Честит празник на патерици!
При нас пък е една киша. То не можеш да изгазиш от вода. И едва ли скоро ще изсъхне.
Аз не ви се похвалих какъв касметлийски ми беше петъка. От сутринта нямам обхват на телефона. Отивам до мтел да видя кво-що. Казаха ми, че има някаква авария и ще я отстранят. На връщане колата ми се развали. Тя е с електроусилване, което отказа. Добре, че съм карала жигула та знам как да не се напрягам да въртя геврека. Като се върнах беше излезнало класирането за ясли. Отново не сме приети. От делно цял ден изпускам разни неща и ги чупя. А бе беше е гати кефа. Викам на ММ, ако като се върне не съм се хвърлила от някъде, че трябва да почерпи!

Пънки, има си каръшки ден! Радвай се дано си изгарала този петък 13по-рано / за който вярва/.
Александрова, не е гадно. взимат ти кръв, пиеш глюкоза и чакаш час-два и пак ти взимат кръв. Гадвлно е седенето два часа в чакалнята.

Наистина е петък 13-ти тази седмица. Два месеца подред петък 13-ти.

Аз ще се върна в предната страница, защото се замислих сега над възпитанието и различната обич между децата. Според мен винаги при възпитанието на момче и момиче има огромни разлики. От страна именно, защото са разнополови и родителите смятат, че имат различни потребности (а сигурно и е вярно), и второ, защото според психологията на родител-дете винаги момчето е слабост на майка си и момичето слабост на баща си, няма как да отречем, че майката и бащата колкото и смазан механизъм да са като семейство, те са отделни личности и по различен начин гледат и на света, и на децата си и на възпитанието, което могат и искат да им дадат.

Пънки, уби ме с тая жигула!!! ММ караше ретро кола, като се запознахме. Тогава нямах книжка, ама на село ми даде да карам. Избрах прав участък! Качвала съм се и на сегашната му кола, ама и тя е със супер тежък волан. Правя леви завои и наляво-наляво се завъртам без обратни, че тогава ще съм като тир с ремаркета - от дясна лента за на ляво Свикнах на пасата, въпреки, че там воланът е като на камион. Особено маневрите за паркиране бяха страшни в началото. То не стига че само по огледала се паркира - назад като се обърнеш виждаш седалки, ами и воланът огромен, но поне лек.
За дните от седмицата - май винаги февруари и март са с едни и същи дати като дни от седмицата при невисокосна година. Нещо такова се получаваше. Аз вече хич не се ориентирам кога е делник - кога празник. До сряда ги преброявам, ама след това ми се губи бройката
Рататуй, това не е ли изследване, на което викат гликиран хемоглобин? Татко ходи и нещо такова прави от време на време, ама и аз не съм супер наясно, че като всеки мъж не говори много-много за такива неща

А като са две момичета или две момчета на кой са слабост?

Не сьм твьрдо убедена в тая психология родител-дете. Психоанализата сигурно ще го потвьрди, ама според мен (и от емпирична гледна точка) е много спорно. Са слабостта де, не за потребностите  

Вие направо ме притеснихте с тая тема да ви призная. Накарахте ме да се питам каква двойна майка ще бьда. Но както с всяко друго нещо, ще се опитам да направя каквото мога, пьк накрая каквото излезе.
Както казва една моя приятелка, както и да си вьзпитаваш децата, като станат на 16 години ти казват какьв глупак и лош родител си. А като станат на 40 ти казват, че те обичат вьпреки това.  

Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.

Наде, не съм много сигурна.. По-скоро, има вариант, както е в семейството на ММ.. При който, майката е зверски привързана и помага само на момичето (което не спира да се оплаква и да хленчи), а бащата се опитва да бъде неутрален, ама няма как.. все пак са "свързан механизъм".. По-дразнещото е, че съм сигурна, че когато имаме детенце, ще е по същия начин.. Още повече сега, когато живеем далече. Майката на ММ постоянно се оправдава (без да я пита някой или да иска помощта й), че не ни помагат понеже сме далече.. Звъни на майка ми и й казва, сега като са близо до теб - ти ще им помагаш няма как. . Е, преди живеехме във Варна, което е на същото разстояние, като това на моите родители до тук, но и тогава не са ни дали нищо или не са направили с нищо живота ни по-лесен.. На сестра му намериха работа веднага, на мъжа й веднага (имат връзки във Варна, данъчни са и управлението им е във Варна, на всеки 2-3 дни са в града..).. Сина им работеше за мизерна заплата и ходеше на две места с нощни смени и т.н, за да имаме стабилни доходи.... Поне да си мълчеше.. 

Те потребностите винаги са различни независимо дали са еднополови или разнополови деца. Ако пък двете деца имат голяма разлика, нещата са коренни. Въпросът според мен е, да няма пренебрегнати - от към внимание, грижи, задоволяване на желания (тип хобита, почивки, екскурзии...), пари, имоти. Няма как всичко да е 50/50, но поне да се доближава. Че има не малко случаи - това внуче е кръстено на мен и на него ще са всички имоти (например). Другите - кучета ги яли.
Александрова, то с мълчане нещата не се оправят. Може да излезете лоши, но поне да не си го трупате на душите. Винаги може да се намери интелигентен начин да се кажат нещата.

Али, знам че е така.. Аз няма как да им се бъркам в отношенията и никога не му го казвам, защото ще го тормозя още повече.. На него му е неприятно, постоянно ми казва "Твоите родители са направили за мен повече, отколкото моите за целия ми живот" .. Ама, какво да му кажа.. Той се издържа сам от 16-годишен, никога не сме искали от техните пари за нищо. Когато ни ги дават не ги вземаме, освен ако той не се ядоса, че дават само на сестра му.. Иначе им подарихме телефони и на двамата хубави, стария му компютър, после нов лаптоп, за да се гледаме по скайп - понеже сме далече   Имаме всичко на всичко 2-3 разговора и то, когато сестра му и детето са били при нас, а на него му е болно, ама..Казвала съм ви сигурно, че те преди не си подаряваха никакви подаръци за рождени дни и т.н. Аз го научих, че това е нормално и човекът, който има празник трябва да се чувства специален.. Онзи ден, баща му имаше рожден ден и няколко дни по-рано майка му се обажда да разкаже, как нямат с какво да се снимат като дойдат сестра му и детето.. И после им взехме апарат, не сме дали много пари, ама в случая че ни трябват куп пари за сватбата 250 лв не са ни излизшни..А той се опитва да им дава всичко, което може.. Съвестен е и иска да имат всичко, което може да си позволи да им даде.. Въпреки всичко.. Сестра му, никога не им е подарявала подарък, освен в началото (явно се чувстваше длъжна) и подарявахме общ, ама имах ограничение - да го избирам аз (все едно са мои родители) и да не е повече от 50 лв   Оф, много се заоплаквах, ама на него не мога да го кажа.. Мразя да се оплаквам на приятели, защото всеки си има проблеми, а моето са бели кахъри.. Явно вие ще сте ми отдушник, по-лесно е да го напишеш   СПИРАМ..  

Здравейте, момичета! На болните скорошно оздравяване, на работещите - лека и спорна! Ох, само още 2 часа и половина и край на работния ден за мен  не издържам вече, адски ми се спи. За отношенията деца-родители какво да кажа  примери около мен бол, но не смея да съдя твърде сурово, че не се знае като дойде до моята глава как ще се справя с възпитанието и деленето... Лесно е да се говори от страни, както и по принцип. Да обаче почти никога не се получава така на практика. Страх ме е дали ще успея да ги възпитам добре децата си, но още по-страшно ми е да си остана само с едно дете

Фани 
Изпитвам сходни чувства.

Със сигурност всеки родител Не иска да дели децата си, иска да даде по равно обич, внимание, отдаденост и грижи.

Вашите примери доказват, че рядко се получава. И казвам "рядко", въпреки че за себе си вярвам, че е никога. Дали  е призната или не, осъзната или не, ревност винаги има между децата.

Фани, аз съм само дете.. В смисъл нямам брат или сестра.. Изобщо не е страшно, аз никога, ама никога на шега дори, не съм се чувствала самотна. Майка ми е най-добрия ми приятел, ама наистина.. Никога не съм крила нищо от нея и мога да и кажа всичко, а това според мен ако имах брат или сестра, нямаше как да се случи и то именно заради ревността. Братовчед ми живееше в нас преди и майка ми плаща за всичко, от което има нужда, после дойде да живее при мен в София, сега е на квартира, но пак идва поне веднъж в седмица да спи при нас.. Та, така все едно си имам по-малък брат, а не братовчед, но... По-склонна съм да вярвам, че родителите могат да направят така, че едно дете, никога да не се чувства самотно, отколкото да обичат и се отнасят еднакво към двете деца..

Наде, така си е да.

Макар че ние не сме баш пример за това де. Имаме много голяма разлика с брат ми (9год). Като малка ме дразнеше това, че ме караха да го гледам, а той ревеше и ми беше досадно, не знаех какво да правя, това ме караше да изпитвам раздразнение кьм майка.

В нашето семейство аз сьм оправната и отговорната, той е горкия. Ама не се е дало повече на единия или другия. Не ме е яд за нищо, а и той и аз малко не ни пука материалната страна на нещата (освен когато се отнася за книги, аз искам да заграбя всичко, ама и него не го интересуват особено книгите, така че сме ок).

При свекьрвата, гледам я (поне отвьн така изглежда, те как го усещат не знам), че много добре разпределя и внимание и грижа, и материална помощ между двамата. В тяхното семейство всеки гледа да е вьзможно най-коректен с другия и дори да имаше неравностойно нещо (а то няма), самите Фабио и Мауро не биха го допуснали.

Даже тя по едно време ми даде сума ти много кьрпи, ленени чаршафи бордирани на рька, дантелени покривки ленени, дето вече не се намират, един вид чеиз и мем ми стана много неудобно. Викам ти хубаво ми даваш всички тея неща, ама Мауро като се ожени? А тя отговори да не се притеснявам, че има и за него.

Мен много ми харесва свекьрите как се дьржат и как вьзпитават. Искам да сьм честна, блага и коректна като тях, ама не мога. Имам си проклета семка и това си е.  

Нов отговор

Хелоу!

Пънки тъпо за петъка, и в Пловдив ли има проблем с градините?

Тони не се ядосвай на семейството на ТМ, и за мен за всяко кихане мама и тате подскачат, няма значение дали и защо родителите делят децата, предполагам си ги обичаш по различен начин.

ММ какво да каже? Те са 3 деца. Абе евала им правя. Никаква ревност помежду тримата, свекърите ни дадоха техната кола ние нашата, да де ама нашата трошка, а техната нова, и имаше за доплащане лизинг, големия брат на ММ беше възразил защо ММ да ги плаща, а свекъра да ги бил платил. Продадоха един апартамент и половината пари на нас дадоха, за нашия да го довършим, никой нищо не е казал.

Ина тоз Мауро що не се жени бре? Аз така искам някой от двамата братя на ММ да се ожени. Мъчно ми става за свекървата че губи надежда, големия го е отписала вече, но поне средния да се ожени...

Мариолка, всички това се питат… И той одьртя вече  Ама той е такава мистерия, че дори не се знае дали си има приятелка 

Все се надяваме… 
(още на нашата сватба му се наглеждаха бьлгарските моми, ама не било ни бьлгарски, ни талянски)