
То е ясно, че никой няма да си признае, че обича едното си дете повече от другото. Колкото и странно да е това, явно е възможно.
Милото има сестра и роднините му твърдят, че той е момчето на всички ( на мама, на баба, на леля и т.н). Може би, защото в неговата рода са само жени и той си е единствено момче, знам ли и аз. Не, че не обичат сестра му. Аз като страничен наблюдател виждам неща, които той може би не забелязва. Определено мога да кажа, че баща му гледа повече за сестра му, а майка му за него. Поне аз това виждам. И пак не че баща му не го обича, не му помага и т.н, но поне аз така усещам нещата.
Другото глупаво нещо, което не мога да проумея е каква разлика се прави между децата от бабите, ако са кръстени на нея или дори са взели само първата им буква. 

Миме, не се сърдя. Само, че това дали си егоист, далеч не зависи от това, дали имаш брат или сестра.. Аз от малка си раздавам нещата, та и до ден днешен давам всичко на приятелите си.. Егоист ми се иска да бъда, по-точно в моментите, когато някой ми споделя някакъв проблем или трудност, пред която е изправен.. Аз така се филмирам, че все едно на мен ми се случва.. Дори, започвам да търся решение и се интересувам повече и от него... Тук е въпрос на възпитание.. Именно, за да не кажат хората, тя е сама и е егоист, майка ми все ме учеше да се раздавам.. А повярвай ми, не винаги е приятно и ми се иска да съм егоист, ама.. 

Аз не твърдя, че егоизмът зависи от това дали имаш братя и сестри. Просто това до някаква степен пробужда егоиста в теб. Ето, ти си пример, че не на всяка цена е така. Както написах и брат ми си има мен, ама той си е малко егоист човека, независимо, че не е само дете. 

Това за егоизма и като цяло за възпитанието играе голяма роля и училището. Дали учителката от първи до червърти клас ще успее да изгради от тези непознати в началото деца колектив, където да цари спокойствие и уважение един към друг, дали ще има сплотеност и дали ще си помагат помежду си. Защото едно дете в семейството си може да бъде само (без брат или сестра), но в училище е с още 20 и само и единствено от учителя му зависи дали то ще се научи да дели.
Давам един пример с една наша ученичка в 1 клас: Донесе една картинка с цветя за 8 март, оцветена само в кафяво и черно. Аз като психолог се притесних, че нещо се случва, за да бъдат използвани само тези тъмни цветове. Оказа се, че нямала флумастери и съучениците й и дали само тези двата цвята. За какъв колектив, за какво делене, за какъв егоизъм говорим?
А не искам да изключвам и момента, в който и учителите си избират любимци и съвсем неприкрито го показват. А децата не са виновни за това.

Наде, така е. Аз завърших преди 5 години, но като виждам сега за какво нещо става въпрос в училищата, направо се отчайвам. И при нас не е било цвете, и нашето поколение не е било най-дисциплинираното, но сега е трагедия. Направо ми е мъчно за нашите деца как ще израснат. Не знам от къде тръгва проблема-от родителите ли, от обкръжението (приятелите) или от отношението на самите учители. Тук явно е комплекс от много фактори. Във всеки човек си дреме един егоист, дори за нещо дребно.

Принципно Мимето е права - децата които растат сами, са свикнали всичко да е за тях и затова проявяват повече капризи , претенции и егоизъм.
НО... както Тони, така и аз съм възпитана винги да давам. Майка ми много се смее че до ден днешен я питам може ли това или можели онова. Беше ме научила като малка да питам винаги дали има " и за тати" преди да си взема...
Към днешната дата се улавям че за храна съм малко егоист - когато съм гладна ям и не се замислям дали ще остане достатъчно за мечо, но пък компенсирам като знам че нещо обича и се правя че не ми се яде повече , за да си хапне и той.   Особено в момента ако не направя така, ще си умре от глад милия само и само да има за мен и бебо.

Може би не съм израстнала така, защото имах всяка ваканция братовчедите ми и винаги сме били тимата. Да може братчеда да беше Семката и аз да бях най-малката, но баба ми никога не ни е делила кой знае колко. Смисъл - по -късно го усетихме деленето, в тиийнейджърските години. Нормално е  - братовчед ми е по -голям с около 7 години от мен и с 6 от братовчедка ми - като поотраснахме, него го пускаха повече навън, до по -късно и тн...
Никога обаче не съм ревнувала от тях. Баба винаги правеше така че колкото за единия , толкова и за другите. Колкото си играе с мен, толкова и с братовчедите . Винаги сме били тримата около баба и дядо  да играем на клечки или на "не се сърди човече" или на каквото и да е.

Братовчедка ми обаче израстна егоист. От малка си беше такава. Все се цупеше и завиждаше, че понеже аз съм в София имам това или онова , а тя го няма (навремето не беше като сега всичко навсякъде). Все беше недоволна и правеше всичко да привлича внимание. Мразеше да си споделя играчките, пицата, дрехите - каквото и да е.
С годините като пораснахме, започнах да си мисля че е развила този вид егоизъм именно защото беше средното дете, че и момиче. Тя все износваше на братовчед ми нещата или моите (понеже нали са по-хубави уж) , караше на братовчед ми колелото, нямаше свое..
Винаги сме били много близки и много я обичам, но знам че тя ако няма полза за себе си от нещо, няма да го направи....

Въпрос на характер предполагам.
Егоизмът за мен се залага от отношението на родителя към детето, а не толкова от това дали е едно дете или са 2, 3, 4....

Много се отплеснах...

Наде - донякъде си права донякъде не съм съгласна с теб.... Да , външната среда влияе на децата, но ако детето от вкъщи не му е заложено да дели, една учителка никога няма да успее да го научи. Може да го развие, но не и да го научи.
Децата са жестоки, защото са честни по типично детския си начин. Те не се усещат че даването само на 1 цвят флумастер е нещо лошо - то го вижда че е дало и толкоз... Децата не си дават сметка че думите им нараняват другите деца, но и наранените деца от своя страна преживяват обидата много по-лесно. Днес са приятелчета, утре не са, вдугиден пак са.... И това според мен е напълно нормално детско поведение Понякога ние възрастните се възмущаваме, но детето не го приема като нас....

Пак се отплесвам.... Това са едни мноооого дъъъълги темииииии хахах

А... къде е Свеки днес?

Ох, Наде.. Като го каза, си припомних моята учителка от 1-4 клас.. УНИКАЛНА ЖЕНА.. Толкова бяхме сплотени, че като отидохме да кандидатстваме в 5-ти клас и ни бяха разпределили в различни класове, тя отиде и спори с директорката да ни сложат отново в един клас - "защото, когато сме заедно сме силни". Тези хора и до ден днешен, са мои приятели.. Трябва да я намеря и да я поканя на сватбата, напълно бях забравила.. Не мисля да каня, никоя от следващите си класни, но нея дори сънувам често.. Просто, до такава степен съм впечатлена от нея, много пъти сме се виждали след това и сме пътували знаедно (играех в танцов състав с нея).. Мерси От къде тръгнахме, до къде стигнахме  

Егоизмьт при децата е естествена черта преди да бьде ошлайфан евентуално от вьзпитанието.

Наде, поинтересувай се, защо другите не я обичат. Ако имаш вьзможност наблюдавай ги, когато не си дават сметка за това. Може да има различни причини да не й дадат фломастери, които да са отвьд егоизма.

2 отговора - лудница  

ПП. Присетих се да дам един пример: ние сьщо бихме се позамислили, ако дойде някой наш обикновен познат и ни каже: "Абе може ли да ми дадеш това компютьр (примерно), че ми трябва за една работа". Лесно е да се карат децата "дай, та дай на другарчето"